Деветдесетите награди „Оскар“ – фаворити и очаквания

24.01.2018

Деветдесетите награди на Филмовата академия на Съединените щати вече имат своите претенденти. Номинираните в категориите на наградите „Оскар“ официално са ясни от вчера, неофициално – от поне месец. Изненади не успяхме да открием сред тях, а очаквам, че изненади няма да открием и сред отличените – „Оскарите“ отново ще се раздават на принципа общо-взето-Златните-глобуси, но с „шокиращ“ избор в категорията „Най-добър филм“, който от години някак не успява да шокира никого.

Кои са нашите фаворити в категориите, защо ги харесваме и очакваме ли да спечелят, разберете в следващите особено субективни редове:

В категорията „Най-добра мъжка роля “ силно се надяваме да спечели Тимъти Шалумей за ролята си в „Призови ме с твоето име „. Младият актьор се впусна безстрашно в ролята на Елио и ни зарадва със зрялото изграждане на персонажа си. Въпреки това очакваме Даниъл Дей-Луис да вземе наградата за ролята си в „Призрачна нишка“. Никак няма да тъжим обаче, играта му, както и самият филм, беше блестяща.

Тимъти Шалумей като Елио в „Призови ме с твоето име“

Сред номинираните в категория „Най-добър актьор в поддържаща роля “ намираме Уди Харелсън и Сам Рокуел за ролите си в един и същи филм – „Три билборда извън града„. Очакваме един от тях да спечели „Оскар“, но се надяваме щипка повече това да бъде Рокуел. Неговият герой Джейсън Диксън носи агресия към околните и към себе си и има ексцесивно усещане за справедливост, но успява да ни спечели с вътрешната си борба, налудничавостта си и едно много добро изиграване.

Сам Рокуел и Франсис Макдормънд в „Три билборда извън града“

Победител в категорията „Най-добра женска роля“ силно се надяваме да бъде Франсис Макдормънд. Тя е номинирана за ролята си в „Три билборда извън града„. Героинята ѝ там съчетава гняв, решителност и странна обич, родени от отчаяние и поднесени с немалко черен хумор и обмислена крайност. Трябва да отбележим обаче и номинацията на любимата ми Сърша Ронан, която беше лековата и искрена в „Лейди Бърд“, а също и тази на Марго Роби за „Аз, Тоня“, където актрисата е толкова добра, че в сърцето си ѝ простих за абсурдния „Отряд самоубийци“.

Сред номинираните за „Оскар“ за „Най-добра актриса в поддържаща роля“, според нас, наградата наистина заслужава Алисън Джани за ролята си в „Аз, Тоня“. Там актрисата достига пика на своята естествена рязкост, която съчетава с обърканата личност на героинята си. Резултатът е агресивна майка, която приковава вниманието и печели ако не симпатиите, то поне съжалението ни.

Алисън Джани в „Аз, Тоня“

Приза „Най-добър режисьор“, според нас, Филмовата академия на САЩ ще присъди на Гийермо дел Торо за „Формата на водата„. Нашият фаворит обаче е Грета Гъруиг, чийто режисьорски дебют „Лейди Бърд“ има своя реалистичен поглед, непретенциозност и плавно, естествено преминаване през преломни моменти, което цели да ни накара да погледнем не към конкретната ситуация, а към общата картина. Неприятна изненада е, че не намираме Мартин МакДона сред номинираните тук за филма „Три билборда извън града“. Силно се надявам това да е част от сценарий, с който Дел Торо печели „Оскар“ за най-добър режисьор, а филмът на МакДона е отличен като най-добър филм.

Стигнахме до категорията „Най-добър филм“ в деветдесетото юбилейно издание на връчването на Наградите на Филмовата академия на САЩ. Сред номинациите няма изненади, но пък около най-реалните претенденти – „Формата на водата“ и „Три билборда извън града„, намираме няколко филма, които особено ни впечатлиха тази година. „Призови ме с твоето име“ на Лука Гуаданино, ни спечели с красивото си заснемане, красива любов, красива тъга и обреченост. „Лейди Бърд“ на Грета Гъруиг ни връхлетя с погледа върху нашите съвсем обикновени, но по-важното съвсем наши проблеми и с героите си, в които се разпознахме. „Дюнкерк“ на Кристофър Нолан пък е забележителен с емоционалната наситеност и смазващо напрежение, които носи всяка една от неговите 106 минути. Въпреки че „Три билборда извън града“ заслужава да спечели, мислим, че приза ще грабне „Формата на водата“. И двата филма имат своите достойнства. „Формата на водата“ бори самотата с любов, а любовта побеждава агресията. „Три билборда извън града“ обаче е наистина изключителен както със сюжета си, така и с актьорите си, черния си хумор, естествени диалози, абсолютна трагедия и нещо, което простоватата ми любеща киното душа нарича гениалност.

„Оскар“ за „Най-добра музика“, според нас, ще грабне Джон Уилямс за „Междузвезни войни: Последните джедаи„. Същият филм ще спечели и в категория „Визуални ефекти“. Приза за „Звуков микс“ пък ще отиде в екипа на „Зад волана„, този за адаптиран сценарий ще получи Джеймс Айвъри за „Призови ме с твоето име“, а „Оскар“ за „Най-добър оригинален сценарий“ ще спечели Мартин МакДона за „Три билборда извън града“. Струва си да спомена, че в последната категория е номиниран и „Болест от любов“ – ако още не сте го гледали, моля ви, подарете си го. В категорията „Най-добър чуждоезичен филм“ пък се надяваме отличен да бъде „Нелюбов“ на Андрей Звягинцев.

В общата рамка нещата стоят така – ако „Формата на водата“ спечели приза за „Най-добър филм“, Мартин МакДона ще бъде отличен във всяка една друга категория, в която е номиниран. Въпреки това се надяваме на обратния сценарий, особено след липсата на номинация за „Най-добър режисьор“ на МакДона.

Утопично би било да си помислим, че Филмовата академия на САЩ ще отличава доброто кино, а няма да съди с едно наум заради политическа коректност, личностни конфликти, личностни пристрастия, различни влияния от граждански позиции, обществено мнение, популярни и силни движения и още около хиляда неща, които реално нямат нищо общо с качеството на определен филм, но имат много общо с мястото му в сърцата на зрители, критици, журита. Може би тази година ще имаме повече кино и по-малко суета. Въпреки че въобще не го вярвам.

Джими Кимъл, също както миналата година, ще води церемонията по връчването на деветдесетите награди „Оскар“ на Филмовата академия на САЩ. Тя ще се проведе на 4 март тази година.

P.S.: Ако не сте усетили скептичността ми към наградите „Оскар“, нека ви кажа пряко – има я. Все пак същите хора отличиха Леонардо ди Каприо за бой с мечка (и сложиха край на всички прекрасни миймове по темата за Лео и наградата), в същата година, в която Еди Редмейн игра в „Момичето от Дания“.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Илияна Маринкова"Формата на водата" - красива чистота и погнусяваща агресия11.01.2018

Още от Под Моста

Габриела КанджеваПреди концерта: любимите ни 5 песни на Il VoloМузика