Музика

Ерсин, Jeremy? и музиката в България

05.08.2021

Jeremy? е група, която няма нужда от представяне. Поне не и в нашата медия. Без съмнение, една от групите, които успяха да култивират аудитория през последните години и да издадат музика, която помогна да се формират представите ни за съвременната инди рок сцена в България.

Срещам се с Ерсин (вокал на Jeremy?) във Варна. Той идва от Каварна, а аз временно пребивавам в града. Лято е, тъкмо концертите отново са започнали. Говорим си искрено за музиката, успехите, провалите, Jeremy? и правим равносметка на последните 2 години.

Коя според теб е най-вълнуващата българска група в момента за теб?

No More Many More харесвам много, правят искрена музика. Малко ми е тъпо, защото когато пуснахме Fake Fruits и други групи от ъндърграунд сцената повлякоха крак, и всичко избухна, имаше push и изведнъж всичко се срина супер рязко. И за това нещо ми е супер тъпо. Но сме си виновни само ние, артистите.

Защо?

Защото повечето млади артисти очакват, че щом са изкарали сингъл или албум – вече са звезди. Повечето хора, които не знаят за нас, вероятно си мислят, че сме изкарали сингъл и нещата са се получили изведнъж. Но истината не е такава. Истината е, че аз се занимавам с това от 17-годишен и бях на 34, когато не се налагаше да работя друга работа. Между този период никой не ме пита колко усилия съм положил и от какво съм се лишавал. Не става така. Трябва да си супер последователен. Особено на място, където тази култура не е потребност. Аз мисля, че в България рокендролът не е масова потребност.

Защо така мислиш?

Защото мисля, че в България има около 10 000 души, които са адекватни музикално и следят какво се случва по света, в Европа и отвъд океана. Наскоро си говорих с човек, който е фен на Arctic Monkeys и той ми обясняваше как групата още не е идвала в България и колко би било яко това да се случи. След което аз му казах, че Arctic Monkeys няма да дойдат в България и причината е, че вероятно ще има 3000 души на концерта. Arctic Monkeys свирят за 1млн. долара. Ако дойдат 3000 души, трябва да е сериозна сумата на билета…

Има един параграф 22. Хората си мислят, че трябва да си известен, за да те пускат по медиите, а в същото време хората слушат това, което им се пуска. А истината е, че се пуска това, за което има някаква договорка. Защото това е бизнес. И някой, който си е свършил работата, се е възползвал от цялото това нещо.

В България най-пусканата музика е денс музика. Да си видял на някой от по-големите фестивали или концерти с такива изпълнители? Абсурд.

Успешните концерти са с изпълнители, при които има силна връзка с публиката. Когато е нещо по-специално, различно. Когато си фен на музиката. Да си фен на денс музиката, на DJ еди кой си е малко трудно. Тогава искаш да отидеш на събитието, защото има много хора.

За това, което каза, че като една група изкара сингъл или клип и си мисли, че е превъртяла играта – това не е ли също следствие и на сравнително късия локален roadmap на един български артист? Пътят от свирене в малък бар до свирене в Mixtape (например) не е много дълъг.

Това е защото няма музикален бизнес в България. Смешно е. Не мога да кажа с точност каква е стойността на този пазар, но е нищожен. Нека да разгледаме пазара на авторски права в България. В страната има две акредитирани дружества за авторски и сродни права. Едното е Музикаутор, което защитава авторите на музика, текст и аранжимент. Другото е Профон, което защитава правата на продуценти и изпълнители. Тези две дружества са събрали за последната година около 17-18 млн лева (и двете дружества). Това включва всички авторски права. Не само на български, но и на чуждестранни изпълнители, които се въртят по някакъв начин в България (медии, концерти, пускане в барове, хотели и т.н.). Това е сумата за цялата годишна консумация на музика в България.

За справка, понеже съм от Каварна, познавам средно-големи земеделци, които вадят тези пари за една година от пшеница. И още по-интересният факт – 90% от консумираната музика е западна музика. 10% е българската музика. 10% от тази сума ще остане в България. От тях 10% процента ще остане във въпросните дружества, а останалото ще се разпредели между всички тези продуценти, автори на музика, аранжимент и т.н. Това представлява пазарът на авторски права в България. Можеш ли да си представиш? Направо е трагично.

Много хора, включително артисти, си мислят, че пари се вадят от концерти. Да, пари се вадят от концерти, но истинските пари идват от авторски права.

Да кажем, че AC/DC идват в България. Договорът им с промоутъра, който прави концерта, има един милион клаузи и едната е да има например 60 000 души на стадиона. AC/DC взимат 2 млн. хонорар, за да дойдат, а промоутърът се съгласява, че ще осигури тази бройка публика. Някои казват, че това го правят от авторитет. Хайде да смятаме! 60 000 души плащат билет от 200лв. Излиза сумата от 12 млн. лева. От тях вадим 7.5% от тези приходи, които са за авторски права. И понеже AC/DC сами си пишат музиката, то те директно ще си получат възнагражданието за тях. Сумата, която се получава е 900 000лв. Разбираш ли какъв е бизнесът? Да, AC/DC ще направят 10 концерта в Европа, от които ще вземат по 2 млн., но отделно от това ще вземат още 8-9 млн. от авторски права.

В България артистите, които са на сцена, разчитат само на това да вземат хонорари. И е абсурдно как в повечето случаи промоутърът ги кара да се откажат от авторските си права, за да не заплати 275лв после на Музикаутор, които пак ще отидат при изпълнителя. Затова и пътят на един артист е по-бърз. Защото няма бизнес, няма сцена.

Да приемем клуб „Строежа“. Много яко място, култово. Групата Х, създадена преди година, направила е EP, отива, говори с мениджъра на клуба, уговарят се и правят концерт. Много е успешен, събира 100 човека. В същото време, след месец свирят Jeremy? или Остава. Разбираш ли? Няма реална разлика. Разликата е дали си в Строежа, в Терминал 1, Зала 1 на НДК или Арена Армеец, което е най-голямата ни сцена.

И колко изпълнители могат да съберат публика в Арена Армеец или Зала 1 на НДК дори?

Има някои успешни примери, около 10 са. Лили Иванова, Васил Найденов, Графа, Любо Киров, Веселин Маринов…

И все пак ми е трудно да причисля Арена Армеец към гиг сцената в България и ми идва в един друг контекст.

Моята визия е следната. Искам да правим колкото се може по-малко гигове и да започнем да правим концерти. Не на стадионите и големите зони, но в театрите, например, където има зали с капацитет 300-600 души публика.

Остава също свирят в клубовете в България. Можеш ли да си представиш? Група на над 20 години, с толкова много албуми зад гърба си. Живи легенди, брутални са, със страшно много фенове. И правят концерти, като нас, в клубове. Това не е честно. Ние трябва да правим концерти. Не такива, които са започнали в 23:30 и някой да си вземе едно голямо уикси, да е платил 15лв вход и да застане пред групата, чувствайки се голямата работа. Концерти на изпълнители и групи като нас трябва да започнат в 20:00-21:00 часа, да са в зала, да си имат осигурено място, комфорт. Да е подговено шоу, което да пътува из страната и това да е част от турне. И вече, ако един фен иска да види групата на по-интимно място тип Sofia Live Club или Terminal 1, това трябва да е ексклузивен концерт с много по-висока цена на билета. Но това, за което ти говоря, е научна фантастика в България.

А защо не опитате вие това?

Защото артистите не могат да мислят и сами да си организират това нещо. И тук стигаме до основния проблем – нито един музикален лейбъл не се интересува от група. Което е нелепост. Преди няма и месец гледах Евровизия и се замислих, когато спечели италианската банда. Печели първо място с гласовете на публиката. И си казах: „Окей, хора, които се занимавате с музикален бизнес в България, инвестирайте в поп артисти, плащайте на шведски продуценти да ви пишат припеви, по четири припева в песен и се надявайте на успех.“ Хората искат рокендрол. Искат рокендрол. Толкова ли е трудно да се осъзнае това нещо. Хората винаги ще обичат рокендрола. И той никога няма да умре. Хората обичат да ходят на концерти, да споделят това усещане и ще продължават да го правят още 1000 години.

А защо локалните лейбъли не искат да работят с групи?

Защото е по-трудно и по-скъпо. Да речем аз съм лейбъл. Ти много хубаво пееш, много добре изглеждаш. И аз ти казвам: „върха си, хайде да правим поп музика.“ В повечето случаи дори няма да имам нужда от трети човек. Подписвам договор само с тебе. Ти се задължаваш да правиш всичко, което ти кажа. Трябва да направим някаква песен, да запишем видеоклип, да измислим някаква визия и после да организираме концерти. Ако нямаш песен – обаждаме се на човек, който пише музика, взимаме за 1000 евро едно от 7-те хиляди парчета, които е направил. Какво следва, студио? Нямаме нужда от студио, много е скъпо. Имам тука един продуцент, той записва от вкъщи, има компютър, микрофон и клавиатура с 4 октави, изтеглил е пиратски софтуер и прави брутална музика. За колко пари ще го направи? За 500 лева. Идеално. Няма и 2500лв. вече, а имаме готова песен. Снимаме клип после. Същият този продуцент има и фотоапарат. Изчистваме едната стена, слагаме 2-3 лампи, снимаме, става творчески и интересен клип. За по-малко от 3000лв. имаме продукта. И започват после концертите, уреждат се участия, обикалят се дискотеки. Един човек само. Диджеят му пуска музика, в най-добрия случай пееш върху песента, взимаш хонорара и бягаш.

Сега да видим разликата, ако е с група. Групата Jeremy? например сама си прави музиката. Това е супер, няма нужда да плащаме на шведа за това. И ние можем да пишем припеви. Търсим си репетиционна, сложна работа, намираме някъде на майната си, плащаме цяла година. За да запишем песента си, на нас ни трябва студио, няма как в хола. Студиото струва 150лв на час. Една песен при нас струва около 2000 евро на песен, където пак много хора ни правят услуга и ние свършваме една част от работата сами. Ако трябва лейбъл да плати – ще излезе около 10 000. Ако искаме, разбира се, безкомпромисен краен вариант.

Това, което направихме ние преди години, като записахме Fake Fruits, бе да подпишем един рекламен договор. Бяхме Bushmills Brothers и хонорарът беше 5-цифрена сума. И вместо с нея да си купим по една кола, ние решихме да я инвестираме в продукция. В една продукция. И тази продукция беше Fake Fruits. И когато излезе Fake Fruits – това направи разликата. Така се получава наистина добър продукт – с огромен бюджет.

Не съм убеден дали е наистина така, но от моята перспектива Fake Fruits зададе тон за няколко страхотни години на голямо вълнение около инди рока и респективно инди сцената в България.

Във Fake Fruits вложихме всичко, което сме имали. Можеше и да запишем много по-евтино и да направим клип с телефон, но нямаше да се случи това нещо, което впоследствие стана. Беше all in. И ако не беше станало, вероятно нямаше да просъществуваме дълго време. Във видеото на Fake Fruits имаше 40 души екип. Много от тях не са вземали пари. Ако трябваше лейбъл да заплати това, щеше да е огромна сумата.

Пробвахте да направите лейбъл – woodenboat music. Защо не се получи?

Защото го правихме четирима души със собствени усилия. Не успяхме да намерим финансиране. Регистрирахме фирма, започнахме да работим много сериозно и искахме да развием много артисти. В едно интервю споменахме, че започваме лейбъл и буквално след него ни се обадиха много музиканти. И така се озовахме с 10 групи, с които нямаше как да се справим да правим всичко веднага за тях. Затова и някои от тях се отказаха – защото искаха всичко да става веднага, а ние нямахме физическата възможност и кинтите за това. Всеки беше уведомен, че няма да става бързо. Правим един проект и преминаваме към следващия. Ние записахме EP на NU/ANCE с 4 парчета и 2 видеоклипа към този албум. Имаме брутален artwork към него. Лансирахме клиповете по всички медии, лично сме ходили и чукахме от врата на врата, за да ги въртят и да показваме какво правим.

Друго, което направихме, беше да съпродуцираме сингъла на Dead Man’s Hat – Little Cars. Това е и проектът, с който се чувствам най-горд, стана много яко, те са супер точни и с тях след цялото нещо останахме близки приятели. За разлика от другите изпълнители, които се обидиха. На всички групи сме записали демота на авторската музика. На Bears and Hunters дори има завършени записи на две парчета, които трябваше да бъдат сингли и не са записани само вокалите. Групата после се отказа, а малко след това се и разпадна.

Нямаш идея колко ме е яд за Bears and Hunters.

И мен! Аз съм ги записал тези парчета и ми стоят на компютъра. Всеки път, като си ги пускам, настръхвам, защото си ги представях как свирят по най-големите фестивали на Острова и в Щатите, което най-вероятно щеше да стане, защото музиката беше супер брутална и адекватна. И това е трагедия за мен. Защото една група, която можеше да бъде мега добра, просто се разпадна, защото тогавашният им барабанист нямаше търпение. Става бавно, няма кинти. Окей, намерете пари от инвеститор и ще го направим за 7 дена. Защото така ще можем да се разплатим с всеки навреме.

Най-тъпото е, че наехме компания, която пише проекти, за да напише проект, който бе към Министерството на икономиката. На него изкарахме 97 точки от 100 и не получихме финансиране. Защото живеем в една държава пълна с боклуци, в която най-святото нещо е корупцията. И не стана, защото не сме дали онези прословути 20% рушвет. И няма да ги дадем. Fuck off.

А каква ви беше идеята първоначално?

Много приятели-музиканти ме упрекват за това, но аз исках да измисля комунизма при българските изпълнители. Защото това смятам е първата стъпка, която трябва да се направи, след това да се създаде конкуренция и да се развие музикален бизнес.

Наистина искахме да го направим този лейбъл. С ясната идея, че няма да изкараме пари от това. Направихме го в годината, в която трябваше да подгряваме Queen. И до ден днешен повечето хора ни знаят покрай това. Ние ги подгрявахме не само в България, а на три концерта от европейското им турне. Искаха да ни вземат и за още, но не го направихме, защото нямахме уговорката за това нещо и отказахме. Малко хора знаят, че тур мениджърът им дойде и ни пита „Продължавате ли с нас?“.

Защо отказахте?

Защото не сме си го подредили и защото сме глупави. Такива възможности не се изтърват. Не взехме най-адекватното решение.

Сега би ли взел решението да продължите с тях?

Много ясно. Аз и тогава бих го взел, но може би не разбрах въпроса.

А как стана това с Queen?

Съвсем естествено. Много хора си мислят, че е било някаква връзкарщина. Сега ще ти разкажа историята.

Фънки са свирили с Черно фередже в един клуб в Добрич, където малко по-рано бяхме свирили и ние. Допиват си питиетата до сутринта и собственикът на клуба го питал дали ни е чувал и му пуснал Fake Fruits. Фънки откачил и в 4 сутринта звънял на Амебата да му каже, че намерил подгряващата група за концерта в България. Queen бяха обявили фестивално турне в Европа, което значи, че търсят повече изпълнители. Но защо Jeremy? Защото в момента единствената набираща скорост група, която пее на английски, бе Jeremy?. А трябва да пее на английски, защото Адам Ламбърт е казал, че не иска подгряващите групи да пеят на местния си език. И така нещата се подреждат по перфектния начин за нас.

Оттам ни взеха за концерта в София. Изпратиха ни и за Румъния, мина супер и след това настояха да ни вземат и в Полша.

Това ли мислиш е било най-ключовият момент за Jeremy?

Ключов момент е, но най-ключов момент е това, което се случи с Fake Fruits. Ние направихме правилните стъпки, инвестирайки всичко, което имаме във Fake Fruits и това нещо се усети. Ние си свършихме работата и после всички обстоятелства се наредиха така, без да има връзкарство. Случи се по естествения начин.

Как се събрахте в Jeremy? тези музиканти? Знам, че с Ташо се познавате от много време.

Да, ние сме отраснали с Ташо, от деца сме заедно. Имахме училищна група, а после решихме да се занимаваме сериозно с това. Преместихме се в София, групата е имала различни имена, опитвахме се много, историята е дълга.

На един концерт в Каварна, преди години, се запознахме с П.И.Ф. Димо имаше звукозаписно студио, свирихме на една Нова година заедно в Каварна, напихме се заедно, обменихме контакти и му казах, че искаме да записваме. И така попаднах в неговото студио.

И когато записахме парчетата, започнахме да се запознаваме с всички музиканти в София. Започнахме да свирим, вече ни знаеха. Имаше една серия концерти „Seattle Night„, които се правеха 2 пъти в годината и винаги се разпродаваха – започнахме да свирим и там. Били сме там над 10 пъти, където започнахме да култивираме наша си публика. След това направихме един трибют на Radiohead в „Строежа“. Остава ни взеха няколко пъти за съпорт на техни концерти, а след това, през 2011-та, започнахме да работим с Мартин (Терминал 1, Строежа), който ни направи едно малко турне из България, на което нямаше много хора. И малко след това се появиха и Bushmills, където станахме Bushmills Brothers и сключихме договор, с който финансирахме идеите си.

Виж, Мартин беше отказал на много групи дотогава да им става мениджър. Ние му казахме: „Марти, не искаме просто да правим концерти, искаме да бъде сериозно, световно, брутално, безкомпромисно.“ И той се съгласи, защото искаше да участва в такова нещо. Затова не направихме компромис с Fake Fruits. Не беше поредният проект на мускули. Винаги си личи като е така. И ние сме снимали клипове тип „работа за НАТФИЗ студент“ и после не сме го пускали. Трябва да работиш с хора, които са на много високо ниво. Затова и винаги снимаме с Жоро Манов (Clamer Studio) и качеството е винаги високо. Защото човек трябва да гори в това, което прави. Когато снимахме „Two weeks to the great escape“ – трябваше групата да свири във видеото. Това е супер важно, всеки лейбъл изисква групата да се вижда в клип. Но Жоро ни убеди да оставим видеото без групата да свири и го оставихме така. До ден днешен това ни е едно от най-добрите видеа.

Каквото и да правиш – трябва да си all in. Да не си егоцентричен, да не се страхуваш, да гориш в него!

Би ли работил нещо друго?

Отговорът е това, което се случва в момента. От година и половина сме имали много малко работа, защото не можем да правим концерти на живо. Повечето хора биха започнали работа веднага. Аз избирам да не го правя, да се върна в Каварна, да не плащам наем и да записвам музиката за третия ни албум.

Истината е, че музиката и „другата работа“ не се съчетават добре. В България има твърде много изпълнители и групи, които го правят. В много случаи, за много групи, от участията просто няма приход. Аудиторията трябва да се отгледа. Това е другото тъпо схващане. Работим в някаква компания в IT сектора, имаме група, правим концерт, идват 70 души, които са половината от фирмата, другата половина – от семейството. Всички много викат и се кефят и си мислим, че е успешно. Ами, хайде направи го това 20 пъти в годината. Ще дойдат ли? Ние сме били там. Няма да дойдат. Първия път идват всички – колеги, семейство, приятели и т.н. Правиш втори концерти – идват половината от тях. Трябва да се култивира собствена аудитория. И за тази цел трябва да свириш всеки път, независимо колко души има в публиката, на 100% от възможностите си. Иначе следващия път ще са още по-малко. Това правим и в Jeremy?. Свирили сме пред 20 човека все едно сме пред 20 000. И начинът, по който после тези 20 души говорят за теб, е най-добрата реклама.

Едно от най-яките усещания в музиката е именно този discovery елемент, в който откриваш нещо, за което все още малко хора знаят. Хората го обожават това. Изпитваме емоцията не само от live-a, но и от това, че сме показали нещо такова на на наш близък.

Това е един от начините група да култивира своя публика. Дори да са 20 човека – те са платили вход, те очакват нещо от теб. Ако не им го дадеш – те няма да дойдат повече вероятно. Но ако се справиш – те ще те рекламират. Ето това е фенщината.

Да приемем, че пандемията е към своя епилог. Как мислиш, че се отрази последната година и половина в България откъм продукции? Мислиш ли, че музикантите използваха това време за създаване на много музика?

Рано е да се прави анализ, защото пандемията още не е приключила. Сигурен съм, че много изпълнители, включително и ние, използваха това време, за да създават музика. Всеки още плахо пуска музика. Ние също пуснахме песен, която е готова от близо година. Трябваше да излезе на 16-и март 2020 г., когато имахме участие в Sofia Live Club .

Защо решихте повече от година да забавите тази песен?

Защо да пускаме музика? Ако не можеш да правиш концерти, защо да пускаш музика? Ние сме правили тази песен, за да бъде слушана първо на концерти, а после вкъщи. Spotify плаща 0.00475 цента на един стрийм на артиста. Ако като изпълнител правиш всичко сам и всички отчисления идват при теб, то трябва да имаш 1млн. стрийма на година от премиум абонати в платформата, за да можеш да си платиш наема на квартирата в София за една година.

Има смисъл да пускаш сингъл и да правиш кампания, ако имаш концерти. Синглите се пускат с рекламна цел. Ние живеем в ерата на синглите. Албумите са за меломаните.

„Day Job“ ще води ли към албум или EP?

Да, албум. Не можем да се обвържем с дата, но ни предстои да пуснем един или два сингъла. Ще пуснем целия албум, ако можем да го промотираме.

А как и защо избрахте Насо Русков да танцува?

В концепцията на групата трябваше да се показва как групата свири и да бъде по-нискобюджетно, защото правим паралелно два клипа, а нямаме участия. И на Жоро Манов му хрумна, че освен групата иска да има и човек, който танцува на различни локации. Човек, който е извън матрицата. Направихме кастинг. Нито един от хората на кастинга не пасваше. И накрая ми просветна да го направим с Насо, защото той отговаря на всичко, което търсим. Той се съгласи и така го направихме. Много се радвам, че Насо оценява нашата банда. Повече признание от награда на БГ Радио, поне за мен.

Бях чел в едно твое интервю, че лайвстрийм концертите не са устойчив модел. По-скоро напомняне, че музикантите все още съществуват с някакъв нов културен продукт. Каква е вашата равносметка и вашия опит от това и от разговорите ти с други музиканти?

Концертът, музиката, фенщината и самото отиване на концерт е заради споделеното усещане. Когато си пуснеш лайв в Youtube – къде е споделеното усещане? Вкъщи дори не можеш да го чуеш както трябва. Не можеш и да го споделиш с някого…освен с максимум 1-2-ма души в домакинството по време на локдауна. Не винаги хората, с които ходиш на концерти. Този лайвстрийм какво ще ти даде повече? Тази група няма ли качена музика/концерти в интернет? Защо да плащаш за тази група от България, при положение, че тя не ти е любимата група? Ти ходил ли си на всичките концерти на любимата си група, която е например Coldplay? Ти можеш да си пуснем Coldplay от Glastonburry от 2016 г. Брутално за гледане.

Аз не мисля, че в лайвстрийм концертите консуматорството беше еквивалентно на това да отидеш на концерт. Беше по-скоро съпорт за групите, които харесваме и които очевидно не могат да имат участия и това е единственият начин да се докоснем до тяхната музика.

Точно така. И колко пъти можеш да го направиш това?

Един път, два пъти…максимум.

Това е същото като темата от по-рано за близките и приятелите, които идват един-два пъти ей така, за съпорта.

Мислиш ли, че ако това беше работещ бизнес модел, той нямаше да е вече имплементиран в бизнеса, някъде навън, където има голям музилален бизнес. Лайвстрийм, VR…на хората не им пука особено за това. Рисковано е да го правиш, не струва малко пари. Нашият лайвстрийм концерт беше адски скъп, все едно сме снимали видеоклип. Има сериозен екип и техника, за да се случи всичко както трябва – и като звук, и като видео.

Преминавам към последните въпроси. Какво четеш?

Чета биографията на Фреди Меркюри. Поне два пъти в годината препрочитам „Малкият принц“. Наскоро прочетох и „Балада за Георг Хених“ на Виктор Пасков.

В какво вярваш безусловно?

В рокендрола вярвам безусловно, колкото и да се страхувам да го кажа, защото ми се ще да не умра като самотник. Този начин на живот. Ей сега, като пътувах с П.И.Ф. за концертите за Димо бях щастлив. Аз съм меланхолик по темперамент, песимист съм и краен за много неща. Трудно се живее с такъв човек и човек трудно живее сам със себе си като е такъв. Рядко казвам, че съм щастлив и рядко човек може да ме види, че съм щастлив. И когато пътувам, имаме турне, свирим и правя това, което обичам – аз съм наистина човек. Имам свободно усещане в стомаха, което аз разпознавам като симптом на щастието. Това искам да правя и взима много. Семейният живот става сложен. И тъй като времето за мен напредва, а аз съм съсипал вече няколко връзки заради рокендрола, започва да ме хваща страх. Освен наследството, като музика, ще остане ли друго наследство, като деца…това са неща, върху които разсъждавам последно време. Но аз наистина обичам това, което правя. Обичам турнета и емоцията покрай тях. Обичам да гледам side stage концертите и да споделя емоцията с тези, които са на сцената. Дори възможността, че си ме извикал да си говорим и на тебе да ти пука за това, което мисля – това е супер яко! И сега съм щастлив, като си говорим, защото мога да ти кажа какво си мисля.

Какво би казал на 20-годишното си Аз?

Давай!

Главна снимка: Драгомир Димчев

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Стажанти на "Под Моста"A.L.E.K.S., който мечтае и сбъдва29.07.2021

Още от Под Моста

Боян Симеонов5 албума от юли, които трябва да слушатеМузика