Медиант – когато поезията среща музиката (чуйте!)

27.06.2013


Думи в простора изгубени
носят писма безадресни
в мрака топят се молитвите,
сутрин прераждат се в песни…”

„Разделя ни мъглата на утрешния ден,
преди да се разминем – ела, седни до мен…”

 „За последен път се давя в спомените си за нас,
устните ти все целуват същия догарящ фас,
а след него пепелта ти твърде дълго ще гори,
ще се стели във очите, в дробовете ще тежи…”


Чели ли сте тези редове някъде? Не. Е, жалко за вас. Чували ли сте ги изпяти? Не. Е, жалко за вас. Знаете ли кой се крие зад думите, мелодията, гласа на тези послания? Не. Е, наистина жалко за вас. За тези, които знаят – хубавото е заразно.

Отдавна се каня да напиша първия си авторски материал за този сайт. Но исках този текст да е специален. Да е нещо по-различно от базовите ревюта, които можете да прочетете в десетки други сайтове, да е нещо, за което не чувате всеки ден, не откривате всеки ден. Дълго търсих тема, която да е достатъчно хубава за това. Но тя дойде сама. В деня, в който научих, че днес (27-ми юни) официално излиза новата песен на младия музикант, подвизаващ се под псевдонима Медиант. Веднага разбрах, че едва ли има нещо по-добро, с което да сложа старт на писането си в ПодМоста. Защото Медиант заслужава да получи това представяне, да бъде четен, слушан и популяризиран. Или всъщност не. По-скоро вие, читателите, заслужавате да разберете и чуете музиката му.

 Медиант е независим музикант. Той не цели популярност и пари. Всичко негово се разпространява свободно в интернет. Песните му са простички. Няма да откриете в тях виртуозни изпълнения  и нечувано сложни мелодии. Той няма собствено студио и хора, които му помагат. Изпълнява, пише и записва всичко сам. Но въпреки всичко, макар и малко на брой, всяко едно негово парче е уникално. Магическо и пленително. Медиант не прави музика. Той записва поезията си под формата на музика. Текстовете му са докосващи, абстрактни и красиви. Това, което прави не подлежи на жанрова рамка. Музиката му е емоция.

205234_321782227913686_330748705_nМетоди Сиромахов  купува първата си китара на 18 години. Няма намерение да прави музика. Иска да пише текстове, а някой друг да ги свири и пее, докато той е встрани от вниманието. Започва да се учи на бас китара. Но нещата не се случват така, както си ги е представял. С течение на времето започва да импровизира. С текстовете в главата му идват и мелодиите за тях. Писането вече не му стига. Така се появяват първите му песни – „Албион” и „Страници”. Споделя ги във Фейсбук и някои форуми и намира много по-голям отзвук, отколкото е очаквал. Хората ги харесват. Започват да ги слушат, споделят и разпространяват. Самият аз съм свидетел на това.

Медиант не определя себе си като музикант. Казва, че не е добър на китарата, а тръгва на уроци по пиано на 19 години (в момента е на 23), твърде късно наистина. И то не защото иска да свири, а защото нуждата да изкара песните, които са в главата му, е твърде голяма. Но както знаем музиката и талантът са вътре в човека и това на колко години си започнал да свириш няма никакво значение.

Живее в Лондон, където учи психология, която е другата му страст. Намира вдъхновението си от най-неочаквани места, разговори с хора, литература, история. Според него всеки човек в някакъв момент изпитва загуба и отчаяние, които могат да бъдат видени в писмата на войници от  Първата световна война например, и намира това за изключително въздействащо. Вдъхновява се от британски и френски изпълнители като Damien Saez, Noir Desir, Jacques Brel. Стилът му е повлиян от тези музиканти, защото правят неща, които малцина други правят.

Както споменахме създава всичко сам – пише текстовете и музиката, партиите на всички инструменти, пее и обработва. Повечето от инструментите, които използва са виртуални. Изкарва нова песен изключително рядко, защото е перфекционист. Не един път съм ставал свидетел как импулсивно сваля някое парче от YouTube, защото вече не е достатъчно добро за него, а след натиск от хората, го качва отново. Един текст може да му отнеме месеци, докато и последната думичка в него не отиде на мястото си. Още толкова му отнема, за да напише и запише всички инструменти поотделно, да миксира целия запис, да запише гласа си и т.н. Процесът на записване отнема доста време и труд,  и за това не намира смисъл да го прави, ако не е напълно сигурен, че финалният резултат ще му хареса. Затова и до сега издава по три песни годишно. Стреми се да бъде свободен. Музиката му да бъде некомерсиална, да не му носи пари, но да е това, което той иска да бъде.


За самия си стил казва, че винаги предпочита да дръпне динамиката назад, да остави пулса да притихне и от тази, почти примирена мелодия, да остави текстовете да въздействат. Иска музиката му да е съчетания на нежността и гнева – не да предава толкова голямо послание, колкото неговия начин на чувстване.

Вече има достатъчно песни за цял албум и има намерение да ги пуска последователно през тази година. Зарекъл се е да издава всичко безплатно, да експериментира с музиката си и да я следва там, където го отведе, без месечната му заплата да зависи от това дали ще се продава новата му песен. Иска съществуването на песните му да са цел сами по себе си, а не средство за пари и комерсиализация.

Характерно е за него песните му да са любовни, нежни и тъжни. Питам го дали отговаря на стереотипа, че всеки човек на изкуството, най-вече музикантите и поетите, трябва да е имал тежък живот и да преминал през много „драматични и тежки моменти” и дали го преследват лични демони. Отговаря ми доста неочаквано:
Нямаш представа колко често хората тръгват с презумпцията, че една „тъжна“ песен се ражда от разочарование и гняв, които в един момнет изригват под формата на стихове. Това е много, много далеч от реалния процес на писане.  Половината текст на „Страници“ беше написан в тетрадка, когато бях на 17, просто защото едно четиристишие ми стана интересно. Открих го случайно 4 години по-късно и едва тогава осмислих какво съм написал. Песента „Чарли“ също еволюира много в продължение на година и половина . Когато за първи път се срещах с любимите си музиканти, аз самият смятах, че всичката тази музика е родена от мъчителни раздели и трагичен живот, но когато 15 години по-късно издадат нов албум, зареден със същите гняв и меланхолия , става ясно, че не са вдъхновени от конкретни събития, а вероятно светът, който виждат около себе си, е пречупен през една постоянна тревожност. За самия себе си съм открил, че мога да създам красива музика, макар и тъжна, единствено когато съм много щастлив. Явно и заради това последните две години са ми толкова продуктивни.
1057534_466023386822902_1832603925_n
Днес излезе новата му песен – „Ханой”. За нея казва, че му е особено любима. Имах честта да съм сред първите, които са я чули. И разбрах защо толкова много си я харесва – невероятна е. Никой не ме е потърсил за тази статия. Аз поисках да я напиша и сам се свързах с Методи.  Защото музиката, която създава на тази възраст е чудесна. Той пее за нещата, които всеки един от нас някога е изпитал. За неща, с които всички можем да се идентифицираме. Мелодиите му са простички, но красиви, а текстовете страхотни. Да, има още много път да извърви докато стане завършен музикант, но дори сега, когато се занимава с музика от едва няколко години, всяка негова песен е уникална. Всяка една песен те вкарва в специфично настроение, носи собствен дух и живот, кара те да чувстваш и да си я тананикаш с дни. И най-важното – никога не те оставя безразличен.

„… но усещаш ли солта във очите как приижда
Поеми последен дъх да крещиш срещу луната,
да събудиш любовта, да надбягаш тъмнината. . .”

Харесайте неговата Facebook страница, ако искате да следи творчеството му: Медиант
Или пък в YouTube профила му: Тук

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Момчил РусевМанагуа, Виена и Пловдив: историята на група Heptagram27.11.2019

Още от Под Моста

Анна-Мария ПоповаУчилищата на бъдещето – с мисъл за устойчиво развитиеОбразование