Излезе книгата „Крадецът на орхидеи”

Романът „Крадецът на орхидеи”, вдъхновил кино шедьовъра „Адаптация”, излезе на български език. Световният бестселър е част от поредицата “Cabinet of Curiosities” на издателство Ерове, насочена към странните традиционни и културни практики и явления. Сочен от огромна част от почитателите си за модерна класика, романът представлява завладяващ и дори леко хумористичен разказ за една човешка мания.

Ексцентричен и красив мъж на име Джон Ларош решава да клонира застрашено растение – много рядката „Орхидея призрак” (Polyrrhiza lindenii). Действието се развива в блатата на Флорида и извън тях, където читателите ще срещнат представители от племената на индианците семиноли и още много вълнуващи персонажи.

Романът бързо добива популярност и само четири години след издаването му сценаристът Чарли Кауфман, писал още „Да бъдеш Джон Малкович” и „Блясъкът на чистия ум”, създава филма „Адаптация”.  Лентата получава множество награди и отличия – „Златен глобус“, „БАФТА”, „Сателит” и „Оскар” за най-добра мъжка поддържаща роля, като е номиниран в още няколко категории на Наградите на Академията. Освен това лентата получава сериозни адмирации дори от самата авторка, което не е често срещано явление за филмите по книги.

Сюзън Орлийн (р. 1955) е автор на осем книги – “The Bullfighter Checks Her Makeup”, “My Kind of place”, “Saturday Night” и т.н. През 1999 г. публикува романа си „Крадецът на орхидеи”, който става един от най-обичаните й и известни романи. Книгата за кучето Рин Тин Тин – “Rin Tin Tin: The Life and Legend”, печели награди “Ohioana” и “Richard Wall Memorial Award”. През 2018 г. очакваме да публикува следващия си роман – история за държавната библиотека в Лос Анджелис.

Орлийн е щатен автор за “New Yorker” от 1992 г., като е писала още за “Outside”, “Esquire”, “Rolling Stone” и “Vogue”. През 2012 г. става почетен доктор в Мичиганския университет. Работи като репортер в Портланд, Орегон и Бостън, Масачузетс. Наградена е за Креативно Изкуство/Публицистика от фондация „Гугенхайм”. Успява да завърши повечето си книги, благодарение на подкрепата от арт-общността „Ядо” (Yaddo artists’ community) и организацията за спонсориране на арт-проекти “McDowell Colony”.


Откъс от „Крадецът на орхидеи”

„…На петнадесетина километра от Маями Ларош отгърнал страницата от житейската си история, на която се появяват орхидеите. Той и съпругата му притежавали стотици от тях в „Бромелиевото дърво“ и макар Ларош в даден момент да бил напълно погълнат от бромелиите, орхидеите успели да го съблазнят. Бил обсебен от желанието да ги отглежда. Най-вече обичал да разработва хибриди – да създава нови хибридни орхидеи чрез кръстосано опрашване.

– Всеки път, когато създавах нов хибрид, се чувствах страхотно – казваше той. – Чувствах се дори малко като Бог.

Често вземал покълнали семена и ги накисвал в домашни препарати за почистване или ги слагал за минута в микровълновата печка, за да могат да мутират и евентуално да се превърнат в нещо наистина интересно: с нова причудлива форма или с цвят, невиждан досега в света на орхидеите. Предполагам, че съм изглеждала леко смутена, когато ми разказваше тази история, защото, когато погледна към мен и съзря изражението ми, той пусна волана и замаха пренебрежително с двете ръце.

– О, я стига! – каза той – Мутацията е страхотна! Тя е наистина забавна! И е невероятно хоби – разбираш ли, мутация за забавление и печалба. Освен това е адски готина. Накрая получаваш някои готини неща и някои доста грозни, както и такива, каквито никога не е имало преди, а това е просто невероятно.

Попитах го какъв е смисълът в това.

– Ей, мутацията е отговорът на всички въпроси – отвърна раздразнено той. – Виж, защо мислиш, че някои хора са по-интелигенти от другите? Очевидно защото са мутирали още когато са били бебета. Когато аз съм бил малък, вероятно съм бил облъчен от нещо, което ме е накарало да мутирам и затова сега съм толкова умен. Мутацията е страхотна. Чрез нея еволюцията се движи напред. Затова и смятам, че ще е хубаво за целия свят мутацията да бъде насърчавана като хоби. Разбираш ли, има ужасно много хора по света, които си пилеят живота и нямат какво да правят. А това е нещо интересно, с което би трябвало да се занимават.

Колкото повече орхидеи събирал Ларош, с толкова повече колекционери на орхидеи се срещал. Намирал се на централно място в света на орхидеите и все пак някак не бил част от него. Във Флорида орхидеите са навсякъде: диви и култивирани, естествени и хибриди, те растат по дворовете на къщите или в парници, изнасят се по цял свят. Седалището на Американското общество за орхидеи, основано през 1921 г., се помещава в бившата резиденция на един страстен колекционер от Уест Палм Бийч, а най-големите и най-добри оранжерии за орхидеи в света – „Р. Ф. Оркидс“, „Моутс Оркидс“, „Фенъл Оркид Къмпани“ и „Кръл-Смит Оркидс“ – се намират във Флорида. Някои от тях съществуват от десетилетия, а някои от селекционерите във Флорида са трето или четвърто поколение в семейството си, което се занимава с развъждането на орхидеи. Орхидеите растат по блатата и хълмовете на Флорида, откакто блатата и хълмовете съществуват по тези земи, и биват култивирани в парници на територията на щата още от края на ХIX век. В началото на XX век обширните местности Палм Бийч и Маями имали свои собствени колекции от орхидеи и свои колекционери; орхидеите били смятани за скъп и романтичен аксесоар, изтънчен малък заложник, късче от дивата природа, затворено под похлупак.

Ларош не бил нито богат, нито романтичен или изтънчен, затова изобщо не се вписал в обществото на любителите на орхидеи от Палм Бийч, но притежавал голямо изобилие от орхидеи. И денем, и нощем хората се отбивали в оранжерията му, за да си поговорят с него за орхидеи, да се полюбуват на колекцията му и да бъдат удивени от него. Идвали и просто се размотавали, за да могат да бъдат сред растенията му, или пък му носели специални цветя, в замяна на които той да ги разведе из Факахачи. Канели го също да разгледа и техните колекции и му искали съвети, или пък му предлагали купища пари, за да им помогне да открият най-неоткриваемите растения в страната. Според самия него някои от тях го търсели просто защото били самотни или искали да поговорят с някого, който споделя интересите им. Представата за тази самота някак го обезсърчаваше. Той замълча, а след малко започна да ми разказва защо обича растенията. Сподели ми как се възхищава на приспособимостта им и предразположението им към мутации, на това как съумяват да оцеляват в този свят. Разказа, че разнообразието в размерите при растенията е най-огромно сред всички останали живи организми и ме попита дали съм чувала за растението с най-голям цвят в света, което паразитира в корените на дърветата. Докато гигантското цвете расте, то бавно поглъща и убива дървото гостоприемник.

– Когато имах своя собствена оранжерия, понякога чувствах, че всички онези хора, които пъплеха около мен, ще ме изядат жив – сподели Ларош, – като че ли бяха онова огромно паразитно растение, а аз – умиращото дърво гостоприемник…”

Под Моста

е независима медия, създадена от млади хора, занимаващи се с писане и журналистика. В сайта можете да намерите новини и изцяло авторска публицистика за култура и лайфстайл.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to