Мечтателната музика на Бен Хауърд

img-ben-howard_154841927805

Толкова различна, неумолимо жива, истински земна и неземно истинска, музиката на Бен Хауърд е едно от най-хубавите открития през последните години. Да го нарека страхотен или уникален би било малко, затова нека се разходим заедно из историята на талантливия англичанин.

На 24 април 1987 г. в Мидълсекс, Лондон, се ражда малко рижаво момче с изключителен афинитет към музиката. Родителите са музиканти и успешно го отглеждат под ранното влияние на известни автори и изпълнители на песни от 60-те и 70-те като Джон Мартин, Джони Мичъл, Саймън и Гарфинкъл, Ван Морисън. Едва на 11 Бен тръгва по техните стъпки. Започва да пише песни и да свири на китара, защото му харесва да подрежда думи и да оставя въображението си да ги издига нагоре и нагоре. Хауърд свири също на барабани и контрабас като дете, но решава да се фокусира върху китарата. След като завършва училище, учи за кратко журналистика в университета във Фалмът. Шест месеца преди да се дипломира, Бен решава да се отдаде изцяло на музиката. Славата му бързо се разчува из цяла Англия и Европа, а скоро му е предложен договор от ‘Island Records’.

182341_10150908859947393_694488962_n

През 2011 на бял свят излиза вероятно най-любимият ми албум за последните поне пет години. ‘Every Kingdom’. Десет песни, 50 минути чисто блаженство. Мелодичният инди фолк и редуващите се тъмни и светли текстове, запечатващи в слуха еднакво силни послания, изграждат около Хауърд аурата на истински и неповторим талант. Още с първите песни от албума ‘Old Pine’, ‘Diamonds’ и ‘The Wolves’ се създава усещането за неограничена свобода, зелени простори, безкрайни пътища. Музиката му е музика за пътешествия, за кола по празна магистрала, за влак в началото на залеза, за целувка в края на лятото.

Oh there ain’t no diamonds in the boredom
Oh there ain’t no darkness that I fear
Oh there ain’t no way to say I love you more, no
So be clear, just to be clear

Ben Howard - Every KingdomОсвобождаващото звучене и дълбоките текстове продължават и в ‘Keep Your Head Up’ и ‘Only Love’, а начинът, по който поставя китарата легнала на коленете си и свири ударно, е вдъхновен от съвременния фолк музикант Джон Смит. ‘Black Flies’ пък разкрива напълно мрачната страна от таланта на Хауърд. Чувството за обреченост и вечно търсене (‘Maybe you were the ocean, when I was just a stone’) се подсилва красиво от силните перкусии, редуващи се с бавни китари. А последните песни ‘Gracious’ и ‘Promise’ оформят идеалния нежен завършек на дебютния му албум. И оставят обещание за още нещо толкова добро. А то не се забави много.

През 2014 г. албумът ‘I Forget Where We Were’ продължава да надгражда неподражаемия стил на Хауърд, като10665719_10152423568117393_7247239639468959239_n му добавя още повече мрачни щрихи, мечтателни мелодии и тежки текстове. От първите несъгласувани звуци на ‘Small Things’ до замислената и отнесена ‘All Is Now Harmed’ Бен заковава уверено баланса между ритмичните балади и по-натрапчивите погребални песни, които носят тежестта на разкаяние. За ‘I Forget Where We Were’ сп. ‘Rollin Stone’ пише: „Албумът представя един по-тъмен Хауърд, който обгръща самотата и разочарованието, вместо срамежливо да стои далеч от тях“. Именно това усещане оставя и самата песен ‘I Forget Where We Were’ с искрените си, но закъснели думи, неясни и преливащи китари, протяжно темпо.

And that’s how summer passed oh,
The great divide and range of green green grass
Oh, maybe it was peace at last, who knew?

Усещане, което обхваща в рамка тези десет нови песни, които отнасят безцеремонно, потапят неусетно, изземват въздуха и го заменят със задъхани текстове и пулсиращи мелодии. „Музиката може често да звучи леко, но това е албум, който реже дълбоко.“ (сп. ‘Rolling Stone’)

Със светла и винаги рошава коса, тениска и широки дънки, понякога с кецове, понякога бос, Бен Хауърд небрежно докосва с музиката и уникалния си стил на свирене. Динамичните му изпълнения, обхващащи най-нежните акорди и най-мрачните тонове, ме карат да се влюбвам отново и отново в неподправения чар на всяка една от песните му и да вярвам безусловно в истините им всеки път, щом чуя ‘Hello love, for you I have so many words.’

154506_468270972392_5620521_n

Вижте още материали за музика ТУК!

Габриела Канджева

е на 25, завършила е Журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Интересува се от литература, кино и най-вече от музика. Има своя категория песни – космически: онези, които се слушат в кола със спуснати прозорци, за да може свободата да нахлуе вътре с вятъра. Извън сайта работи като журналист и редактор.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to