Ще си призная за пореден път: Никога не съм обичала съвсем есента! Обвинявах я, че ми краде от слънцето и скрива деня зад хоризонтите си по-бързо отколкото ми се иска. Мръщих се, че задушава лятото по кожата ми с дългите си ръкави. Как само ме терзаеше с онзи особен неин мирис – на носталгия и изсъхнали листа. Поизмих недоволството си в намръщените ѝ локви и започнах да се уча да я обичам.

Списъкът ми „Защо есента си струва“ е все още забележително беден, но сред причините просветва скромно прозрението, че само тя носи тихата златна светлина на следобедите за четене. Не е малко, нали? И за да не пропуснем този момент, ви оставяме с пет книжни предложения, а за светлината ще се погрижи октомври.

„Микроскрипти“ от Роберт Валзер (ИК „Критика и хуманизъм“)

Роберт Валзер (1878-1956) е забележителна личност с изключителен принос към швейцарската културна история. Обожаван от Валтер Бенямин, Франц Кафка, Херман Хесе и мнозина други изтъкнати писатели. Неговите „Микроскрипти“ са уникални по жанр и без аналог по форма. Ако се питате какво ги прави толкова специални, освен писателското майсторство, то отговорът се крие именно в целокупния образ и вид, чрез който са изградени.

Върху късчета хартия – от подложки за бира, през облепени с марки пощенски пликове, до визитни картички и откъснати парчета от календари, върху тях, в залеза на своя живот, Роберт Валзер пише кратки литературни произведения. В тогавашните дни и в очите на своите съвременници, делото му има на вид безсмислени драсканици. Години по-късно става ясно, че „драсканиците“ представляват едномилиметрови буквички, които изграждат микроистории – цял разказ върху няколкосантиметрова лентичка.

В изданието са включени само част от микроскриптите на Валзер, под повърхността на които се открива истинска поезия и полъх към една отминала епоха. Текстовете са придружени с десетки цветни репродукции на оригиналните късчета хартия, върху които са писани.

 „Етюд-и-те на София“ от Иван Шишиев (Издателство „Кръг)

Който се е сблъсквал с Facebook страницата „Етюд-и-те на София“, не би имал необходимост от допълнително разяснения какво ще открие между кориците на изданието с фотографска стойност, улавяща градската естетика София. На останалите, които тепърва научават, благородно завиждам за предстоящата първа среща с красотата на столицата, запечана от Иван Шишиев.  

Възникнала като фотографски проект през 2015 г., Facebook страницата днес открива физическо проявление в луксозен албум, реализирано от издателство „Кръг“. В него са побрани най-емблематичните снимки от проекта, вече превърнал се в летопис на града и неговата понякога явно, друг път свенливо обаяние.

„Тристахилядна София и аз между двете войни“ от Драган Тенев (Издателство „Българска история“)

И за да запазим тематичната линия, водеща ни по улиците на София, ще продължим с „Тристахилядна София и аз между двете войни“. В този случай с превес на думите над образите, ще се разходим из спомените на Драган Тенев от времето, когато жителите на града са наброявали триста хиляди.

Разказите ще ни развеждат из емблематични места в София и ще разказват истории за запознаствата на автора с легендарния Дан Колов и автора на химна „Върви, народе възродени“ Стоян Михайловски. Ще преживеем еуфорията около първото издание на конкурса „Мис България“ и навлизането на „говорещия филм“. Ще посетим кино „Модерен театър“, ще се подсладим в прочутите кафе-сладкарници „Роял“ и „Сан Суси“, ще достигнем до ресторант „Батенберг“, за да завършим в прочутата бирария на братя Прошек.  Всичко, за да открием романтичната страна на стара София и нейните колоритни жители.

 „Гулаг – Лагерите на смъртта“ от Ан Апълбаум (Издателство „Изток-Запад“)

И докато още не сме изгубили разположението си и нагласата към литература, улавяща духа на миналото, се прехвърляме към „Гулаг – Лагерите на смъртта“. С нея ще се обърнем към тъмната и болезнена страна на историята. Разказът ни развежда из мрежата от трудовите лагери, пръснати из необятността на Съветския съюз – „от островите в Бяло море до бреговете на Черно море, от Арктическия кръг до равнините на Централна Азия, от Мурманск до Воркута и Казахстан, от центъра на Москва до предградията на Ленинград“.

Изследването на Ан Апълбаум обхваща хиляди мемоари на лагерници и огромни документални архиви, които въвличат читателя в бита и нравите, властващите в лагерите; йерархията, националните и социалните особености във взаимоотншенията на осъдените, глада, униженията и робския труд. За „Гулаг – Лагерите на смъртта“ Ан Апълбаум е отличена с престижната награда „Пулицър“ през 2004 година.

„Валери Петров – Над белия лист – Стихотворения 2010-2013“ (Издателство „Захарий Стоянов“)

За да завърнем към нашето време, светлината и красивото, завършваме предложенията със събрани стихотворения на Валери Петров от периода 2010-2013. Излишно е да запознаваме читателите с личността му, защото стиховете, преводите му на Уилям Шекспир и цялостната ми творческа съзидателност продължават да говорят за него. Затова ще завършим с неговите думи и ще оставим надеждата за спокойна и проникновена есен.

Сред бедите

Да, имали сме и преди
епохи грозни, но пък тая…
Сред набора й от беди
коя най-страшна е, не зная.

Дали е царстващата вред
агресия дебеловрата,
или е тъничкият лед
делящ, невидим, брат от брата?

Валери Петров