Една млада певица в търсене на мечтата извън България

26.05.2015

1486033_10202004679392073_1216242676_o

Всяка година хиляди български семейства изпращат децата си да следват мечтите далеч от границата на страна ни. Терминал 2 е пълен със заминаващи млади, търсещи реализацията си не тук, а някъде там. Въпросите се трупат, а сякаш само ехото остава. Разделяме се с приятели, близки, родители, защото желанията ни са несъвместими с това, което може да ни даде родината. Двадесетгодишната Ива Ангеличева е само част от многото млади българи в чужбина. Преди няколко дни завърши първата си година в Лондон, изучавайки Музикален бизнес. Предлагаме ви нейната история, изтъкана от ноти. За едно младо момиче в търсене на мечтата си извън България…

 

Какво се случи през тези 19 години в България, че избра Терминал 2?

Нищо не се е променило. По-скоро аз се формирах като личност. Интернет и огромният обем информация, до който имаме достъп, ни позволява да виждаме какво се случва по света и някак си в България не ми беше достатъчно това, което се случва. Когато имаш база за сравнение, винаги избираш по-доброто, нали? Аз не съм на 50, че през последните 20 да се е случило нещо, което да ме е накарало да се преместя. Просто искам по-голям шанс за реализация, искам да се срещам с хора от цял свят, да уча нови неща. Искам да живея в страна, в която чалгата не съществува.

 

Как се разви животът ти след абитуриентския бал?

Дойдох в Лондон миналия август. От години исках да уча в чужбина, но мислех, че ще е Франция – учех усилено френски, взех всички сертификати, харесваше ми езика. Година преди да завърша открих специалността Music Business and Arts Management в университет в Лондон и се оказа, че една позната учи този курс. Започнах да я разпитвам и с всеки изминал път, когато тя ми разказваше какво учат, аз все повече разбирах, че това е специалността за мен. В един момент „Медии и комуникации“ (което щях да уча във Франция) отпадна изцяло. Търсих такъв курс и във Франция, но просто не съществува. Освен това Англия е мястото, което може да ти даде възможности и развитие в музиката (особено в моя жанр) най-добре в цяла Европа.

hlkhКакво те запали по музиката и кога за първи път стъпи на сцена?

Започнах да пея на 5-годишна възраст. Майка ми и баща ми ме заведоха на прослушване в ‘Студио Румина’. Не знаех много в какво се забърквам. Първите години си беше хоби – 2 пъти в седмицата на репетиции, нови песни, нови запознанства, после започнах да ходя по конкурси из страната. С течение на времето и репетициите напредвах и в един момент започнаха да ме канят на конкурси в чужбина, където представях България. Хората, с които се запознавах, бяха интелигентни, успели хора – жури, певци, музиканти, продуценти, радио и телевизионни водещи, както и много, много талантливи млади певци, с които се състезавахме в категориите. Сприятелявахме се и се радвахме всеки път щом се виждахме. Като бях по-малка, беше нещо от типа на „Другата седмица ще се видим в Шумен“, а последните години – „Другия месец ще се видим в Малта“. Станахме си семейство и всичко това ми даваше по-голям спектър от запознанства и преживявания от повечето деца в училище, които не се занимаваха с нищо извън учението. Може би и затова не ме разбираха, като им разказвах за конкурсите и приятелствата там. В началото беше хоби, но след всичко, което описах, то стана начин на живот. Пеенето, репетициите, конкурсите и приятелите от там бяха живота ми и второто ми семейство. Вече не беше хоби. Беше част от мен.

Какво те е вдъхновило, за да избереш осъществяването на музикалната си кариера извън нашите граници?

В цял свят повечето от най-големите звезди на определени държави всъщност не са родом от там. Например Лара Фабиан е една от най-големите френски изпълнителки, а е белгийка. Rihanna, Celine Dion, Sylvie Vartan, Shakira са други примери.

Каква разлика намираш във възприемането на музиката в Англия и България?

В Англия са свикнали да ходят по концерти по простата причина, че всеки ден има така наречените ‘gigs’ – участия на музиканти в различни барове и клубове. Огромна част са безплатни, но има и такива с вход, разбира се. Тук просто са свикнали да слушат музика на живо, да ходят по концерти, фестивали, да си купуват музика. Плащат и много пари, за да отидат на определени фестивали и концерти. Различен им е погледа върху музиката. Тук можеш да отидеш на бар, да водиш нормален разговор и да слушаш интелигентна музика, било то акустични изпълнения, или цели банди. В България е съвсем различно – почти всички участия на родните популярни изпълнители са в дискотеки – трябва да отидеш в някой нощен клуб след 12 и да платиш вход, за да танцуваш в препълненатa дискотека, блъскайки се с хората около теб.

1900470_10204103801628817_4567488130173909047_oКак намираш оценяването на труда, който се полага в Лондон?

В момента си мисля за Spirit of Burgas – на хората 150 лв. им се сториха много за двудневен фестивал с гост Роби Уилямс. Това не са много пари, но идва и проблема за нископлатения труд в България, откъдето може би идват и грешните разбирания на много хора за цената на музиката. Когато заплатата ти едва стига за месечната ти издръжка, е трудно да помислиш да платиш такива пари за фестивал. Тук, когато се работи, се получава и добра заплата, съответно можеш да си позволиш да посещаваш фестивали, концерти и да си купуваш албумите на любимите изпълнители.

Какво е отношението към успяващите музикални личности тук и в чужбина?

Ако някой те хареса, той задължително ще дойде и ще те поздрави, ще си поговорите, ще обмените информация. В България ще те гледат скришом и ще си мислят, че си „голямата звезда“, ще завидят, ще говорят зад гърба ти, ще плюят… Тук съм толкова далеч от тези неща и съм толкова благодарна за това. Хората наистина са добронамерени и когато нещо е качествено, те не си пестят комплиментите и те поздравяват за труда ти, което те прави щастлив и удовлетворен.

Каква според теб е възможността българин да постигне кариера подобна на тази на Beyonce?

Трудно би било българин да постигне успех като на Beyonce, но всичко зависи от човека. Ако е талантлив, трудолюбив и работи постоянно, ще успее. Това се цени страшно много тук. Работи се много, но и получаваш много. Няма значение дали си българин или египтянин. Има значение каква личност си. Освен това Лондон е град на света. Тук живеят хора отвсякъде. Буквално. Всички толкова са свикнали да работят и да срещат хора от цял свят, че няма значение от къде си. Пак казвам – трябва да знаеш как да работиш, да изграждаш контакти, да си изградиш положение.

Има ли международен изпълнител, с когото искаш да направиш дует?

Искам да пея с Lara Fabian, Jessie J , Beyonce и Zaz.

С какво се занимаваш в Лондон, освен с твоето обучение?

В момента уча и работя в Лондон. Тук, за да живееш, трябва да работиш. Не искам да товаря нашите с издръжката, а и е почти невъзможно, защото курсът на паунда се покачва неимоверно много. Работя в една агенция за събития, всеки ден сме на различно място и с различни хора. Много е интересно и обогатяващо. Както се казва, „шлифоваш“ много качества у теб самия, за които не си подозирал, че ще ти потрябват, особено когато трябва да работиш и да направиш нещо много красиво и перфектно за часове с хора, които не познаваш.

Какво правиш в деня на концерт?

В деня на концерт… зависи дали го организирам или не. Като цяло се настройвам, че денят ще е доста динамичен, зареждам се с вода и храна, които ще ми дадат енергия. Винаги имам и нещо сладко, в случай че ми падне кръвното или нещо такова. Разпявам се добре, гледам да не викам, да не се напрягам и да си пазя гласа. Не пия студено в никакъв случай, както и ядки не ям, защото те дразнят гърлото. Преди да изляза на сцена дишам, успокоявам се. Така се изчиствам от всякакви енергии и мисли и мога да вляза в образ, когато съм на сцена.

За какво мечтаеш?

Мечтая да пълня стадиони и големи арени с публика. Мечтая те да пеят с мен. Мечтая да ги вдъхновявам и да съм значима за тях. Да им нося радост.

10459053_10203176205319489_8116766512020680250_oКакво ще бъде първото нещо, което ще направиш, когато се прибереш в България?

Когато се прибера в България, ще се видя със семейството ми, близките ми и приятелите ми. Ще се срещна с хора, с които работя, защото имам вече изграден профил в България и работя с продуценти и от там. Общо взето семейство, приятели и музикални работи.  Ако остане време, може да отскочим на някоя друга почивка.

 

Ива е един от хилядите българи, избрали осъществяването на мечтите им да се случва отвъд нашата граница. Колко ли още ще продължим да изпращаме „бъдещето” си там някъде?

 

Автор: Мадлен Илиева

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Габриела КанджеваЛюбимите ни блус кавъри на Бет Харт30.10.2019

Още от Под Моста

Под Моста15 български групи и артисти ще развият своята музикална кариера в третото издание на програмата Музикален АкселераторМузика