„Като има дъбстеп, има ли и букстеп?“ –Не, мамо, няма..

26.02.2014

Dubstep
Името на популярния музикален жанр наистина не произлиза от дървесния вид.
Нито е вид разтворима напитка от типа на ‘Tang’ и ‘Bolero’, както бях излъгал една пословично тъпа девойка навремето. Всъщност, то не идва от нищо конкретно, просто така се е получило. Пичовете в Лондон го нарекли по този начин през 2002 година и взело, че станало популярно с това си название.

Историята на тази жанрова разновидност на електронната музика я има подробно написана в интернет и не смятам да ви я преразказвам. В следващите абзаци по-скоро ще ви кажа какво означава за мен. Предполагам и за останалите запалени фенове на стила.

Чудя се откъде точно да започна. Но май си избистрих ума. Та, ето. Начало. Започвам. (Много са модерни тия кратки и обикновено безглаголни изречения в наше време. Страхотни. Са. Ползвайте ги. Често. Ако си нямате собствен стил!) Към самата история вече, преди да съм си ударил шамар отново.

Някъде преди 6 години, когато бях още в гимназията, един от най-добрите ми приятели ми изпрати 2 песни. Каза ми – чуй ги, брат, пръскат! Колко пък да пръскат, си рекох аз. Слушах си рап, какви са сега тия електронни работи. Дадох им шанс все пак – как нямаше да се доверя на един от най-добрите ми приятели!?

Добавих ги в winamp-a, цъкнах плей бутона и нахлупих слушалките. Беше любов от пръв поглед, респективно звук! Още помня първата песен. Беше на дуото Nero и носеше заглавието ‘This way’. Повече от два часа си я въртях, а в целия трак единственото, което се пееше, беше: ‘Boy, why I feel this way?’. Съвсем семпъл текст, но толкова гениално свързан с музиката. Сам се питах – why I feel this way?

Така започна споделената ми любов с този жанр. Вече повече от 6 години се обичаме. През това време се натъквах на стотици уникални, галещи ухото песни, но и на стотици други, които простичко и съвсем обосновано можеха да бъдат оприличени на копулиращи трансформъри, пияни дърводелци в действие, пасиране на ято лястовици и т.н. Все пак ще коментирам тези находки от първия вид. Трудно е да опиша много точно какво изпитвам, когато слушам дъбстеп (и разновидностите му). Ако трябва да го направя обаче, бих казал, че това е сигурно единственият стил музика, който едновременно те зарежда и надъхва, но и ти изпива силите. Иначе казано, хубавият дъбстеп съчетава плътен бас, синтезатори и изящни вокали, които звуково имат потенциала да вплетат противоположни емоции по съвършен начин. Слушаш го и хем искаш да престанеш, хем не успяваш да щракнеш паузата. Може би ще ме разберат само истинските фенове. На останалите ще предложа да чуят песента ‘Love’ на Cryphax, с надеждата да вникнат в думите ми до някаква степен.

Не успях да убедя майка ми, че дъбстепът няма корени и не се среща в горите, но пък и тя няма как да ме убеди, че Веселин Маринов е страхотен непотен певец, така че с нея сме квит. В крайна сметка, този електронен жанр има малко повече от 14 години история, но в днешно време вече сериозно е навлязъл из звукозаписните студиа. Бийтове с дъбстеп нотки се използват от все повече и повече от най-известните изпълнители (което не е повод за хвалба, ако ме питате) и често можете да чуете някои такива примери по телевизията – Example, Ellie Goulding и т.н.

Дори на последната Евровизия имаше такава песен, представяща Черна гора (Who see – ‘Igranka’). Конкурсът обаче се оказа твърде консервативен за този по-различен прочит на състезателна песен. За сметка на това, феновете й в YouTube я превърнаха в една от най-гледаните, измежду всички претендентки в състезанието.

Ще завърша с няколко думи за дъбстеп видеоклиповете. Общо взето, доста от тях се осъществяват с бюджет до 50 долара и включват мацки с доволно големи гърди, подскачащи хора в костюми на Великденския заек, кадри от атомна електроцентрала, танцуващи салса роботи и много други. Не бива обаче да генерализираме визуалните идеи на видеата до гореспоменатите простички житейски удоволствия, защото в друга съществена част от тях, в рамките на по 4-5 минути те предстявят такива истории, за които Майли Сайръс би дообръснала главата и мишниците си.

Все пак, най-важното за всяка музика е да я почувствате. Да я направите част от себе си.

Step your game up!

 

 

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Илияна МаринковаЛили Гелева за вдъхновението на живота01.10.2019

Още от Под Моста

Боян Симеонов5 албума от януари, които трябва да слушатеМузика