LIFE

Кирил Ненов за първия по рода си фестивал – Lost Age – Пловдив

21.03.2019

Пролетта настъпва плахо, а събитията за очакваното лято вече се роят едно подир друго.  Фестивалите провеждащи  се в трибуквените месеци от годината са едни от най-дългоочакваните социални мероприятия. И далеч не всички са съсредоточени в столицата. Като алтернатива на културния живот в София, година след година изгрява Пловдив, който печели все повече призове и става все по-търсена и желана дестинация за разпускане от всякакъв характер. В края на юни градът под тепетата ще стане домакин на един интригуващ и различен фестивал. Lost age е от онези събития, които не се провеждат често и навсякъде, защото изискват определени дух и атмосфера, които не се намират навсякъде, и които не се поддържат от всички ентусиасти. Един такъв ентусиаст обаче е музикантът и историк Кирил Ненов, който за поредна година отваря портите на миналото и потапя за няколко вечери старият град в една съвсем тайнствена за съвремието обстановка, заедно с прилежащите и ценности и особености. Защо Lost Age е едно различно преживяване, може да прочетете от интервюто, което имахме удоволствието да проведем с организатора.

Делиян Маринов: Представи се на читателите ни – от какво се интересуваш и с какво се занимаваш?

Кирил Ненов: Работя в Института за исторически изследвания – БАН и се занимавам с изследването на различни проблеми от средновековната българска история. Същевременно развивам издателска дейност и се опитвам да популяризирам миналото ни като председател на Фондация „Българско историческо наследство“, която съществува от 12 години и до момента от нейно име са реализирани около 40 тома с исторически изследвания, документална филмова поредица за цар Симеон и средновековен фестивал в Пловдив. Занимава ме, както добре знаеш, още и темата за езичеството, или традиционната религия на нашите предци, на която посвещавам част от времето си, стремейки се да вникна в нейната философия. Сравнително отскоро възобнових музикалната си дейност чрез новата ми група „Kutsulan, чийто дебютен албум вероятно ще бъде записан и издаден през настоящата година. А най-новият ми проект е фентъзи фестивалът Lost Age“, който ще се проведе на 21–23 юни 2019 г. в парк „Младежки хълм“ в Пловдив.

Какво представлява фестивалът и каква е основната идея, върху която стъпва?

Замисълът на фестивала „Lost Age“ е да представи на едно място фентъзи културата, историята, митологията и езичеството. Това са основите, върху които се гради концепцията на събитието. Самият аз от ранна възраст бях запленен от приказния свят, често в детските ни игри заедно с моите приятели си представяхме, че участваме в приключение в търсене на изгубено съкровище или че сме воини от древни времена. По-късно съвсем естествено се запалих по комиксите, електронните игри, книгите игри, митологията, фентъзи литературата, историята и т.н. Съприкосновението с въображаемите светове и отминалите епохи ме е дарило с невероятни преживявания и е възпитало у мен определени ценности, с които се гордея. Надявам се именно чрез фестивала Lost Age“ да дам възможност на посетителите да почувстват, да си спомнят или да пробудят у себе си именно това прелестно магическо усещане, както и да споделим и разменим общи интереси и идеи.

Как се мотивира да започнеш и кое ти дава сили?

У мен живее неспокоен дух и той не ми дава мира за нищо. Всъщност никога не съм спирал да се занимавам с подобни проекти, макар и на друго ниво. Мотивират ме, от една страна, интересите ми, които определят посоката на заниманията ми, а от друга – жаждата ми да творя. Целият ми живот е посветен на това да направя света, или поне онази частица от него, която обитавам, малко по-красив. Черпя сили от природата около мен и природата в мен.

Какво могат да очакват гостите от първото издание на Lost Age“?

На първо място богата музикална програма. Ще свирят повече от 15 групи в различни стилове – метъл, ембиънт, неофолк, които са подбрани по тематичен признак. Освен това ще има лекции по история, литература, изкуство, езичество, ролеви и настолни игри, театрални постановки, изложби, презентации, огнено шоу, храни и напитки, хендмейд пазар и т.н. Всички тези компоненти са обвързани с профила на фестивала.

Открехват ли се хората у нас към подобен сорт събития и какво е бъдещето им?

Да, все повече и повече се повишава фестивалната култура у нас. Местните събития стават все по-интересни и значими и увеличат посещаемостта си, но определено има какво още да се развива във фестивалното дело. Показателен е например фактът, че съществена част от нашите фестивали се провеждат в най-големите градове на България, за разлика от случващото се в чужбина, както и това, че се разчита почти изцяло на местна публика. Трудно е да се предскаже бъдещето на тези събития, поне аз не се чувствам специалист по предсказанията. Но ако използваме дългогодишната практика в Западна Европа за сравнение, вероятно тук ще се появят още много нови формати.

Разкажи за предишния си опит с организацията на събития? Защо е важно да правим фестивали от този тип?

Миналата година например, когато организирах Пловдивския средновековен фестивал, се опитах да внеса някои нови елементи в традицията на средновековните фестивали у нас и заедно с това да осъществя плътна 12-часова програма, каквато, доколкото ми е известно, не е правена досега в България. Резултатът беше повече от задоволителен. Всеки организатор има своя цел. Моята е да допринеса за развитието на духовната и материалната култура.

 Смяташ ли, че България е плодородна почва за събития от такъв характер, обвързани с природното, културното и историческото богатство на страната?

Определено у нас има потенциал за подобни събития. Същевременно обаче трябва да се отчете еднотипността на повечето фестивали в тази област или в най-добрия случай на липсата на оригиналност. За съжаление, през последните години не виждам почти никакво развитие при провеждането на исторически фестивали в България. Програмата и участниците са често едни и същи и разчитат може би на това, че никой от публиката не си спомня какво е видял предходната година. Много е важно кой организира подобни мероприятия и какъв потенциал има, и то не само във финансово отношение, а и в интелектуално, и в духовно.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Анна-Мария ПоповаЗа по-добри градски пространства – интервю със създателите на ПОдЛЕЗНО11.06.2019

Още от Под Моста

Анна-Мария ПоповаЗа по-добри градски пространства – интервю със създателите на ПОдЛЕЗНОLIFE