LIFE

„Исторически хумор“ и меме съвремие с Александър Кузманов

23.07.2019

Александър Кузманов е създател на Фейсбук страницата „Исторически хумор“. Бихме могли да приемем, че тя провокира отделяне на ендорфин и удължава живота, ако твърдението, че „смехът е здраве“ е правдоподобно. Причината да се свържа с него всъщност се корени в темата на дипломната ми работа, разглеждаща същността на мемето/мийма/мема в съвременната комуникация. Въпреки това, желанието ми да споделя този разговор с по-широка общественост надделя. И ето ни тук.

Александър Кузманов

Каква според теб е ролята на мемето в съвременната комуникация?

Едва ли някой  преди години, когато започнаха да се появяват тези странни изкривени физиономии, си е давал сметка, че те ще добият такава експанзивна мощ, а и ще съумеят да еволюират в зависимост от тенденциите. Но ето ни тук. Към днешна дата миймовете са плъзнали толкова епидемично в интернет, подобно на нюйоркски графити по публична общинска собственост през седемдесетте. Това несъмнено оказва влияние върху човека. Най-видимо се проявява в неговата комуникация. Бидейки социално животно, той навярно използва поне една от известните платформи за социализация и поддържане на егото в добра форма. Именно там се проявява това ново средство за комуникация на първо място.

Източник: Исторически хумор

Сигурно се сещате поне за един досаден приятел, с когото не обелвате и дума, но в чата ви ежедневно постъпват повече мемета, отколкото писма в една поща на малко населено място. С други пък открито се „замеряте“ в коментарите под някоя снимка и така постепенно и неусетно всичко е станало толкова спонтанно, че задавайки си въпроса „каква е ролята на мийма в съвременната комуникация“, през лицето ми минава лека насмешка, която скоро добива съвсем сериозно изражение. И още повече физиономията ми се учудва, когато се сетя, че имам приятели, които използват сентенции от мемета в ежедневната си реч, подобно на цитати от Еклисиаста.

Можем ли да гледаме на него като на източник, натоварен с информационна стойност?

Разбира се. Този критерий е един от фундаментите на концепцията за „Исторически Хумор“, заложен още в началото на неговото създаване. Мийм вълната, с всичките нейни инструменти за предоставяне на определено съдържание, ни помага да разкрием историята по един лесен, общодостъпен и заразителен начин, отговарящ на критериите на консуматорското общество – минималистично усилие, от което да извлечеш ползи. С други думи в рамките на една забавна картинка с няколко реда текст ти успяваш да научиш един факт от историята, а в зависимост от някои допълнителни елемента, например ирония, можеш да добиеш представа и за общественото отношение към него.

Източник: Исторически хумор

Мога да ви споделя моя лична история. Един от кандидатстудентските ми изпити за прием в университета беше история на България. Бях го взел и вече беше минало известно време, когато една моя колежа, разбрала с кого си има работа, дойде при мен и усмихната до уши ми каза, че в деня преди изпита сме публикували мийм за хан Крум, та го сметнала за съдбовно и решила да си препрочете разписаната тема за този владетел и, за да бъде докрай романтична историята, се случило така, че на изпита едната паднала се тема била точно за Крум. Момичето се похвали с отличен успех. Та такива му ти разни истории.

Каква е причината за появата и успеха на това интернет явление? Има ли нещо отвъд хумористичната му развлекателна страна?

Определено има. Всяко едно, макар и просто на пръв поглед явление, си има своя сложен отговор. Дори повече от един, но тук ще спомена само някои, а мийм доктрината ще ги доразвие след време. Простият и видим отговор тук е, че в основата на успеха на това явление стои хуморът, с неговата покоряваща заразимост, задвижван от народния творчески гений и възможността му постепенно да се развива и променя формите си на представяне на съдържание. Създаде се едно интернет общество с глобален характер, в което индивидът намери уют и се припозна. Това е малко по-сложният отговор. Чувството за принадлежност. Всеки изпитва нуждата да се идентифицира и отдаде. Вяра, история, култура, футболен отбор или определено литературно течение. Правиш ли миймове и най-вече хубави миймове, ти си готин и актуален. Пишат ти по стената и те споделят. Ставаш част от цялото и цялото става част от теб, намираш своята принадлежност и се чувстваш добре.

Източник: Исторически хумор

Също така миймовете в момента са онова нещо, в което можеш да се скриеш от света за известно време, макар и да започнеш да си губиш времето. Има вече опити за изследвания дали миймовете лекуват, забавят или успокояват депресията. Наблюдавайки някои мои приятели, все ми се струва, че може да се поразсъждава в положителна посока на този въпрос.

Как, кога и защо се роди „Исторически Хумор“?

10 март, 2015 г. Един горещ мартенски ден, когато бях още в гимназията, след поредица от миймове, които разпращах на различни страници, надявайки се да ме публикуват, реших, че няма да е много самонадеяно, ако и аз си направя една – дотогава нямаше българска историческа страница, която да се занимава само с миймове. Така и направих. След известни консултации с някои приятели, които вежливо ме отклониха от по-абсурдните ми спонтанни идеи за имена като „Исторически мемета“, стигнах до така познатото име „Исторически Хумор“. „Хумор“ е с главна буква от чисто естетична гледна точка, по принцип си позволявам други грешки от неграмотност.

Източник: Исторически Хумор

Сякаш създаването на страницата беше един логичен завършек на чувството ми за хумор или иначе казано – смеенето на чужд гръб, което обществото е одобрило в някакви рамки. Или ще бъда по-точен, като го нарека начало. След като създадох страницата започнах да публикувам миймове – по два, по три на ден, в началото естествено бях насъбрал един експанзивен потенциал и просто залях страницата със съдържание на историческа тематика под знака на хумора и противно на очакванията ми хората го харесаха, дори го и споделяха. Така и с една бодра крачка започнах да събирам една маса зад гърба си, която харесваше какво правя и ме окуражаваше да продължавам. Останалото е постоянство и себеотдаване на това, до което си чувстваш близко сърцето.

Още по-логично на всичко това беше да се запозная и с хората, които в момента са в моя екип. Разбира се, нямаше как да се справя с всичко това – четири години, може би почти 2000 качени снимки, няколко рубрики – факти, цитати, филми… Нямаше как да успея да задържа вниманието и на публиката за толкова дълго – като да гледаш Краси Радков на актъорска вечер и в трите роли. Като цяло зад страницата стоят интересни хора – единият е програмист, вторият е политически анализатор, третият – земеделец, а четвъртият дори май скоро ще стане кмет на едно село, а бе, хора за маса, както се вика.

Продължава на следващата страница

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Анна-Мария ПоповаМорската градина на Варна – в традициите на западното парково изкуство18.10.2019

Още от Под Моста

Под МостаГлавните герои и тематики в "Светът на Диска"Литература