В шестия епизод No Blink ни срещат с творците, които гледат през визьора на камерата във филми като „Маймуна“, „Тайният живот на Вера, „Ага“, „Рая на Данте“, „Дзифт“ и „Стъпки в пясъка“. Те са операторите Александър Станишев, Калоян Божилов и Орлин Руевски.

„Как оживява сценарият в кадър?“ – именно на този въпрос No Blink се опитват да намерят отговора в предстоящите близо 50 минути на Епизод 6.

Александър Станишев е оператор на едни от най-успешните български филми в последните години – „Маймуна“ (2016) на реж. Димитър Коцев – Шошо и „Тайният живот на Вера“ (2019) на реж. Тонислав Христов. През 2012 г. печели наградата Kodak Vision за операторство на Slamdance 2012 и наградата на Българската филмова академия за операторско майсторство за игралния филм „Вяра, любов и уиски“ на режисьора Кристина Николова. Александър Станишев е оператор и на американския филм „Touched With Fire“ („Докоснати от огъня“), сниман в Ню Йорк под режисурата на Пол Далио с участието на Кейти Холмс, Люк Кърби, Кристин Лахти, Грифин Дън и продуциран от Спайк Лий и Кристина Николова. Снимал е и сериалите „Стъклен дом“, „Под Прикритие“, „Дървото на живота“, “Връзки”, “Столичани в повече”, „Денят на бащата“, както и телевизионните филми „Хъшове“ на Александър Морфов и „Аварийно кацане“ на Петър Вълчанов и Кристина Грозева. Освен това е оператор на втори екип в „Мисия Лондон“ на Димитър Митовски и във филма на Камен Калев – “С лице надолу”.

Калоян Божилов е оператор на пълнометражните игрални филми „Áга“ (2017) и „Отчуждение“ (2013) на режисьора Милко Лазаров, и на „Свещена светлина“ (реж. Георги Тенев), както и на редица късометражни филми. Той е оператор и на някои от епизодите на сериала „Островът на сините птици“ (реж. Петър Вълчанов и Кристина Грозева). Сред документалните филми, които е заснел, са „Писма от бъдещето“ (реж. Десислава Томбушева), „Хубен рисува пари“ (реж. Георги Тенев), „В търсене на Списаревски“ (реж. Адела Пеева), „Кота 42“ и „Досието на ДС“ на Ема Константинова, „На изток от рая“ (реж. Стефан Командарев) и др. За операторската си работа в „Áга“ има награди от International Film Festival & Awards Macao, Златна Роза 2018, RAVAC International Film Festival, а престижната награда за Най-добър оператор на EAST – WEST GOLDEN ARCH споделя с оператора Лукас Зал, двукратно номиниран за Оскар за най-добро операторско майсторство.

Орлин Руевски е оператор и продуцент на дебютните пълнометражни игрални филми на режисьорите Павел Веснаков („Уроци по немски“) и Тео Ушев („Ф1.618“). От 2007 г. насам Орлин е оператор на камера във филмите на оператора Емил Христов – „Дзифт” (реж. Явор Гърдев), „Стъпки в пясъка” и „Каръци“ (реж. Ивайло Христов), „Ако някой те обича” (реж. Киран Коларов), „Адриана, аз съм ти” (реж. Петър Попзлатев), „LOVE.NET“ (реж. Илиян Джевелеков). Снимал е и документални филми с режисьорите Андрей Паунов („Георги и Пеперудите”, „Проблемът с комарите и други истории”), Петър Попзлатев („Тютюн”), Илиян Джевелеков („Куба е музика”). Като главен оператор на втори екип заснема българските филми „Цветът на хамелеона“ на реж. Емил Христов и „Съдилището“ на реж. Стефан Командарев. Работи съвместно с Павел Веснаков по едни от най-награждаваните български късометражни филми: „Чест“, „Влакове“, „Зевс“, „Парафиненият принц“.

Как оживява сценарият в кадър? Как написаната история се превръща в движещо се изображение, което мигновено грабва зрителя? Каква е ролята на човека, който стои зад камерата, и избира какво и как да заснеме? Операторите Александър Станишев, Калоян Божилов и Орлин Руевски определят като основни за откриването на визуален ключ към филма най-вече разговорите си с режисьора, творческата интуиция и визуалните референции. Задачата на оператора е да подскаже най-доброто решение за визуализирането на сценария, а най-много за това му помага неговата наблюдателност и реакция. От тук започва и пътят на новия сценарий…

Александър, Калоян и Орлин разказват и много любопитни подробности от филми, по които са работили. Като например: документалният филм на режисьора Тонислав Христов – „Животът на Вера“, който екипът снима в продължение на 3 години; ключовите промени в сценария на „Отчуждение“ на режисьора Милко Лазаров, в първоначалния си прототип със заглавието „Маргаритки“; специфичният начин, по който е заснет дебютният пълнометражен филм на режисьора Павел Веснаков – „Уроци по немски“.

Това са само част от творческите предизвикателства, пред които тримата се изправят. Но до колко е важно взаимодействието с всички останали членове на екипа на снимачната площадка? Силна ли е връзката им с актьорите пред камерата и какви са насоките, които биха могли да им дават като оператори? До колко добрите кадри са следствие не само на добрата операторска работа, но и на качествената техника? Може ли операторът да се изгуби в света на дигиталното и колко ключов е монтажът за неговата работа? Каква е значимостта на осветлението на терен и кои са най-запомнящите се локации, на които са снимали?