Мистерия, драма и мрак в “Dark“ на Нетфликс

22.01.2018

“Dark” е красива и мрачна фантастична история, от която лъха на обреченост, съмнителен морал и отчаяние

Снимка: Julia Terjung / Netflix

„Dark“ е първата немскоезична продукция на Нетфликс, която излезе преди едва месец и неслучайно събра стотици позитивни отзиви. Заснет красиво и изигран вдъхновено, сериалът поглъща вниманието още с първите кадри на пилотния епизод и не го пуска до самия финал. Зад историята стои шведският сценарист Баран бо Одар, а режисурата поема Янтйе Фрийзе, и двамата работили преди по “Who am I” и “Silence”.

Събитията в “Dark” се разгъват през 2019 г. в малкото немско градче Винден, където слънцето сякаш е забравило да свети. Винден е обгърнат постоянно в сива, бездушна мъгла, поройните дъждове са ежедневие, а близката гора, със своите мистериозни пещери, само подсилва чувството на обреченост и безнадеждност. Тази атмосфера на мрачна загадъчност се допълва от близката атомна електроцентрала, в света на сериала първата в Германия, която също неизменно е загърната в тайни и всевъзможни слухове.

Снимка: Stefan Erhard/Netflix

В сивата мъгла и под съпровода на почти постоянния проливен дъжд, сериалът проследява историята на четири семейства, които донякъде може да наречем основни действащи персонажи – героите са толкова много, че в първите няколко епизода зрителят трудно се придържа към събитията. Въпреки това още с първите си кадри сериалът засмуква вниманието като черна дупка и държи в напрежение до самия край. Или до самото начало? В „Dark“ границите са размити.

Тидеман, Нилсен, Канвалд и Доплер – четири семейства с преплетени пътища, със споделена история – настояще, бъдеще, минало. Всяко от тях със своите тъмни тайни, някои още живи, други просто неизказани прегрешения от друго време. Историята е оплела съдбите им до такава степен, че в градчето всички са едновременно виновни и напълно невинни, просто неволно въвлечени в интригите на малкия град жертви. В духа на всяко добро повествование, и в “Dark” няма черно-бели герои. Всеки един от образите е жив, пълнокръвен човек, когото ще мразите, обичате, ненавиждате, на когото ще съчувствате и, със сигурност, когото ще съжалявате.

Снимка: Stefan Erhard/Netflix

Заглавието съвсем не е случайно – тук тъмнината се простира отвъд мрачната нощ и мистериозните пещери в гората, прониква по-дълбоко и се просмуква в човешката душа, може да се каже дори, че я изследва. Екзистенциалният мрак, изначалната обреченост, липсата на свободна воля, неспособността на човешкото същество да променя, дори грехът – приемам тях за главни герои, а физическия мрак на града за нещо като катализатор на всички тези усещания. Аналогията с първия сезон на True Detective, идейно и визуално, е според мен неизбежна.

Първият епизод на „Dark“ започва с цитат, и то не с кой да е цитат. „Разграничението между минало, настояще и бъдеще е само една упорита илюзия“. Думите са на Албърт Айнщайн и неговото име е централно за идеите, върху които се гради сериалът. Вчера, днес и утре съществуват в един и същи момент, всичко друго е измама, гласи монологът. В историята влизаме със самоубийство и едно мистериозно писмо, което трябва да бъде отворено в определен ден и определена минута – кошмар, от който един от централните герои, Йонас Канвалд (Луис Хофман), се буди облян в пот.

Снимка: Stefan Erhard/Netflix

Йонас сънува баща си, който няколко месеца преди събитията в сериала без обяснение слага край на живота си. Мрачнокрасиви сцени ни развеждат из Винден и ни потапят в монотонното съществуване на малкото затворено общество, което още в края на епизода бива нарушено необратимо. Йонас, тук все още ученик, и група негови приятели, сред които 11-годишният Микел Нилсен (Даан Ленард Либренц), отиват в гората по тъмно в търсене на съкровище – в случая торба пълна с всякакви забранени субстанции, скрити там от Ерик Обендорф (Пол Радом), изчезнал безследно преди събитията в сериала. Пред черния вход на мистериозната пещера, свързана по някакъв начин с ядрената електроцентрала, всичко се обърква, малкият Микел изчезва необяснимо, а Йонас е последният, който го вижда. След изчезването на Микел времето вече не е устремена река, а бурен океан. И тук колелото се завърта.

Мислех си, че сериалът не може да изненада, поне не с фантастичния си елемент, и ще бъде поредната игра на добре замислени времеви парадокси и неочаквани обрати, но тук сценаристите разчитат на нова идея. Миналото, настоящето и бъдещето съществуват в един и същи момент и са равносилни. Не само миналото влияе на бъдещето – бъдещето може да влияе на минали събития и да променя хода им. Кокошката или яйцето? Бъдещето или миналото? Кое е първо?

Снимка: Stefan Erhard / Netflix

Това е една от многото свежи идеи на „Dark“ – всичко е свързано и съществува едновременно, следователно всяко дребно действие влияе на фигурите по дъската. И тук хората зад сериала са свършили безупречна работа – похватите, с които работи операторът, показвайки ни, например, две или три времеви линии едновременно, разделяйки екрана на две или три. Начинът, по който са представени връзките между хората и събитията, взаимодействието между минало и бъдеще – всичко това успява да създаде нещо мащабно, нещо неразривно свързано. С напредването на историята мистериите само продължават да се трупат, съвсем буквално, до последния епизод. Постоянно изникват въпроси и в наратива влизат нови герои. С натрупването им историята се следи все по-трудно, но сериалът изгражда връзките постепенно, за да може зрителят да наваксва.

Вече ви казах, че Айнщайн и неговите идеи са централни за “Dark”, но може би дори повече от него сериалът разчита на философията на Ницше. За времето и неговата природа, за цикличната вселена и вечното завръщане, за числото 33 и неговото значение в космичен план – идеи, които немският философ разглежда в работата си през годините. Тук се среща още вековната концепция за дуализма, библейски конфликти, философски теории за времето и съществуването и изобщо от целия сериал мирише на алхимия, древни мистерии и непонятни за хората сили. Тук той се отличава – като европейска продукция “Dark” е сериал за интелигентна публика – на зрителя се показва точно колкото е нужно, а концепциите и действията на героите се поднасят в суров вид.

Снимка: Stefan Erhard/Netflix

Първият сезон е умело създадена главоблъсканица, семейна драма и философско есе. Всяка сцена в него има изключително силно присъствие и прелива от атмосфера, допълнена от брилянтен амбиънт саундтрак с пронизващи цигулки и дълбок бас. Ако имате възможност гледайте “Dark” на възможно най-добър звук – звуковите ефекти и музиката изграждат част от героите и дори помагат при запомнянето им, поне в началото.

Между другото: не казвам, че тук няма сюжетни дупки. Може и да има, но не това е важното. “Dark” изгражда автентичен, дишащ свят, с пребогата атмосфера, интересни герои, които ще опознавате постепенно, на моменти бавно, досущ като истински хора. Сериалът взема себе си насериозно и това е много хубаво. Към темите се подхожда сериозно и мрачно, няма място за хумор и шеги, няма го американския „comic relief”. Актьорската игра е забележителна (с едно-две изключения, личат си), а режисьорът дава време и място на актьорите да дишат – сцените позволяват на емоцията наистина да прелее от екрана в зрителя, без бързане, без претупване.

Верен на идеите си, с последния си десети епизод “Dark” се връща в началото и змията захапва опашката си, завършвайки събитията от първи епизод. Втори сезон вече е във фаза заснемане, но все още няма дори предполагаема дата на излизане. Дотогава имаме Ницше и една брилянтна мрачна история за човешката обреченост в големия космически план.

Ако трябва да му дам оценка, то нека е 33/33.


Автор: Димитър Рахталиев

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Боян СимеоновКак Game of Thrones превърна композитора си в рок звезда?29.03.2019

Още от Под Моста

българската музика през септември
Момчил РусевКакво се случи в българската музика през септември?Музика