Недадените – антибългарски сериал за най-славните събития в новата ни история

13.09.2013

 

Nedadenite1В последните години се наблюдава истински бум на родните сериали. За мое съжаление обаче нито един от тях не предлага достатъчно атрактивна тема, че да привлече вниманието ми. Седмица след седмица преглеждам с надежда каналите, а от екрана ме посрещат собственици на молове със съмнителен интелект, аморални членове и лидери на престъпни групировки, арогантни промискуитетни тинейджъри и въобще всякакъв вид отвратителни и невдъхновяващи хора. Затова и бях силно изненадан, когато БНТ обяви, че ще зарадва зрителите си с „Недадените” – исторически сериал за спасяването на българските евреи по време на Втората световна война – може би най-славното събитие в новата ни история.

Виж още: От същия автор ревю за театралната постановка „Ало! ало!“

Освен необичайно интересната тематика, „Недадените” изпъкваше и с атрактивен актьорски състав – Камен Донев, Мариус Куркински, Стоян Радев, Виктория Колева, Пенко Господинов Лидия Инджова. Сценаристът Емил Бонев разказваше със страст за работата си върху сериала и за това как осем години е проучвал държавните архиви, за да постигне абсолютна историческа достоверност. Нямаше шанс сериалът да се провали, нали? Но явно Тери Пратчет е прав, когато казва, че шансът едно на милион се пада в девет от десет пъти.
MG_7484
Всъщност началните няколко епизода  не са толкова зле, дори ги следях с удоволствие. Сериалът изглеждаше стилен и добре заснет, особено в сравнение с другите неща, които се излъчват у нас. Използването на черно-бели архивни кадри беше интересен похват, а музиката на Стефан Вълдобрев придаваше много приятна атмосфера. В края на всеки епизод звучеше Durme, Durme – класическа нежна испано-еврейска приспивна песен, в страхотно изпълнение на Белослава. Е, още в онези начални епизоди у мен тихо се промъкваше усещането, че диалогът е леко дървен, че актьорите не използват пълния си потенциал, че сцените с реални исторически личности са малко объркани и не се разбира кой кой е, че изкуствената гола глава на Борис III изглежда така, сякаш Пенко Господинов носи лъскав леген на главата си, но аз упорите и съзнателно се опитвах да заглуша тези първи шепоти на съмнението и да се насладя на сериала, доколкото ми е възможно.

Виж още: АСЕН ШОПОВ МОБИЛИЗИРА АРМИЯТА В „ЖЕЛЕЗНИЯТ СВЕТИЛНИК”

Ако не друго, „Недадените” поне имаше два здрави стълба, на които да се опре – Димитър Баненкин в ролята на Александър Белев и Лидия Инджова в ролята на Лиляна Паница. Те изглеждаха невероятно искрени – той в своята студенина и жестокост, тя в своята топлота и нежност. Двата персонажа се балансираха страхотно, а химията между актьорите беше достатъчна, за да запуши повечето от пукнатините в диалозите. За жалост тази сюжетна линия рядко получаваше по повече от десет минути на епизод. За още по-голяма жалост тя кулминира преждевременно в силен сблъсък на тези две воли – волята да разрушиш и волята да запазиш – в последните минути на седми епизод на сериала. Оттам нататък двата образа загубиха цялото си очарование, а обещаната от сценаристите история за „страстна любов” така и не беше дадена.

Nedadenite2

Разбира се, всичките ми критики до момента са абсолютно несъществени в контекста на чутовната глупост, в която се превърна продукцията в своите финални часове. „Недадените” общо взето се проваля като сериал, защото е в голямата си част скучен, муден и безсъбитиен. Проваля се и като исторически сериал, защото е объркан, неясен и недостоверен на събитията. Но това не е страшно – тъпи и неадекватни исторически филми има под път и над път. Страшното е, че „Недадените” грандиозно се проваля като български сериал, защото вместо да утвърди и възхвали достойнствата на нашия народ, той показва българите като жестоки и злобни антисемити.

Не мога да разбера защо докато другите народи правят филми, които възхваляват техните исторически достойнства и велики личности, ние най-упорито бягаме от красивите моменти в миналото си. В САЩ правят филм за решителността и твърдостта на Линкълн, в Русия правят филм за храбростта на войниците при защитата на Сталинград, в Турция правят филм за епичните завоевания на Мехмед II, в Дания правят филм за жертвите, които дава Йохан Фридрих Струнзе в опитите да въведе редица демократични реформи в страната през 18-ти век. А ние в последните двайсет години упорито държим на теми като мутри, объркани тинейджъри, ужасите на прехода и тук-там правим по някой различен филм, примерно за това колко са жалки и смешни българските служители в посолството ни в Лондон. Не ни ли стигна това, че отвсякъде ни заливат и ни обиждат, та чувстваме нужда да го правим сами? Миналата година в Македония излезе филма „Трето полувреме”, който също третира времето на Втората световна война и представя българите като зловещи нацисти и антисемити. По замисъл „Недадените” трябваше да бъде отговор на чуждия филм. Вместо на отговор, нашият сериал ми прилича по-скоро на продължение.

Nedadenite3

Ако посетите Еврейският музей в Берлин ще видите карта на Европа, на която е посочено колко хора от еврейски произход са избити в различните страни. Унгария – 550000, Франция – 77000, Румъния – 270000, Латвия – 70000 и така нататък. България е единствената страна на тази карта, на която стои цифра 0. Нула. Неслучайно заявих, че спасяването на българските евреи е най-славното събитие в новата ни история. А ако трябва да съм честен, вярвам, че това е най-славното събитие в историята ни въобще. Защото този резултат, тази цифра нула, не просто следствие на някоя велика личност, наложила силната си воля. Това е доказателство за решителността, борбеността и толерантността на цял един народ. По онова време ние сме съюзник на Германия и тя, естествено, ни притиска. Доста от политиците ни са склонни да се подадат на натиска. Определени крайно националистични организации също са готови да нападат всеки, който е различен. Но те не са по-силни от Народа. От народа, който организира масови протести срещу изпращането на български евреи в концлагерите, от редица български дейци и общественици, които дръзват да критикуват политиката на Хитлер. Затова и българските евреи остават недадени – защото народът не ги дава.

В сериалът „Недадените” обаче не се вижда нищо такова – там българският народ като цяло липсва, а в редките си проявявания е невероятно враждебно настроен към евреите. Българските магазинери отказват да ги обслужват, българските майки забраняват на децата си да играят със своите съседчета евреи, българските учители отказват да се застъпят за своите ученици евреи и дори едно малко циганче на улицата подвиква гордо на немския войник „Ей, ти защо не ми плащаш, бе, аз да не съм евреин!” В трудовите лагери, които в България са били само за мъже, се появяват жени и деца, та дори и бебета. Там българите зловещо се гаврят с достойнството на затворените, бият мъжете, изнасилват до смърт жените, остават децата болни и гладни. Откровено казано ми се гадеше от тези зловещи гледки…

nedadenite4

Не знам какви сме като народ сега. Не знам дали сме толерантни, не знам дали сме единни, не знам дали бихме се възпротивили, ако някоя страна от великите сили реши да депортира определена прослойка от нашите граждани. Честно казано съм леко скептичен. Постоянни  възгласи като „мазен турчин”, „гнусен мангал” и „жалък педерас”, крещени и изписвани навсякъде, ме карат да се съмнявам в нашата толерантност. Може би сме се променили доста. Може би сега не сме народът, който е спасил своите евреи. Но именно, именно затова е важно да видим миналото си, да разберем как сме се борили за правата на ближния и как сме устоявали. Да осъзнаем откъде идваме, какви сме били и какви все още можем да бъдем.

 

 

 

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Димитър Панайотов„Дяволското гърло“ и „Денят на бащата“, за които „български“ не е обида27.05.2019

Още от Под Моста

Под Моста10-те най-очаквани романа за 2021Литература