Като човек, който е бил част от двете образователни системи (нашата и американската), как смяташ, кой е плюсът на българската система? Има ли такъв, все пак продължаваме да даваме на света такива таланти?

За гимназиалното образование в Щатите честно казано не знам много, освен че много хора се оплакват от него, а впечатлението ми е, че не е кой знае колко добро на фона на други държави – особено публичното такова. Силната страна на Щатите е, че ценят науката (може би защото имат достатъчно пари да си го позволят) и са направили няколко университета (Харвард, МИТ), които привличат най-сериозните хора от целия свят. Друга силна страна на университетската система там като цяло е по-голямата гъвкавост: за разлика от Европа, в Щатите може да нямаш ясна идея какво искаш да завършиш, когато започваш. Тук ми е трудно да преценя, но мисля, че една от основните ни сили е добрата традиция в гимназиалното образование, особено в по-техническите специалности. Не съм сигурен, но бих се хванал на бас, че математиката, която се учи в типичната гимназия в България, е по-напреднала от тази, която се учи в типичната гимназия в Щатите. Друг плюс, който ни позволява да сме по-напред в олимпиадите например, е, донякъде иронично, това, че няма други възможности за извънкласни занимания, свързани с наука (освен олимпиадите) и затова много усилия се насочват натам – тук будните деца нямат с какво друго да се занимават! Това го осъзнах, като отидох в Америка и чух с колко извънкласни дейности са се занимавали моите приятели.

А чували ли са за България твоите приятели?

Обикновено, като се представя и кажа, че съм от България, първата реакция е: ‘Oh, cool!’, което е знак, че не знаят къде е. Но общността в Харвард специално е много интернационална и много отворена към всякакви култури. Има 10% чуждестранни студенти, но много от останалите са от смесени бракове, деца на имигранти и т.н.

Поддържаш ли отношения с наши емигранти, докато си в Америка?

Има малко българи, с които се събираме всяка неделя, и понякога си пеем български песни, а на първи март си плетем мартеници. Има една торба с конци в Харвард, но хората, с които живеех, почти всички бяха американски граждани, включително най-добрият ми приятел от университета.

Какво е да си „Под моста“ според теб?

 Да си „под моста“ за мен е да си на плажа, защото там е мостът в Бургас. Но по-сериозно – да си „под моста“ е да си на място, което обществото е решило да заобиколи, да избегне, а понеже може нещо да са се объркали, най-добре да разгледаш добре!

Накрая, какво ще пожелаеш на читателите ни?

 Учете постоянно – не само с четене, а и с практика. Не се страхувайте да се впускате в нови начинания и ги търсете активно – много хора изживяват живота си, без да подозират за много от талантите си, а същевременно светът ни предоставя умопомрачително много интересни неща за правене, стига да се огледаме. Бъдете отворени към промяна, не забравяйте, че да си жив, значи да чувстваш, че логиката и интуицията са сестри, които обичат да се боричкат, но за решението на всеки проблем е важно да ги помирите, че доброволската работа прави хората по-щастливи, здрав дух в здраво тяло, слушайте музика и ставайте вегетарианци.

Автор: Габриела Новакова

1|2