„Лято с документално кино“ – кинофестивал от брега на морето

06.07.2018

Лятото е красиво, когато е лятно, а киното, когато е добро. Лятното лято и доброто кино прецениха да се срещнат на бургаския бряг, носейки със себе си документално-художествено и пясъчно-слънчево настроение. Ирина Тодорова им помага да организират тази своя среща, която от сега нататък ще наричаме „Лято с документално кино“. Следващите редове са се погрижили да разберете какво ни разказа Ирина за кинофестивала, който организира, защо си заслужава да се разходим до Бургас на 17, 18 и 19 юли и какво кино можем да видим тогава:

„Под Моста“: Какво е „Лято с документално кино“?

Ирина Тодорова, организатор на „Лято с документално кино“: Това е мини фестивал за документално-художествено кино. Ще се проведе на 17, 18 и 19 юли в Бургас, в Културен център „Морско казино“ – много е готино, защото гледа към морето, в зала „Петя Дубарова“. Много се радвам, че точно в тази зала бургазлии и гостите на града ще имат възможност да видят тези филми, защото Петя Дубарова е част от Бургас. Тя е символичен домакин – така се получава. Много е обичала Бургас.

ПМ: Защо избрахме Бургас за място?

Ирина Тодорова: Тези филми вече са показвани в София, а идеята е да стигнат до аудитория, която не ги е видяла още. В Бургас няма такова кино, в което тези филми могат да се видят. „Лято с документално кино“ е възможност за хората това да се случи. Бургас е град, който има традиции в гледането на документално кино, а няма такъв киносалон, който да го прожектира. Надявам се фестивалът да бъде един подарък за тях.

ПМ: Какво ще намерим в програмата на фестивала?

Ирина Тодорова: Започваме с „Червено, твърде червено“, който тази година беше селектиран в Берлинале. След това ще видим „Звярът е още жив“. Завършваме с „Всяка стена е врата“. Тези филми са свързани помежду си. Най-малкото темата на фестивала ги обединява – тя е Преходът в България и постсоциалистическото минало. Филмите се балансират. „Червено, твърде червено“ е между реалното и метафоричното, „Звярът е още жив“ назовава нещата по много категоричен начин, докато „Всяка стена е врата“ е между метафоричното и една преживяна приказка за надеждата.

ПМ: Какво те вълнува в Прехода, за да избереш този период за тема на фестивала?

Ирина Тодорова: Аз самата съм родена през 1989 година. През годините – ще станат 29, едни и същи хора говорят за промените и го правят по един и същи начин. Правят го тягостно и мъчително. Тези филми са възможност за нова гледна точка.

ПМ: Какъв филм е първият в програмата ви – „Червено, твърде червено“?

Ирина Тодорова: Това е филм на Божина Панайотова. След 25 години Божина Панайотова се връща тук в България, за да заснеме протестите през 2013. Тогава с изумление открива, че една част от хората по време на социализма са принадлежали към него по различен начин. Започва да прави едно свое собствено разследване за миналото на семейството и близките си, което показва във филма си. Формата му е нетрадиционна – едновременно използва кадри от Комисията по досиетата, придавайки им нов смисъл и скайп разговори със семейството си. В „Червено, твърде червено“ най-много ме грабна колко е трудно за един млад човек да намери истината не само защото се сблъсква с различни хора, но и защото се случва междупоколенчески сблъсък. Финалът му пък е в един разбиращ и прощаващ поглед.

ПМ: Какво мислиш за „Звярът е още жив“?

Ирина Тодорова: Филмът е на Весела Казакова и Мина Милева, от 2016 година. Той разказва по абсолютно категоричен начин и е един задочен диалог между внучка и нейния починал дядо. Той е бил участник в най-масовото антикомунистическо движение „Горяни“. Горяните са били разработвани под името Звяр – усещате заигравката със заглавието на филма. Много сериозно разследване за агентите, които продължават да бъдат на високи позиции.

ПМ: Какво ще ни кажеш за „Всяка стена е врата“?

Ирина Тодорова: Това е филм на Елица Георгиева. В него са използвани архивни кадри от предаването „Вариант 2“, а филмът е обединен от гледната точка на дете. Надписите пък са извадени като самостоен визуален елемент. Получава се една закачка със зрителя, провокирано е неговото мислене през цялото време. Открояват се различни пластове на надеждата и това е много важно, защото надеждата е това, което ни дава смисъл и като търсещи същества сме орисани да се борим за нея.

ПМ: Надеждата ли е посланието на „Лято с документално кино“?

Ирина Тодорова: Много би било хубаво да е така, но и много отговорно. Надявам се, когато зрителите си тръгнат, да го направят с добри усещания за себе си, с нещо, което са намерили във филмите, с напомняне за някакво събитие, което е имало различен смисъл за тях тогава.

ПМ: Какви хора виждаш в аудиторията на „Лято с документално кино“, за кого организираш фестивала?

Ирина Тодорова: Млади, интелигентни хора с чувство за хумор. Всички са добре дошли, но се надявам да има ученици, които са в онази възраст, когато започват да откриват света. Надявам се да дойдат студенти от двата университета в града, а също и гости на Бургас. Фестивалът е и за жителите на Бургас, защото наистина това е град с кинокултура и смятам, че има публика за този вид кино.


„Лято с документално кино“ има свободен вход. Прожекциите на филмите започват в 18:30 часа. Датите са 17,18 и 19 юли, а мястото – зала „Петя Дубарова“ в Културния център на Бургас „Морско казино“. Лятото и киното ви очакват!

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Йорданка ВеселиноваЛято в киносалона10.09.2018

Още от Под Моста

Мирослав Петров, главен директор Продажби VIVACOM
Боян СимеоновVivacom представи Viva Smart – нова платформа за цялостни IoT услуги и решенияОбразование