„На границата“ между миналото и настоящето са морето и съдбата

Беломорието през Първата световна. Погранично градче в наши дни. Някъде там между двете се развива действието на сериала на Българската национална телевизия „На границата“. Свързват ги героите, които в миналото са горели в ярките си цветове, а днес са се преродили в младите лица на обитателите на ДДЛРГ „Йордан Йовков“.

Сериалът „На границата“ е излъчен за първи път през 2014 година. Съвсем честно и с много срам си признавам, че го гледах за първи път едва преди няколко седмици. Пропускът ми тук е голям, защото продукцията е изключително качествена адаптация на шест Йовкови разказа, богатство от добра актьорска игра, красиви морски кадри и още по-красиви човешки постъпки.

„На границата“ създава света си сив – настоящето е сиво, пограничното градче е студено. Студено е и морето на миналото, което носи носталгия и меланхолия. Сивотата е търсен ефект, но не за да носи тъга, а защото и войната, и животът на героите в настоящето, са погълнати от напрежение.

Чрез миналото „На границата“ свързва героите си с тяхното бъдеще. Свързва ги, оплита ги, а след това им позволява да намерят правилния път напред. Показва им случили се събития, за да ги предупреди. Сериалът има шест епизода, а всеки един от тях адаптира един Йовков разказ. Структурата му е на разказ в разказа – настоящето разказва за миналото, а изключителните характерни качества на определени герои, които съществуват и в настоящето, и в минaлото, създават връзката между тях.

Всеки епизод превръща тези два отделни характерни персонажа в главния си герой. Още първият епизод ни среща с героя на Асен Данков – Асен. Актьорът успешно съчетава естествена игра с разбираема дикция и предава емоционалния свят на любимия ми образ от сериала в близост до съвършенството. Всички тези характерни герои се вписват в цялостната меланхолична обстановка, но чрез някои от тях виждаме и основното послание на сериала – че надежда има. Героят на Данков е именно такъв.

Историята на Асен и останалите характерни образи е проследена от героя на Мартин Димитров в настоящето и от този на Димо Алексиев в миналото. Героите им едновременно разказват от първо лице и участват като действащи лица в случващото се. И двамата са в позицията на избрани лидери в собствената си социална среда и имат доверието на онези около тях. Точно това е и причината двамата актьори да придават на образите си много близки качества – съпричастност, доброта, но и организираност, твърдост. Разликата между тях е в сдържаността на героя на Алексиев, която първоначално липсва у този на Димитров. Постепенно обаче чистосърдечната импулсивност в образа на Димитров, заради прехода и съзряването на героя, се превръща във възпитана обраност и решителност.

Двамата актьори се спрявят със трудната задача да изградят героите си така, че едновременно да предпразполагат епизодичните главни лица, но и да приковават вниманието в себе си. Успяват и да произнесат Йовковите думи точно толкова съвършени, колкото са на книжните страници в многото си кратни, но въздействащи монолози.

„На границата“ успява да развълнува зрителя с редица второстепенни герои, които се изправят срещу главния антагонист – Животът. Героинята на Росица Обрешкова ще ви разплаче, героят на Валентин Танев ще ви усмихне, този на Николай Урумов ще предизвика неподозирана симпатия. Емоционалната бъркотия ще завърши героят на Борис Луканов и ще предаде отново посланието, че надежда има.

Макар някои сцени да са прекомерно сълзливи и захаропамучени, а някои герои да са понякога стереотипизирани, цялостното гледане на сериала носи радост и надежда, въпреки целенасочената сивота. Това се дължи както на добрата игра, така и на онези безкрайни, красиви и дълбоки морски гледки, от които сериалът изобилства.

Илияна Маринкова
изучава журналистика в Софийския университет. Интересува се от всички добри проявления на киното, театъра и музиката. Обича кучетата и морето.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to