„Лято с документално кино“ – кинофестивал от брега на морето

06.07.2018

Лятото е красиво, когато е лятно, а киното, когато е добро. Лятното лято и доброто кино прецениха да се срещнат на бургаския бряг, носейки със себе си документално-художествено и пясъчно-слънчево настроение. Ирина Тодорова им помага да организират тази своя среща, която от сега нататък ще наричаме „Лято с документално кино“. Следващите редове са се погрижили да разберете какво ни разказа Ирина за кинофестивала, който организира, защо си заслужава да се разходим до Бургас на 17, 18 и 19 юли и какво кино можем да видим тогава:

„Под Моста“: Какво е „Лято с документално кино“?

Ирина Тодорова, организатор на „Лято с документално кино“: Това е мини фестивал за документално-художествено кино. Ще се проведе на 17, 18 и 19 юли в Бургас, в Културен център „Морско казино“ – много е готино, защото гледа към морето, в зала „Петя Дубарова“. Много се радвам, че точно в тази зала бургазлии и гостите на града ще имат възможност да видят тези филми, защото Петя Дубарова е част от Бургас. Тя е символичен домакин – така се получава. Много е обичала Бургас.

ПМ: Защо избрахме Бургас за място?

Ирина Тодорова: Тези филми вече са показвани в София, а идеята е да стигнат до аудитория, която не ги е видяла още. В Бургас няма такова кино, в което тези филми могат да се видят. „Лято с документално кино“ е възможност за хората това да се случи. Бургас е град, който има традиции в гледането на документално кино, а няма такъв киносалон, който да го прожектира. Надявам се фестивалът да бъде един подарък за тях.

ПМ: Какво ще намерим в програмата на фестивала?

Ирина Тодорова: Започваме с „Червено, твърде червено“, който тази година беше селектиран в Берлинале. След това ще видим „Звярът е още жив“. Завършваме с „Всяка стена е врата“. Тези филми са свързани помежду си. Най-малкото темата на фестивала ги обединява – тя е Преходът в България и постсоциалистическото минало. Филмите се балансират. „Червено, твърде червено“ е между реалното и метафоричното, „Звярът е още жив“ назовава нещата по много категоричен начин, докато „Всяка стена е врата“ е между метафоричното и една преживяна приказка за надеждата.

ПМ: Какво те вълнува в Прехода, за да избереш този период за тема на фестивала?

Ирина Тодорова: Аз самата съм родена през 1989 година. През годините – ще станат 29, едни и същи хора говорят за промените и го правят по един и същи начин. Правят го тягостно и мъчително. Тези филми са възможност за нова гледна точка.

ПМ: Какъв филм е първият в програмата ви – „Червено, твърде червено“?

Ирина Тодорова: Това е филм на Божина Панайотова. След 25 години Божина Панайотова се връща тук в България, за да заснеме протестите през 2013. Тогава с изумление открива, че една част от хората по време на социализма са принадлежали към него по различен начин. Започва да прави едно свое собствено разследване за миналото на семейството и близките си, което показва във филма си. Формата му е нетрадиционна – едновременно използва кадри от Комисията по досиетата, придавайки им нов смисъл и скайп разговори със семейството си. В „Червено, твърде червено“ най-много ме грабна колко е трудно за един млад човек да намери истината не само защото се сблъсква с различни хора, но и защото се случва междупоколенчески сблъсък. Финалът му пък е в един разбиращ и прощаващ поглед.

ПМ: Какво мислиш за „Звярът е още жив“?

Ирина Тодорова: Филмът е на Весела Казакова и Мина Милева, от 2016 година. Той разказва по абсолютно категоричен начин и е един задочен диалог между внучка и нейния починал дядо. Той е бил участник в най-масовото антикомунистическо движение „Горяни“. Горяните са били разработвани под името Звяр – усещате заигравката със заглавието на филма. Много сериозно разследване за агентите, които продължават да бъдат на високи позиции.

ПМ: Какво ще ни кажеш за „Всяка стена е врата“?

Ирина Тодорова: Това е филм на Елица Георгиева. В него са използвани архивни кадри от предаването „Вариант 2“, а филмът е обединен от гледната точка на дете. Надписите пък са извадени като самостоен визуален елемент. Получава се една закачка със зрителя, провокирано е неговото мислене през цялото време. Открояват се различни пластове на надеждата и това е много важно, защото надеждата е това, което ни дава смисъл и като търсещи същества сме орисани да се борим за нея.

ПМ: Надеждата ли е посланието на „Лято с документално кино“?

Ирина Тодорова: Много би било хубаво да е така, но и много отговорно. Надявам се, когато зрителите си тръгнат, да го направят с добри усещания за себе си, с нещо, което са намерили във филмите, с напомняне за някакво събитие, което е имало различен смисъл за тях тогава.

ПМ: Какви хора виждаш в аудиторията на „Лято с документално кино“, за кого организираш фестивала?

Ирина Тодорова: Млади, интелигентни хора с чувство за хумор. Всички са добре дошли, но се надявам да има ученици, които са в онази възраст, когато започват да откриват света. Надявам се да дойдат студенти от двата университета в града, а също и гости на Бургас. Фестивалът е и за жителите на Бургас, защото наистина това е град с кинокултура и смятам, че има публика за този вид кино.


„Лято с документално кино“ има свободен вход. Прожекциите на филмите започват в 18:30 часа. Датите са 17,18 и 19 юли, а мястото – зала „Петя Дубарова“ в Културния център на Бургас „Морско казино“. Лятото и киното ви очакват!

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Илияна Маринкова5 филма, посветени на художници, които си струва да гледаш25.09.2019

Още от Под Моста

Деница Димитрова„Портретът на Дориан Грей“ – ефектно гмуркане в бездната на човешката душаТеатър