LIFE

Котките на Уейн

15.10.2021

But I tell you, a cat needs a name that’s particular,
     A name that’s peculiar, and more dignified,
Else how can he keep up his tail perpendicular,
     Or spread out his whiskers, or cherish his pride?

“The Naming of Cats”, T. S. Elliot

Домашната котка, наричана още Felis silvestris catus, не винаги е била така предпочитана компания за човека. От най-ранните свидетелства, идващи от Древен Египет, които ни представят котките като свещени създания, чието убийство се е наказвало със смърт, до годините през Средновековието, когато са смятани за помощници на вещиците, заради което са били изгаряни живи или хвърляни от високи сгради (отново живи), котките винаги са съжителствали под някаква форма с човека. Тези крайности в междувидовите отношенията на котките и хората продължават чак до средата на 19-ти век, когато един британски художник решава да посвети творчеството, а и живота си на малките ни приятели. Със своите антропоморфни изображения на котки, Луис Уейн не само успява да ги приобщи към човешкия свят, но и ги прави едни от най-желаните домашни любимци – нещо непознато в Англия до този момент. Неговото творчество бързо добива голяма популярност и за съвсем кратко време Уейн става един от най-разпознаваемите артисти в страната, а дори и извън нея. 

За разлика от картините му обаче, личният живот на Уейн е белязан от тъга и загуби – първо той губи жена си, която се разболява от рак на гърдата и умира едва няколко години, след като се запознават, а след това психическото му здраве също се влошава, което в крайна сметка е причината за влизането му в психиатрична клиника през 1924г.

Както често пъти се случва с добрите артисти обаче, Луис Уейн намира повод за творчество в болката, като доказателство за това са всъщност първите котешки илюстрации, които той прави. Когато жена му Емили се разболява, той решава да нарисува няколко скици на котката им, за да я зарадва. Това е и началото. Илюстрациите на котката им бързо стават известни и още преди да осъзнае напълно случващото се, Уейн получава множество поръчки за други подобни картини. И тъкмо тогава – когато поводите за радост стават все повече и пътят пред него до голяма степен се открива, жена му умира. От този момент тревогата и депресията нахлуват в живота му, той все повече се вглежда навътре в себе си, като опитва да намери начин, по който да се справи с болката от загубата. И съвсем естествено намира утеха в картините си. Тревогата в изкуство, изкуството в спокойствие е изречение, което със сигурност можем да отнесем към този период от неговия живот.

В годините след смъртта на Емили, Уейн илюстрира множество детски книги и пощенски картички, издава коледни сборници с избрани картини и дори създава няколко керамични статуетки с формата на футуристични котки. В илюстрациите му от това време се забелязва вече изграденият му стил – най-често той изобразява антропоморфни портрети на котки, които са поставени в типични човешки ситуации. И въпреки че на пръв поглед картините му са по-скоро комични, в тях се откриват както елементи на чудесна социална сатира, така и една особена чувствителност, разположена в спектъра на тъгата и тревожността – емоции, които винаги се оказват повсеместни.

Голямото количество работа, която Уейн успява да свърши през годините от началото на 19. век, остава, за съжаление, твърде слабо възнаградена. За повечето от поръчките, които той изпълнява, не получава комисионна, а това, в комбинация с идването на Първата световна война, го поставя в ситуация, в която остава без почти никакви доходи и с влошаващо се психично здраве. Заради слабото развитие на психиатрията по това време не е напълно ясно от какво точно е страдал британският художник, но предположенията са свързани предимно с шизофрения и синдрома на Аспергер. Точно тук се появява и един особено интересен аспект от творчеството му. Дори след влизането си в психиатрия през 1924 год., Уейн продължава да рисува котки. Стилът му обаче силно се променя – картините му стават все по-цветни, а портретите на котки са сведени до повтарящи се психеделични форми, често пъти трудно различими. Картините му от този период, разбира се, биха могли да служат като свидетелство за това по какъв начин психичните разстройства влияят на изкуството, но от сегашна гледна точка няма как да бъдем сигурни до каква степен този стил на рисуване е директно следствие от болестта. Въпреки това е интересно да се проследи в развитие. 

Когато семейството и близките му приятели разбират за болестта, решават да го преместят в по-добра болница, където прекарва останалите 15 години от живота си в компанията на котки, които той рисува. Съвсем основателно би било да смятаме, че сегашният статут на котките в нашата култура и мястото им в нашите домове е вследствие отчасти на творчеството на Луис Уейн. „Той направи котките свои. Сътвори котешки стил, котешко общество, един цял котешки свят.“, казва Хърбърт Уелс за него.


П.П.Съвсем скоро в кината предстои и премиерата на биографичния филм за британския художник – „The Electrical Life of Louis Wain“. Режисьор на филма е Уил Шарп, а в ролите участват Бенедикт Къмбърбач, Хейли Скуайърс, Ник Кейв и др.

Главна снимка: Louis Wain / http://www.bonhams.com/

Гост автор: Венелин Ганев

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Стажанти на "Под Моста"“Трето колело”: трима приятели с мисия02.08.2021

Още от Под Моста

Боян Симеонов5 албума от септември, които трябва да слушатеМузика