Автори: Алексия Петрова и Георги Петров

Снимки: HBO (Home Box Office)

Али: Преди няколко седмици написах обзор върху първата половина на шести сезон на „Игра на тронове“. Събитията до петия епизод на сезона покачиха напрежението и положиха основите на изненадващите обрати, на които станахме свидетели до края на сезона. Във всеки от първите пет епизода имаше по едно шокиращо събитие – разкриването на истинската Мелисандра, съживяването на Джон Сноу, битката със сър Артър Дейн, изгарянето на халовете на дотраките от Денерис и героичната саможертва на Ходор.
Тогава развитието на сезона беше още неизвестно, пред феновете имаше още много въпроси, а най-интересно беше дали „Игра на тронове“ ще надскочи сам себе си до края на сезона. Е, повечето от тези въпроси получиха отговор. Шести сезон надхвърли очакванивята, представи ни най-запомнящите се моменти и завърши подобаващо с най-добрия финал в историята на сериала.

Жоро: Смятам дори, че високопарно определение „като историята на телевизията“ няма да е излишно в случая. Сериалът бе обвинен от редица критикари за това, че намали темпото в шести, седми и осми епизод и целенасочено се въздържа от представянето на нови сензационни събития. В тях се изгради затишието преди финалната буря и напрежението преди грандиозния завършек. А с битката за Зимен хребет и експлозивните (pun totally intended) събития от десети епизод сериалът достигна стадий на сюжетно развитие, който очаквахме открай време и към който сценаристите видимо се бяха устремили от самото начало.

Някои сюжетни линии бяха завършени, други се оплетоха още повече и застанахме на прага на големия финал – този път не на някой сезон, а на целия сериал. За това почвите положи най-вече последният епизод, който изобилстваше с шокиращи събития с титанични последствия. Кое от всички тях ти беше най-любимо, Али?

Али: Мисля, че няма няма някой, който да не е бил разтърсен от момента, в който Лиана Старк прошепна думите „Обещай ми, Нед!“, след които лицето на бебето ѝ преля в изражението на Джон Сноу минути преди да бъде обявен за крал на Севера. Това едновременно потвърди най-очакваната фентеория в сериала и добави решаващия нюанс в образа на Джон Сноу. Забележително е какъв път измина Джон от началото на сезона, когато беше труп, до края, когато се превърна във владетел на Зимен хребет, събра се със сестра си (или братовчедка си) и ликвидира един от най-мразените злодеи в целия сериал. Невероятно, а?

Жоро: Точно така. Но Джон не беше единственият централен персонаж, който се утвърди като оформен след пет сезона развитие и предприе решителни стъпки към разрешаване на персоналната си сюжетна арка. Същото стори и потенциалната му леля Денерис Таргариен. След като в началото на сезона тя беше пленница на орда дотраки и отведена да прекара остатъка от живота си в компанията на редица възрастни дами, в края най-после, ей Богу, най-после се озова на плаващ кораб към Вестерос. При това с трите си дракона, армия от същите тези дотраки, осемте си хиляди Неопетнени, подкрепа от рода Грейджой и двама безценни съветници в лицето на Варис и Тирион Ланистър зад гърба си. Денерис дори прояви доза управленска зрялост, каквато рядко бяхме виждали досега в пределно момичешкото й поведение, когато отказа да вземе Даарио Наарис със себе си във Вестерос по политически съображения. С Церсей Ланистър на трона и наближаваща армия от мъртъвци, ще е интересно да видим дали Кралски чертог или Валът ще изпитат нужда от присъствието на Денерис първо.

Али: Една друга млада героиня също израсна неимоверно с напредването на сезона – Аря. Тя, също като като Майката на драконите, напусна Есос и се отправи на пътешествие към родния Вестерос. Мисията и на двете е една – отмъщение срещу хората, които са избили семействата им. Разликата между тях в това отношение обаче е съществена. Денерис разчита на своите опитни и верни съюзници в борбата срещу враговете си, докато Аря е напълно сама по пътя на своите вендета и разчита буквално само на двете си ръце и инстинкта си за оцеляване. Вече спокойно можем да заявим, че малката дъщеря на Нед Старк се превърна в хладнокръвен и безкомпромисен убиец. Тя извървя дълъг път към самата себе си и завърши своето обучение в Дома на бялото и черното, за да ни каже накрая незабравимата реплика ‘A girl is Arya Stark from Winterfell’.

Жоро: Именно през обучението си в Браавос Аря измина безкрайно важното пътуване към себе си и думите, подчертани от Али в горния параграф, ознаменуваха финалната реализация на нейната завършена личност. Тя бе сред несправедливо критикуваните за това, че е останала вярна на ценностите си, и дори обвинена в регрес на персонажа. Нищо не би могло да е по-далеч от истината за малкото момиче Старк, което най-после пристъпва към извършване на мисията на своя живот.

Подобни необоснавани критики бяха отправени и към Джайм Ланистър, и то по повод поведението му в същия епизод, в който Аря окончателно заяви името и бъдещите си намерения. В него най-големият син на великия лорд Тивин Ланистър за първи път показа, че е усвоил някои от уроците на именития си баща, в преговорите с Едмур Тъли. След като се опита да проведе мирен и цивилизован разговор с владетеля на Речен пад, да му предложи удовлетворяващо примирие и срещна отказ, „Кралеубиецът“ с пословична ланистърска жестокост заплаши слабохарактерния си пленник и постигна целта си – безкръвно превземане на крепостта на дома Тъли и победа за короната. Моментът е ключов и безкрайно показателен за израстването на Джайм като личност, военачалник и политик, наред със справедливо отправените му нападки към Уолдър Фрей и редица личности в Кралски чертог. И като стана дума за Кралски чертог…

Али: SHIT HAPPENED in King’s Landing! Според мен на Церсей Ланистър и брат ѝ им предстои да си поговорят сериозно и със сигурност ще имат конфронтация в предстоящия седми сезон. Церсей също се изкачи по политическата стълбичка, но по какъв начин… В началото на сезона тя беше съкрушена и пречупена, а в края елиминира с един замах всичките си врагове, превърна се в истински тиранин и всичко това ѝ донесе видима наслада. Бих казала, че смъртта на Марджъри в Септата на Бейлор беше наистина разочароваща. Може би, защото съвсем отскоро започнах да я харесвам, Джордж Р. Р. Мартин просто ме е усетил.

Имаше още какво да видим от умната внучка на Олена Тирел, която дори и в последните си мигове доказа своята прозорливост, но, уви, това не можа да я спаси. Марджъри беше най-голямата съперница на Церсей, защото и двете играеха по едни и същи правила. Церсей обаче използва вродената си жестокост като ключово предимство, което ѝ помогна да изравни със земята Септата заедно с всички хора вътре. Сега госпожа Ланистър е по-силна отвсякога, но е празна отвътре, защото изгуби всичко, което истински обича. Именно тази вътрешна празнота я прави още по-опасна.

Жоро: Дейвид Бениоф и Дан Уайс вече подчертаха важността на факта, че пророчеството за Церсей е почти изпълнено и поведението ѝ оттук насетне става по-непредсказуемо отвсякога. За мое огромно съжаление (аз съм върл фен на рода Ланистър), кралицата постави постави себе си и семейството си в най-суровата политическа изолация, в която се намира някой от участниците в играта на тронове към момента. На север домовете Старк и Арин действат заедно. На юг враговете Мартел и Тирел се обединиха именно от желанието си да отмъстят на Церсей. От изток прииждат Грейджой и Таргариен, съюзени в радикалния феминизъм на двете си предводителки. Ланистър единствени са без съюзници и Джайм не помогна особено на нещата с пренебрежителното си поведение към Едмур Тъли и Уолдър Фрей, последният от които така или иначе вече намери кървавата си смърт. Златни или не, лъвовете на Вестерос изглеждат обречени. С едно изключение.

Тирион Ланистър беше определен от Денерис Таргариен за Ръка на кралицата в безспорно най-слабия сезон, в който Питър Динклидж е играл колоритния си персонаж. Тирион не претърпя почти никаква личностна еволюция, върху политическата му игра в Мийрийн имаше твърде слаб акцент, а и в крайна сметка беше лишена от всякакво значение, след като Денерис я разреши от гърба на драконите си. Към момента именно тя притежава най-сериозна военна сила, но ще се нуждае от цялата подкрепа, която може да получи, и най-вече от безценните си дракони в борбата срещу армията от мъртъвци на Нощния крал, която вече чука на вратата. Пардон, на Вала.

Али: Именно в тази борба ще трябва да се покаже и факторът „Бран Старк“, който дотук сценаристите използват основно с цел да ни показват сцени от миналото и да не оказва почти никакво влияние върху настоящето. От диалозите му с покойния Триок гарван и възкресения му чичо Бенджен все пак се възцари внушението, че му предстои да изиграе доста по-сериозна роля в предстоящите драматични събития.

Жоро: Всички фигури са на масата, тежестите са подредени по везните и е време финалната игра да започне. Или поне това време ще дойде догодина.

Али и Жоро: И НИЕ ДВАМАТА СМЕ ЗА ДЖОН СНОУ!!!

Любимата сцена на Али от шести сезон на ‘Game of Thrones’

Любимата сцена на Жоро от шести сезон на ‘Game of Thrones’