Райън Гослинг – идеалната валентинка или нещо повече?

13.02.2017

Всеизвестната телевизионна реклама на козметичната линия ‘Old Spice’, която завършва с репликата ‘I’m on a horse.’/„Аз съм на кон.“, започва с думите „Дами, погледнете мъжа си. Сега погледнете мен. Погледнете пак мъжа си. Сега пак погледнете мен. За съжаление, той не е мен“. Не мога да се сетя за по-подходящи слова, които да приложа към снимката отляво. Независимо дали днес щастливо отбелязвате Деня на влюбените със своята половинка, или пък поливате празника на виното в чест на Трифон Зарезан, ако сте дама, то поне на една мааалка часта от подсъзнанието Ви й се иска Райън Гослинг да беше до Вас в този момент. Защо?

Плочките на корема, ангелските сини очи, момчешкото изражение, съвършено поддържаната брада и вълнистата руса коса могат да бъдат всички оправдания, от които имате нужда. Това е напълно нормално и в подобен поглед няма нищо лошо – не съм от клавиатурните войни за социална справедливост и няма да Ви обвиня в сексизъм срещу „клетия“ Райън Гослинг. Но предметът на този текст не е генетиката на Райън Гослинг, нито фитнес програмата му, а актьорските му способности. Предупредени сте.

Дълго време се чудих как точно да разгледам забележителните творчески дарби на модерния секссимвол. През ума ми мина да направя класация, която веднага щеше да предизвика полемики с подреждането си, или пък да напиша дълъг и предълъг биографичен профил като този на Бен Афлек, който да тества читателското търпение. В крайна сметка реших просто да разкажа как точно Райън Гослинг успя да ме убеди в изключителните си качества като актьор и да се надявам, че читателят ще разпознае себе си в мен – не, че Райън Гослинг дори подозира за нашето съществуване.

Първите ми впечатления от актьора бяха твърде сходни с първоначалната ми представа за Леонардо ДиКаприо, след като го гледах в „Титаник“. Натрапчивата физическа хубост, детското изражение в очите и насапунисаните романтични сюжети ме отблъснаха по подразбиране. „Тетрадката“? Съжалявам, но когато филмът беше актуален, аз бях тийнейджър – нито съм плакал, нито съм се радвал на любовните приключения на Гослинг и Рейчъл МакАдамс. Последвалите превъплъщения в „Наполовина Нелсън“ и „Ларс и истинското момиче“, които са предизвикали гръмкото одобрение на критиците, и популярната главна роля в „Синя валентинка“ са останали извън полезрението на моя милост, тогава далеч от дефиницията за киноман.

Мнението ми за Райън Гослинг започна да се променя постепенно и сигурно с трите му разнополюсни филма от 2011-а година. От тях първо се сблъсках с ‘Crazy, Stupid, Love.’/„Оглупели от любов“. В него Гослинг умело пародира стереотипа за сваляч и женкар, който му се приписва и до днес в някои от екранните му роли, но и същевременно разказва традиционно романтична, сгряваща сърцето история. Дали защото вече бях узрял за гледането на подобен тип филм, или пък защото романтиката беше поднесена с голяма доза хумор вместо мелодрамата в „Тетрадката“, Гослинг ми направи категорично положително впечатление в ролята си и дори ме накара да изгледам „Drive: Живот на скорост“.

И тогава всичко се промени. Остроумният плейбой се стопи пред очите ми, за да направи място на мълчалив, спокоен и добронамерен млад мъж, именуван единствено като „Шофьора“ във финалните надписи в края на лентата. Той на свой ред изчезваше на няколко пъти в хода на сюжетното действие, за да бъде заместен за кратки периоди от безмилостен противник на злодеите в преследвания, схватки и престрелки. Резките трансформации на Гослинг, често в една и съща сцена, ме впечатлиха изключително. Нещо повече, те бяха и в перфектен синхрон с режисурата на Николас Виндинг Рефн, постоянно чертаеща контрасти във визия, тон и случващо се на екрана. В „Drive: Живот на скорост“ Райън Гослинг ми показа, че може да излъчва заплаха и страховита мъжественост, без да жертва всепокоряващия си чар, и освен това – без да изрича и думичка в поне 75% от времето си на екрана, досущ като достоен наследник на Клинт Истууд и неговия „Човек без име“.

Продължава на следващата страница

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon

Алексия ПетроваДжоузеф Гордън-Левит – обещаващият талант на много полюси12.06.2016

Още от Под Моста

Под МостаВаружан Восганян представя романа си „Децата на войната“ в Пловдив и СофияЛитература