„Кери“ – новата стара екранизация по Стивън Кинг

22.10.2013
Varna Buddies 2019 Summer Edition

galvna
В Холивуд често се правят еднакви филми. Те приемат различни форми – понякога са поредици с безбройни еднородни продължения, понякога са излишни нови филми, силно вдъхновени от популярни заглавия в жанра, а понякога са напълно официални нови версии на стари класики.
Последните се наричат с прозвището „римейк” и са една от основните причини много хора да твърдят, че Холивуд е изчерпан откъм идеи. Аз не съм напълно съгласен. Талантливи хора с качествени идеи се раждат и днес, те не са някаква митична раса от отминалите десетилетия. Проблемът са не творците, а продуцентите, които влагат парите и предпочитат да играят на сигурно, или поне на нещо, което те смятат за сигурно. А всяко новаторство е малко или много рисково. Ето защо новаторските неща се изпробват рядко, с по-нисък бюджет и ограничена аудитория. А за широката публика твърде често остават еднаквите неща. Съответно масовият зрител може само да се надява, че ще хареса новата версия на филма, който е харесал преди време.

„Кери” е не просто адаптация на популярния роман на Стивън Кинг. Той е римейк на превърналия се в класика филм със същото заглавие от 1976-та. Въпреки встъпителните си думи не мога да кажа, че съм директно против осъвременяването на класиките. Когато една история от миналото успява да достигне до сърцата на хората, може би не е чак толкова лошо тя да придобие и по-актуална форма. А проблемът с актуалността в киното несъмнено съществува, каквото и да твърдят фенове на класиката. За една книга почти няма значение дали е писана през 70-те или днес, разликите често са незабележими за любителското око. Но на един филм най-често видимо му личи дали е сниман през 70-те или днес.

И старият „Кери” е от тези ленти, на които им личи. Ето защо няма лошо точно тази история да бъде разказана отново, в по-съвременен вариант. Освен това съдбата на Кери – младо момиче, станало жертва на постоянен физически и психически тормоз както у дома, така и в училище – не звучи никак далечна от ежедневието на редица днешни тийнейджъри. Кери търпи тежките неволи на своето съществуване стоически и героично, но в един момент струната просто се скъсва, демонът в младото момиче се пробужда и резултатът е всепомитаща вълна от агресия. Това далеч не е ситуация от миналия век – напротив, историята звучи притеснително познато и сега. Да обобщим – старата версия е видимо стара, концепцията е силна и актуална, нов и съвременен прочит би имал потенциал.

Проблемът е, че „Кери”, правен с идеята да бъде съвременен, твърдо отказва да бъде такъв. Той просто преповтаря стария филм, при това понякога го прави дума по дума и кадър по кадър. Вкарани са няколко по-нови елемента – тийнейджърите снимат с телефони и носят малко по-модерни дрехи, но всичко това остава на доста повърхностно ниво. Действието уж се развива през 2013-та, но учениците в гимназията на Кери не говорят като учениците в гимназиите днес. Техният начин на живот не съответства особено на начина на живот днес. Те водят едно доста 70-тарско битие, просто в две сцени са показани да ползват лаптоп. Режисурата е стилна и съдържа няколко качествени оригинални момента, между които е и страхотната отваряща сцена на филма. Въпросните моменти обаче са по-скоро изключение. В голямата си част лентата просто преповтаря старата версия.
Gabriella Wilde

Ако вече сте запознати с култовия вариант от 76-та едва ли ще се възторгнете особено от новия филм. Ако обаче до момента не сте попадали в света на Кери, то преживяването може и да ви се стори интригуващо. Атмосферата е приятна, действието тече плавно, диалозите са ненатрапчиви. Лентата съдържа огромни количества кръв, заради което е забранена за лица под 16 години.И все пак не бих казал, че хорър елементите работят страхотно – кървавите сцени в „Кери” са по-скоро гнусни и смущаващи, отколкото страшни.

Другият основен проблем на „Кери” е героинята от заглавието. Самата Кери е написана и изиграна по начин, който мога да определя най-мило като „нескопосан”. В главната роля виждаме Клои Грейс Мориц. Тя принципно е от по-талантливите млади актриси и в други проекти ми е правила положително впечатление. Тук обаче стои някак не на място. Кери е особено момиче, което никак не се откроява с физическа привлекателност, докато Клои Грейс Мориц има лицето, очите и устните на кукличка. А изпълнението й в някои от сцените, в които се изисква демонстрация на гняв, няма как да бъде окачествено като нещо различно от актьорско безсилие. Но проблемът не се дължи само на Мориц, той е заложен още на сценарийно ниво.
Chloe Moretz;Julianne Moore
Кери е отгледана единствено от майка си – религиозна фанатичка с изключително проблематични методи на възпитаване. Няма как едно дете да отрасне в такава среда без да развие определени психични проблеми. Ето защо отношенията между Кери и нейната майка са един от централните елементи на историята. И точно тук сценарият се проваля. Във всички сцени, в които Кери говори с майка си, младото момиче звучи напълно нормално и разумно, сякаш е излязло от американски наръчник за социални работници. Тя кротко и убедено обяснява на майка си какво е и какво не е нормално за тийнейджърите, без да демонстрира заложената в персонажа духовна криза от живеенето в два свята – света на религиозния фанатизъм и света на тийнейджърската разкрепостеност. Това обезличаване на образа в актьорско и сценарийно отношение води до размиване на идеята и отнема много от емоционалния заряд на историята.
Chloe Moretz
Добрата новина е, че всички останали персонажи работят страхотно. Джулиан Мур се претворява във фанатичната майка на Кери по феноменален начин. Всеки неин жест и мимика излъчва зловеща лудост, сякаш ролята е написана специално за Мур. Ако играта на Клои Грейс Мориц беше поне наполовина толкова убедителна, колкото тази на Джулиан Мур, то филмът щеше да стане с няколко идеи по-качествен. Джуди Гриър поема ролята на добрата учителка по физическо, загрижена за отхвърлената от връстниците си Кери. Гриър излъчва родителска топлота и учителски професионализъм и успява да вдъхне живот на роля, която не е нищо особено по сценарий. Габриела Уайлд е Сю Снел – красивото и популярно момиче, което все пак носи ранима душа и се впечатлява от чуждото страдание. Сю е особено важен персонаж и ролята й не е чак толкова лека, тъй като трябва да съчетае противоречивите тенденции на готиност и милосърдие. Уайлд се справя добре с поставената й задача, макар да не е особено впечатляваща. Откритието на филма е дебютантът Ансел Елгорт, който играе Томи Рос – онова любезно момче в гимназията, което всички харесват, защото се справя добре в учението и спорта, без да бъде надменен и арогантен. Елгорт е просто страхотен Томи, защото притежава едновременно момчешко очарование, момчешка наивност и момчешка доброта. Това е първата роля на актьора в киното, но Елгорт вече работи по две бъдещи екранизации на популярни тийнейджърски романи и мога само да му пожелая успех.

Общо взето „Кери” е доста смесено изживяване. Лентата съдържа свежи и изтъркани елементи, нови и стари похвати, добра и лоша актьорска игра. И все пак не оставя истински неприятно чувство и върши прилична работа за убиване на два свободни часа.

 

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Илияна МаринковаКиномания 2018: "Островът на кучетата" на Уес Андерсън26.11.2018

Още от Под Моста

Момчил РусевКакво се случи в българската музика през първата половина на 2019?Музика