На поколението „Каръци“ с любов

Режисьорът Ивайло Христов е познат на българската кинопублика като разказвач на истории за хора с незавидна съдба, но търсещи своето място в света. След „Емигранти“ и „Стъпки в пясъка“ тази тенденция продължава в „Каръци“, но този път с фокус върху по-младото поколение.

"Каръци"

Лентата ни среща с няколко гимназисти, на чиято възраст човек обикновено е все още безгрижен, весел и не се тревожи за бъдещето. За героите от филма важи последното, но не заради светли перспективи, а поради липсата на такива. Животът е обезцветен от ежедневието на скучния провинциален град, където „друго освен да се влюбиш, просто няма какво да се случи“, както се пее в една песен. Тя отлично би се вписала в саундтрака на „Каръци“, ако беше сниман преди четвърт век, но така нямаше да се отразят разликите, настъпили оттогава насам. Те се забелязват най-стряскащо в семейните връзки. Родителите на Коко са на работа в чужбина, поверили му неестествената роля да се грижи за своята болна от Алцхаймер баба, а Елена живее само с алкохолно зависимата си майка без между двете да личи привързаност или обич.Лошият късмет средата, която би трябвало да дава най-голяма сигурност, да се разпадане е единственият пример за несполука, но преди да останете с впечатление, че филмът спада към графа „депресираща лента за прехода“, идва моментът да уточня, че „Каръци“ подхожда по рядко срещан начин, що се отнася до емоционално въздействие. Той взима хладът на битието и го извежда до степен на студа, която започва да сгрява. Нелепите житейски ситуации са хиперболизирани до абсурд, предизвикващ смях до сълзи, без да се преминава границата на добрия вкус, защото вариантът да плачем от тъга не е по-добър, а хуморът е този, който ни спасява в борбата с ежедневието.

2

Сивотата на живота е предадена чрез черно-белите тонове, в които изцяло е заснет филмът. По този начин не само се внася усещане за класика, подкрепено от универсалните теми, но и поставя на преден план актьорската игра, уловена в дълбочина от оператора Емил Христов. Безнадеждност и мечтателност, жизненост и меланхолия са част от нюансите на емоционалната гама, изразена с лекота и неподправеност от чудесните Ованес Торосян и Елена Телбис в главните роли.

3

Образите на Коко и Елена обобщават младите хора, търсещи радост сред всеобхватното мъртвило. Негова жертва е и директорът на тамошната гимназия, който няма възможност да върши работата си, както на него му се иска, притиснат от обстоятелствата на днешното образование. В запустелия, неназован град, служещ като нарицателен за многото в същото положение, пристига рок групата „Кислород“, за да вдъхне малко свеж въздух. Въпреки обаянието на фронтмена (към което убедително подхожда Деян Донков), нейните членове и импресарио(Ненчо Илчев в карикатурен персонаж) допълват картината на каръшката вселена – статутът на рок звезди е неосъществен, защото турнето минава само през малки градчета, където рядко има кой да оцени бандата. Неволите и стремежите на симпатичните неудачници се преплитат, затваряйки кръга от напразните усилия със самозалепването на етикета „карък“. Но и като всяка друга категория понятието за нея е спуснато от другаде. Единствено детето, което може би още не знае значението на „карък“, няма да се остави да бъде пометено от влака, а ще продължи да върви срещу посоката му.

4

Филмът ни сблъсква челно с реалността, но от ъгъл, който не толкова боли, колкото забавлява, трогва и изпраща послание. Със смешно-тъжен сценарий, герои, с които публиката се идентифицира и вълнува, остроумен диалог, вариращ от поетичен до циничен, „Каръци“ е филм за всички нас, които искаме по-цветно бъдеще тук и сред свои. Но за целта е нужно да освободим съзнанието си от собствените комплекси и отрицателни нагласи.5

С  лентата Ивайло Христов сбъдва мечтата си да остави филмова следа заедно със своите възпитаници от НАТФИЗ, но превръща в реалност и друга – създаването на един съвременен,непретенциозен български филм, който би се харесал и на най-претенциозния зрител. Доказват го и петте отличия от ФБИФ „Златна роза“ и Голямата награда „Златен Св. Георги“ отМосковския международен филмов фестивал. „Каръци“ носи качества, необходими за успех на още форуми, остава само късмет – напук на заглавието.

 „Каръци“ може да бъде видян в рамките на „Киномания“ в София (12.11, 19 ч. Зала 1 на НДК), Варна(18.11, 19 ч. – Зала 1 на ФКЦ) и Пловдив.

Деница Димитрова
е на 23 г., завършила е „Социален мениджмънт“ в родната си Варна, а по настоящем изучава електронни медии в Софийския университет. Отразява онова, което я впечатлява, вдъхновява и кара да се наслаждава на бъркотията живот в блога си Wondermess. Не може да живее без повсевместно търсене на красота, изкуство, пътувания… и кафе, даващо енергия за всичко останало.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to