От Магнито до Макбет: Майкъл Фасбендър на фокус

21.03.2016


Ако вече не сте го сторили, пуснете си този трейлър. Ако сте отколешни фенове на поредицата „Х-Мен“, виждате поредица от кадри с различни култови персонажи. Герои, които сте виждали като по-млади и като по-възрастни, с които вече имате утвърдена сантиментална връзка от екрана.

Ако ли не сте фенове на широко одобряваните филми за мутанти, но все пак поне ходите на кино по няколко пъти в годината, пак виждате познати лица. Може и да не сте напълно сигурни за имената зад тези лица, но сте ги гледали и в други филми. Джеймс МакАвой, Никълъс Хоулт, Оскар Айзък, Роуз Бърн – актьори или актриси, които променят визията и говора си за всеки изигран персонаж, рядко имат централни роли в касови филми, често са неузнавеами с грима, костюма, прическата и акцента си. Това в никакъв случай не е критика към актьорските им способности, а за много зрители (на филмите им)/читатели (на текущия текст) може дори да е голям плюс.

Но две лица от този трейлър изпъкват. Две лица се асоциират с фантастични превъплъщения на екрана, които са оставили трайни спомени в зрителското съзнание не само с автентичност. Тези лица носят класическите белези на истинската холивудска суперзвезда. Около тях се носи аура на магнетизъм, мистика, харизма. Едното от тях е на носителката на „Оскар“ Дженифър Лоурънс. Другото е на единствения и неповторим Майкъл Фасбендър.

Основен предмет на този текст ще са актьорските умения и присъствието именно на господин Фасбендър. Актьорът е роден на 2 април 1978 година в Хайделберг, Германия. Баща му се казва Йозеф Фасбендер и е от немски произход, а майка му Адел е от Ирландия. Когато Майкъл е на 2 годинки, семейството се премества в родната страна на майка му. Училищното си образование актьорът получава именно в Ирландия, но прекарва повечето си ваканции в Германия, което му осигурява пълни познания и по английски, и по немски език. На 19 години Фасбендър напуска колежа в родния си град и постъпва в актьорска школа в Лондон, където прекарва 2 години преди да потегли на сценично турне с театралната трупа „Оксфорд“. Така звездната му кариера му всъщност получава доста скромен старт. Следват редица незабелязани от критиката превъплъщения на театралната сцена, кратки участия в телевизионни продукции и радиодрами, работа като сервитьор и пощальон, както и мимолетно увлечение по метъл музиката. Дебютът в пълнометражен филм на големия екран за Фасбендър идва едва през 2006 година с поддържаща роля в касовия блокбъстър на Зак Снайдър „300“. Актьорът играе Стелиос, един от смелите спартански войници под командването на Леонид, изигран от Джерард Бътлър, и успява да си спечели вниманието на камерата сред множеството нереално изваяни мъжки тела чрез забележителното си екранно присъствие, уверената си реч и безупречните си мимики. Няма друго обяснение на последвалия възход в кариерата му предвид факта, че ролята му в действителност се ограничава до няколко реплики, един по-сериозен монолог и една изключително зрелищна екшън сцена.

Снимка: Indiewire
Майкъл Фасбендър в „300“; Снимка: Indiewire

През следващата година Фасбендър стартира плодовитото си сътрудничество с режисьора Стив МакКуийн, с когото до днес са работили върху три филма, всеки от които е донесъл на актьора главна роля с изключителни критически похвали. Първият от тях е ‘Hunger’/„Глад“ от 2007 година, в който Фасбендър пресъздава истинската история на осъдения ирландски активист Боби Сандс, който започва гладна стачка срещу насилието и безправието в британските затвори. Сандс умира седем месеца след началото на своя протест, който вдъхновява мнозина да последват примера му и коства живота на още девет затворници. За ролята си актьорът сваля над 25 килограма и всеотдайността му е възнаградена с множество отличия в категориите за главна мъжка роля по фестивали и церемонии, посветени на независимото кино.

Продължава на следващата страница

1|2|3Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon

Георги ПетровТоп 5 роли на Хю Джакман05.03.2017

Още от Под Моста

Анна-Мария ПоповаЗа Graffiti и страстта към изкуството – интервю с художника Дамян НиколовLIFE