Разговор с португалския илюстратор Луиш Переш за чудните рисувани цветове

01.08.2018

Луиш Переш e португалски художник, който работи в сферата на илюстрацията, а мястото, от което създава своите чудни рисувани светове е южната част на Португалия. Научава се да рисува 3D изображения на четири годишна възраст в скута на баща си в една бурна нощ. През годините създава много детски книги, няколко настолни игри, плакати, принтове, лога и други. Освен това е автор на няколко истории. Също така е автор на няколко илюстрирани истории, които разказват за пътешествията му.

Преди 25 години е част от екипа, създал първата португалска видео игра в историята на Португалия, което излиза  през 1995 г. (Gambys), след като прекарва три години в проектирането на героите от играта,  проектира стотици атрибути, моделира и прави няколко триизмерни късометражни филма, които да бъдат включени в играта. Художникът нарича този период на предизвикателства в създаването на игри като „забавни времена“.

Работи за издателски компании в Португалия и за частни клиенти. Авторът споделя, че може да реализира проекти с всякакви бюджети, достатъчно е този, които го наема да бъде мечтател. Перез има различно отношение към всеки проект, с който се заема. В различни платформи в интернет както и на официалната си страница художникът показва и процеса на създаване на неговите творби, което е полезно за всички, които се интересуват от визуално изкуство и илюстриране.

Той е от онези илюстратори, които бягат от светлината на прожекторите, но е превъзходен събеседник.

Ето какво сподели той в едно лично интервю.

ПМ: Разкажете ми повече за Вашето детство – къде сте израсъл, за семейството си, как прекарвахте свободното си време. Прочетох, че дължите на баща си умението да рисувате 3D и в перспектива?

ЛП: Имах много хубаво детство с изключение на началното училище, защото там ми преподаваше един от онези католически учители, които бият и пребиват децата от бой заради някоя малка грешка или заради нищо, и така първите ми години в училище бяха предимно ужасни. В днешно време, ако се случи подобно нещо учителят отива в затвора, но през средата на 70-те това беше нещо обичайно.

Но в страни от това у дома беше винаги прекрасно. Родителите ми бяха обикновени и бедни хора, но те винаги са ме окуражавали да се обучавам. Майка ми ми купуваше книги дори и преди да започна училище и когато бях на 5 години вече знаех да чета, предполагам сам съм се научил. Не знам. Спомням си, веднъж „четях“ комикс за Мики Маус и забелязах, че разбирам какво пише в него. Казах на майка ми и тя не можеше да повярва на това което чува. Спомням си този ден много добре.

Преди това, както спомена, когато бях на 4 години баща ми ме слагаше в скута си и ми рисуваше  – къщи и кладенци.  Децата не се учат по този начин да рисуват къщи,  те рисуват квадрат, малки квадратчета за прозорци и триъгълник за покрив. Баща ми направи това в ортогонален изглед с дълбочина, а аз нямах представа защо, но ми хареса. Когато бях в училище аз бях единственото дете, което рисуваше в дълбочина точно заради това, което ми беше показал баща ми още тогава.

Майка ми винаги ми носеше книги и цветни моливи. Дори и когато почти нямаха пари за храна никога не съм оставал без книга за четене или комплект от шест малки цветни моливи, с които да рисувам някъде. Спомням си, че взимах и уроци по рисуване.

Тъй като живеех в южна Португалия близо до брега и все още живея в този град, майка ми винаги ме водеше на плажа през лятото или на дълги разходки и затова винаги съм обичал пейзажите. Това повлия много на въображението ми. Всяка нова пътека в провинцията и всеки нов плаж бяха цял свят за мен, който да изследвам и това ми даваше много. Днес продължавам да се разхождам много и обичам да изследвам и фотографирам морските пейзажи.

Друго нещо, което беше определящо за моето въображение през 70-те години беше британската Sci Fi телевизионна серия, наречена „SPACE 1999“, която португалската телевизия излъчваше през 1976/77. Бях на 7 години и това ми даде любовта си към Космоса. Построих много миниатюри от картона на „космическите кораби – орли“ от този сериал, както и на много други филми, коiто гледах тогава. Майка ми ми разреши да използвам голямата маса, така че освен да рисувам това, което гледах по телевизията, строях и космически станции, лунни бази и чужди светове на масата в хола.

После се появиха и „Междузвездни войни“, които също много ми повлияха, въпреки това не толкова колкото един друг филм –  италиански, имитация на „Междузвездни войни“ – наречен „Starcrash . По някакъв начин още обичам този филм , саундтракът беше много вдъхновяващ за мен. Музиката има голяма роля за въображението ми. Имам склонността да визуализирам, когато слушам музика.

Когато бях между 7 и 13-годишна възраст киното имаше огромно влияние върху въображението ми. Майка ми и баща ми винаги ме водеха в местното кино всеки път, когато се появеше нов научно-фантастичен филм.

В общи линии, това е – ужасните спомени от училището заради онзи учител, но иначе едно чудесно детство заради родителите ми, които винаги са подкрепяли моята креативност и въпреки бедността  за мен винаги имаше поне комикс.

ПМ: Когато сте бил ученик баща Ви се разболява и след завършване на училище е трябвало да работите. Как преминахте този етап в живота си?

ЛП: Когато бях в гимназията, родителите ми ми казаха, че няма начин да отида в университет, защото просто не могат да си го позволят. По това време баща ми се разболя от Алцхаймер, той беше на 65 години, когато навърших 15. Ние нямаше какво да направим, тъй като болестта се развиваше и грижите за него бяха кошмарни – от 1985 до 2001 г., когато почина.

Около 1986-87 г. бях гимназист и знаех, че няма шанс да ме приемат в Университета по изящни изкуства. Имаше едно училище в Лисабон и родителите ми нямаха възможност да ме изпратят там. Тъй че по това време започнах да рисувам много. Купих си всичките книги за класическите художници, които успях да намеря (тогава нямаше интернет) и ходех на плажа през цялото време, за да рисувам. Опитвах се да си направя портфолио с надеждата, че един ден ще си намеря работа някъде, където да създавам нещо, а не просто като работник в супермаркет както се случи с всичките ми приятели, които произлизаха от бедни семейства.

Много ми беше трудно, когато майка ми се разболя също от Алцхаймер година след смъртта на баща. Да се грижа за нея беше като да живееш в ад, тъй като нямахме  никаква здравна подкрепа от държавата. Трябваше да остана дълго време у дома, заедно с тогавашната ми приятелка, сега съпруга и използвах времето да работя върху портфолиото си. И когато майка ми почина през 2012 г. започнах работа като илюстратор на пълно работно време.

Преди това, между 1995 – 2005 г. работех като софтуерен дизайнер за компанията, която бе направила Gambys. Занимавах се с това 10 години. Една от работите ми спечели награда на CEBIT в Германия през 1999 г.

ПМ: Кои да художниците, които са оказали влияние върху формирането Ви като илюстратор?

ЛП: Моето арт училище бяха книгите за изкуство и всички комикси,, които можех да намеря. Не говоря за американските комикси, тъй като те не бяха много популярни по това време в Португалия. Говоря за европейските BD /Bande Dessinee/, също и Астерикс, Тинтин, Валериан, Блейк и Мортимър и др. Илюстратори като Мьобиус, Коузи,  Друйллет, Масиерес, Жакобс, Енки Билал /виж “бележки“/ и др.  бяха моето арт училище заедно с много други неизвестни автори, които открих в научно-фантастичните италиански комикси, които бяха достъпни тогава в списания като „Светът на приключенията“ / „MUNDO DE AVENTURA“/ и „Кондор“ /“Condor“/. Те бяха много важни за мен и източник на вдъхновение.

Днес наистина съм голям фен на аниме режисьори Myiazaki и Makoto Shinkai. Начинът, по който разказват истории и използват пейзажи, за да създават настроения  е точно това, което се опитвам да направя с моите картини.

Успоредно с книгите и европейските комикси там бяха и филмите. Винаги. Тогава нямаше интернет, Нетфликс, но имаше видеокасети и така можех да гледам у дома „Междузведни войни“, „Блейд Рънър“, „Приказка безкрай“ , „Близки срещи от третия вид“  и др. Това беше истинска революция за моето въображение.

Всичко, което знам за визуалната композиция, научих от филми като „Лорън арабски“, „Казабланка“, „Звукът на музиката“,  „Как бе завладян Западът“, както и фантастиките „Далечна земя“, „Уилоу“,  „Легенда“, „Крул“ и много други.

Нито един филм не се оказа толкова важен за мен колкото „Приказка без край“. Точно тази книга и този филм са причината днес да съм илюстратор. Първият път когато видях  кулата на Айвъри от филма знаех, че искам да се науча да рисувам фантастични пейзажи като този. Книгата имаше толкова много въображение и изобразяваше въображаеми светове, че заедно с филма станаха основополагащ камък за всичко, което правя до днес. Има по малко от „Приказка без край“ във всичките ми илюстрации.

ПМ: Кои други книги и филми бяха важни за Вас в развитието ви като илюстратор?

ЛП: Друга важна книга за мен беше „Магьосникът от Землемория“ на Урсула Де Гуин, която изобретява всичко, което по-късно виждаме в „Хари Потър“ до такава степен, че е почти смешно, особено когато много медии забелязаха тази подробност. Ще добавя и „Хобит“ на Дж.Дж. Толкин, цялата поредица „Землемория“ на Урсула Де Гуин „Маджипурски хроники“ на Робърт Силвърбърг, а към филмите бих прибавил  и „Битката отвъд звездите“, „Жената – ястреб“, „Пришелецът“.

ПМ: Понастоящем рисувате цифрово. А рисувате ли още върху  лист хартия с моливи или бои?

ЛП: Не толкова, колкото преди. Нямам място в студиото, за да създам традиционно пространство за рисуване. Също така традиционните материали все още са скъпи в Португалия, така че цифровото е начин да не се налага да плащам за работа. Съвременните цифрови таблети са невероятни по начина, по който те  пресъздават традиционни материали като акварел. Понякога рисувам навън в ресторанти, но в наши дни цялата ми работа е дигитална, въпреки че прекарах десетилетия, илюстрирайки по традиционния начин. Обичам да рисувам с таблет.

ПМ: Когато рисувате, от какво друго имате нужда – музика, природа?

ЛП: Природа. Купих апартамента си заради гледката, която имам през прозореца. Харесва ми да рисувам докато слушам птиците навън или  дъжда.  Обичам и звука на гръмотевиците.

Също така имам нужда от музика. Много. Всички видове музика, с изключение на поп радио. Слушам много Том Уайтс, Леонард Коен, Брус Спрингстийн, Пътник, скандинавски хеви метъл като Nightwish или Epica например, бразилска музика, португалска музика, Old Jazz неща като Синатра, Ела Фицджералд, Дийн Мартин, Нат Кинг Коул, Кент, Лиза Хеддал, филмови саундтраци, класическа музика,кънтри рок и т.н. Всъщност харесвам всичко, което не излиза от радиото в наши дни. Не мога да понасям модерна псевдо-поп музика за бързо хранене. Но по-голяма част от работата ми през деня преминава, слушайки аудио книги. Обожавам talk radio, по-точно паранормалното talk radio. То е източник на много неща, които захранват въображението ми.

Но освен без дома, не мога да живея без брега, морето. Имам късмет, че наблизо има много плажове, така че океанът е част от моето изкуство и самият аз съм зависим от всичко това. Обичам също дългите разходки, обичам да изследвам бреговата ивица и да откривам скритите далеч от туристите плажове.

Така че филми, книги, природа, аудио-книги и радио разговори. Това е моето изкуство.

 ПМ: Искам да Ви попитам кое е това, което ви кара да мечтаете и да вървите напред?

ЛП: Това, което ме кара да мечтая, са филми, книги и музика. Комбинацията от тези, заедно с любовта ми към откритите пространства и дългите разходки, изучавайки скрити плажове, океана и тайните места за сърф.

ПМ: За какво мечтаете?

ЛП: За сега основно мечтите ми са свързани с това да оставя настрани материалите, които съм правил за детски книги през тези години и да започна сериозно да се занимавам повече с научно-фантастични проекти. Моята мечта е един ден да се фокусирам върху онова, което наистина обичам да правя, а имено фантастика и фентъзи.

В продължение на много десетилетия изграждах портфолиото си  главно на базата на материали за детски книги, образователни материали, учебници и др. Бях толкова зает с тези неща, че рядко имах време да преследвам научно ориентираните проекти, но сега се опитвам да създам много добра научно-фантастична галерия.

ПМ: На финала на разговора ни бих искала да Ви помоля да кажете защо човек не трябва да се отказва от мечтите си?

ЛП: Гледах интервю с режисьора Ридли Скот, където той каза нещо, което мисля, че отговаря защо никога не трябва да се отказвате: „Няма провалени художници, или провалени проекти. Има само хора, които са се отказали преди да се случат нещата, мислейки, че няма да направят нищо, хора, които са се отказали преди да дойде тяхното време или преди възможността да почука.“ Винаги съм мислел по същия начин. Няма значение дали имам едно посещение на месец в онлайн  галерията. Важното е това да не ме поваля, защото един ден някой човек, може би  най-подходящият, ще ми донесе изключителен проект .

Между другото съвсем наскоро разбрах,  че съм номиниран за наградата  „Художник на годината“ за 2018 г.,  представяйки  Португалия на Европейската научна фантастика  /ESFS/, която от 1972 г. подкрепя художници в тази област. Нямах представа, че те гледат на работата ми през тези години. Номиниран съм за всички творби, които имам на уебсайта си, които представят моята работа в европейски и португалски фантастики.

Ето. Никога не се отказвайте, защото не знаете кой ще ви забележи без дори да предполагате!

Официалната страница  на Луиз Перез е https://icreateworlds.net/


Бележки:

*Мьобиус – Жан Анрѝ Гасто̀н Жиро̀, известен с артистичните псевдоними Мьобиус и Жир, е прочут френски художник на комикси, автор на поредицата за Блубъри. Най-известните филми, в които е участвал като художник са „Бездната“, „Петият елемент“ и „Уилоу“.

*Коузи – Бернард Козенди – най-известният автор на комикси в Швейцария,  част от поколението на Европейските комикс артисти през 1960 – 1970, които предпочитат да създават истории предимно за по-голямата публика пред децата, автор на поредицата „Джонатан“.

*Филип Друйллет е френски художник и създател на комикси, новатор във визуалния дизайн.

*Жан – Клод Масиерес – френски художник и илюстратор на комикси, автор на поредицата „Валериан и Лорелин“.

*Едгар Жакобс е белгийски илюстратор, който създава поредицата „Блейк и Мортимър“.

*Енки Билал – фрески автор на комикси, филмов режисьор, носител на много награди.


Автор: Цветина Иванова

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Вяра ЖелязковаArte Class Варна или магията да твориш – разговор с Ивета Стоянова01.04.2019

Още от Под Моста

Емилия Найденова5 кариерни пътища след университетаОбразование