Двете страни на „Нощта на музеите“

19.05.2014

DSC_0004

Бърза рецепта за перфектна нощ на музеите – вземете страхотна идея и определете една вечер в годината, която като по чудо е топла и относително недъждовна, за да я реализирате в София. Направете страхотни флаери, с карта на града, където са отбелязани повечето музеи, галерии, арт центрове и пърформънси на открито. Осигурете достатъчно атрактивни мероприятия, за да може цялото събитие да прилича повече на фестивал и по-малко на просто обикаляне от точка до точка, от 46 на 22, но пътьом през 9.

Вижте още: Музеите на София!

Перфектната нощ на музеите и галериите е готова. Бон апети.

Други разновидности на рецептата: Нощ на музеите и галериите по български

DSC_0041

Изпълнете горните стъпки. Добавете щипка интрига и користен стимул – мистериозна награда с огромна притегателна сила, която само смелите изследователи, събрали 15 печата, получават. Така ще гарантирате, че дори кьоравите ще тръгнат по галерии, а глухите по концерти, не за друго, ами „’Щото има награди”. Всеизвестно е, че музеите и галериите са до една просторни и с добра вентилация и за разглеждането им не са нужни кой знае колко тишина и спокойствие.

За да е по-интересно, нека на определени чекпойнти да има хора, които като малки са си мечтали да бъдат космонавти или медицински сестри и никога не са си представяли, че ще раздават печати на флаери по входовете на разни музеи. Смесете тази група хора с друга група находчиви предприемачи, които са изобретили гениален начин да получат повече заветни печати от едно и също място под претекст, че са обиколили и други локации, но са забравили да им подпечатат книжките. Освен тези дребни риби обаче по тъмните улички, по които не бихте желали да се разхождате сами, може да дочуете някоя лелка да подшушва конспиративно на друга „Можем да купим такъв печат от някоя книжарница, той е просто звездичка…”

DSC_0157

Наградата стимулира искрен и задълбочен интерес към изкуството. Хората трескаво обикалят, разгъват картите, въртят очи, търсейки следващата спирка, която не е прекалено далеч и раздава печати. Пред галериите се струпват опашки като в часа на бананите и портокалите в онази верига супермаркети, чието име се превежда от немски като „Земя на пазаруването”.

А каква е самата награда? Това е изненадата, десертът на вечерта, поднесен под сребърен похлупак, за да остане тайна до последно. Да, точно така. Печелите оранжева и лъскава гривна за ръка. Запазете я, за да я подарите един ден на годеницата си вместо пръстен. Дано рояците ловци на съкровища, навлекли панталонките и ризките направо върху анцуга и потника, са доволни. Наградата си заслужава. Само дето още преди полунощ, както магията на Орисницата на Пепеляшка, наградата свърши. Приказка.

DSC_0168

Нощ на музеите и галериите по пичовски

Излезте с яки хора. Наслаждавайте се на оживлението в яка компания и се потопете в това усещане, в което най-разплутият град прилича за една вечер на малък морски курорт някоя вечер, в разгара на лятото.

Най-посещавани безспорно бяха големите и най-централни музеи и галерии- Природонаучния, Археологическия и Етнографския музей, Софийска градска и Национална художествена галерия, литературните музеи и особено къщата-музей „Иван Вазов”, „Никола Вапцаров” и „П.К.Яворов”.  Чакането на места приличаше на истерия не толкова от очакването какво ще се открие вътре, а от печатите, които на много места липсваха. Самите печати придаваха на обикалянето нещо като „мисия“, все едно от компютърна игра, която със сигурност събуждаше, поне малко, приключенския и спортния дух. Организаторите не бяха изпратили свои участници, а печати удряха уредниците на самите музеи, които определено бяха шашнати от ситуацията.

DSC_0195-2

За мен най-хубавата част беше самата атмосфера, която витаеше из всички улици – млади хора с карти в ръка, които се питат едни други и си помагат, случайни срещи с познати, музика, светлини и… най-вече оживеност, живот.

Най-уютни ми се сториха малките галерии, скрити в тихите улички, през които преминавахме без да искаме дори, но ни прегръщаха и приютяваха. Всъщност,  най-хубавото беше именно този дух, тази атмосфера, която правеше града жив, а покрай него и теб самия. Един от малкото хубави дни в които, въпреки недостатъците, чувстваш, че живееш в цивилизован, културен, европейски град, било ти и за един ден. Десетки музеи и галерии и буквално хиляди хора излезли да се забавлява.

DSC_0212

Поне за нашата компания най-хубавите моменти не бяха самите музеи, които реално е по-добре да видиш сам на по-тихо и спокойно през друг ден, а това, което се случваше на улиците. Десетки свирещи музиканти, стотици насядали по пейките и тревата хора, всякакви мини концерти. Ентусиастите за печати, деца, които влизат за първи път в музей или галерия, сини балони, джаз и кънтри…. А и, въпреки всичко, действа освежаващо да видиш събота вечер пълна с културни хора тръгнали по музеите, а не с натокани  и костюмирани дами и господа, облекли душевните си анцузи, и тръгнали да се напият в дискотеката.

Текст – Константин Николов и Емилия Найденова
Снимки – Димитър Панайотов

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Емилия НайденоваКакво да очакваме в Нощта на музеите?16.05.2014

Още от Под Моста

Под МостаВъзроденият спомен за Честър Бенингтън от Grey DazeМузика