„Жената чудо“ – триумф отвъд феминизма

04.06.2017

Мистериозната героиня, появила се в миналогодишния „Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“, тогава изпълнява ключова роля в лентата. Сред бъдещите продукции на ‘DC Comics’ значението на Даяна Принс нараства, затова дойде време да се запознаем отблизо с единствената супергероиня в съответната филмова вселена. Жената чудо, която досега не е била на голям екран като главен персонаж, пристига в пълния си блясък, въплътен от Гал Гадот и режисиран от Пати Дженкинс.

Филмът ни прави свидетели на миналото на Даяна преди преоткриването на собствените сили, както и първите й преживявания след това. Ретроспекцията отвежда първо в детството на принцесата от остров Темискира. Както при класически необикновен герой, още тогава си проличава нейното своенравие и потенциал да надмине останалите амазонки от райското място. Общото между него и главната героиня е участието на Зевс в създаването им – причина за тяхната божественост. Чрез оживяващи фигури от рисунки е илюстрирана войната с участието на богове, хора и амазонки, докато извайването на Даяна от глина от майка й, царица Хиполита, е оставено на въображението.

Такъв произход изглежда невъзможен на (не)обикновен външен човек като шпионина Стив Тревър, който попада в измерението на Темискира. Сблъсъкът между двата свята е представен комично чрез мъжкия и женския образ, но без това да отнема от сериозността на цялостната ситуация. Освен диалозите между двамата, смях поражда още и контрастът между поведението на Даяна и нравите по време на Първата световна война, когато се развиват събитията. Тогава в обществените дела, принадлежащи на мъжете, няма място за присъствието, камо ли гласа на героинята, свикнала да отстоява себе си.

Тук изниква и така разискваната тема за феминизма около появата на неговата комиксова икона в пълнометражен филм. Макар Жената чудо да е водещата фигура, това не се превръща в повод за омаловажаване или подценяване на героя от срещуположния пол, нито за отхвърляне на емоционални отношения с него. Така се елиминират всички съмнения за натрапчиви и изкривени феминистки настроения, както и ограничаване на филма до реакция, която цели да компенсира неоправданост с налагане.

Затова Стив Тревър на Крис Пайн е достоен и равен партньор в съвместните действия с Даяна Принс (като изключим свръхсилите й). Актьорът прекрасно уцелва отделните дози чар, хумор и смелост, които трябва да комбинира. По този начин той успява да изгради едновременно ярък, но и достатъчно близък до действителността персонаж. Химията на Пайн с Гадот подплатява истиността и чара на отношенията между героите им.

В основата при изобразяването на Жената чудо стои инициацията, и то повече от веднъж. След потеглянето по новия път се появява още един преход – от наивните висини на мотивите й за действие до твърдото приземяване в действителността. Това развитие не е лишено от трогателни моменти, които се дължат на човешките характеристики и слабости, неподминаващи супергероинята. Другата част от нейния магнетизъм се дължи на божествената половина. Благодарение на нея основен двигател са безусловната вяра в добротата на човешкия род и дългът в името на неговата защита. Без да е изцяло съвършена, Жената чудо съчетава най-доброто от двата свята, което е вдъхновяващо за подражание.

Гал Гадот завладява във всяко отношение. Физическата красота и подготовка на израелката са подкрепени от качествена игра, в която боен дух и решителност са съчетани с естествено излъчвана наивност и добронамереност. Липсата на какъвто и да е цинизъм или подправеност у героинята е това величие, което печели публиката на малки порции докрай.

Жената чудо няма да е същата без режисурата, която доизгражда внушителния й образ. Особено въздействащ е моментът, когато героинята най-после се изправя на бойното поле, а забавеното темпо води до затаен дъх и епично усещане заради това, което се случва, и онова, което предстои. Динамиката в цялостния сюжет не разочарова и при екшън сцените, независимо на коя територия са те.

Филмът взима най-доброто от заложения визуален подход в предшествениците си „Човек от стомана“ и „Батман срещу Супермен“ и същевременно подобрява техните слабости. Битките стават все по-епични с напредването на действието и по всяко време са богато хореографирани, с кадри от множество ъгли и височини. Куршуми и стрели са проследени бавно и отблизо, но налице са наситени цветове и подчертано чувство за героизъм на мястото на мрачните, изпълнени с безнадеждност, почти монохроматични сцени в „Батман срещу Супермен“.

Музиката, композирана от Рупърт Грегсън-Уилямс (и с мотив от Ханс Цимер и Том Холкенборг от „Батман срещу Супермен“), е идеалното олицетворение на епичността от екрана. Там единствено можем да присвием очи при вида на част от ефектите с пресилена на моменти грандиозност. Колкото до злодеите – максимата, че нивото на филма зависи от това на антагониста по-скоро не важи тук. Те са няколко на брой, но остават в сянката на Жената чудо и са сякаш функция за нейното израстване.

Това, обаче, учудващо се оказва достатъчно за зрителя. Всъщност истинското зло, което трябва да бъде спряно, е много по-голямо от неговите главни физически представители. А моралната дилема, с която се сблъсква Даяна, разбирайки мащаба на проблема, води до поредния й избор. Така още веднъж е утвърдено посланието за изначалното добро в човешката природа, което заслужава любов и може да оцелее въпреки другата, тъмна половина. И това е чудо, което най-добре можем да разберем от жената с тази дума в името си.

Така лентата се доказва като емоционално внушителна не само чрез външен вид, но и заради вътрешните си послания. С постигнатия краен резултат „Жената чудо“ няма как да не остане класика в своя жанр, както и да се хареса на зрители дори извън редовните почитатели на супергеройски филми. Причината – липса на компромис в художествен аспект и послание отвъд доловения на повърхността феминизъм. Лентата е зов към хуманност (каквато е и феминизмът в чистия си вид), а от такава светът винаги има нужда.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Деница ДимитроваДа публикуваш или не „Вестник на властта“?07.03.2018

Още от Под Моста

Габриела КанджеваЛюбимите ни блус кавъри на Бет ХартМузика