Магията, музиката и трудните житейски избори бродят „Вдън горите“

26.12.2014

PosterЕдва ли някой би оспорил твърдението, че мюзикълите не са най-популярният филмов жанр в днешно време. Особено пък в България. Повечето зрители ги възприемат като нещо доста специфично, предназначено за по-ограничен кръг хора. Ала аз лично винаги съм ги обожавал. Има нещо невероятно красиво в това да разкажеш историята си чрез песни, да вдъхнеш на героите си живот, като им предоставиш възможността както за емоционални монолози под мелодичен акомпанимент, така и за въздействащи дуети и групови изпълнения. Музиката просто засилва емоцията, това е неоспоримо. Освен това фактът, че героите внезапно надигат гласове и избухват в песни, по някакъв начин снема изискването за „реализъм“ и предоставя по-голяма творческа свобода. Няма ограничения – забавни танци, пъстроцветни костюми, доза мелодрама – всичко е позволено и всичко изглежда на място. Ако предложеното описание не събужда силни съпротиви във вас, то несъмнено ви препоръчвам да посeтите „Вдън горите“.
Сюжетът на филма съдържа мотиви от различни класически приказки, придружени, разбира се, от по-модерни обрати. В едно малко селце в далечно кралство живеят младата девойка Пепеляшка (Ана Кендрик), която иска да отиде на бала, за да се запознае с принца (Крис Пайн), един пекар и неговата съпруга (Джеймс Кордън и Емили Блънт), които искат да имат дете, и любопитно момче на име Джак (Даниъл Хътълстоун), което иска да запази своя най-добър приятел – бялата крава Млечка. Злата вещица (Мерил Стрийп) се възползва от безнадеждното положение, в което са изпаднали героите, и им предлага помощта си на съответна цена. В микса се включват и други приказни образи като Рапунцел, Червената шапчица и Злият Вълк (специално изигран от Джони Деп).
Излишно е да коментирам качеството на актьорските изпълнения – имена като Мерил Стрийп и Емили Блънт говорят сами за себе си. Абсолютно всяко лице, избрано за роля във филма, се справя страхотно с поставената му задача. На режисьорския стол пък седи Роб Маршал, когото феновете на жанра познават от разкошния „Чикаго“ и по-посредствения, но все пак приятен „Девет“. И макар режисьорът и актьорският състав да са важни за всеки филм, когато става дума за мюзикъли, все пак песните са от централно значение. Ако музикалната основа е слаба, филмът просто няма как да стане качествен.

За щастие не такъв е случаят с „Вдън горите“. Музиката и текстът на песните са дело на Стивън Сондхайм – един от най-обичаните бродуейски композитори на всички времена. Песните във филма сякаш са едновременно близки и разнообразни – те радват, натъжават, усмихват, просълзяват и макар да съдържат различни послания и да звучат с различен емоционален заряд, всички те изграждат една цялостна идея.
Но най-интересното нещо във филма за мен безспорно е неочакваната дълбочина на посланията в него. „Вдън горите“ не е просто възхвала на класическите приказки, а и по един особен начин тяхна деконструкция. Щастливият край с победата на доброто над злото, царските сватби и „заживели щастливо и честито завинаги“ в случая идва още към средата на филма. Но с това пътуването на героите не свършва. Историята проверява кои са тези личности, какво в тях е истинско и реално, какво стои зад популярните архетипи. Един от централните мотиви във филма е цената, която сме готови да платим, за да сбъднем желанията си, както и непредвидените последствия, до които могат да доведат нашите действия.

Заглавието „Вдън горите“ не е избрано случайно – горите са не просто основното място на действието, те са и двигател на всичко, което се случва във филма. Хората са различни, когато са в гората – обкръжаващия мрак може да ги направи по-отчаяни, но и по-решителни, по-борбени, но и по-първобитни. Моралните принципи, които така здраво ни водят в живота, може да останат на заден план, когато сме в гората. В горите има принцове, да, но има и вълци. Но нима принцовете са задължително благородни? Нима великаните са задължително лоши? И всъщност има ли значение дали великанът е добър или лош, ако той те преследва?
Kartina4Честно казано, смятам „Вдън горите“ за съвършено подходящ за дните между Коледа и Нова година. Филмът може да не е точно коледен, в него няма сняг или ледени пързалки. Но и навън няма много сняг, нито ледени пързалки. И все пак това е филм за равносметката. А краят на една година е особено подходящо време за равносметка.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Деница Димитрова„Жената чудо“ – триумф отвъд феминизма04.06.2017

Още от Под Моста

Анна-Мария ПоповаДа избереш книга по корицата и да си струваЛитература