Интервю със Стивън Л. Симпсън – шотландския режисьор, който замени Холивуд с Пловдив

15.06.2018

Стивън Люис Симпсън е шотландкският кинопродуцент, който години наред твори и живее в Холивуд, Лос Анджелис. Наскоро Симпсън взима на пръв поглед странното решение да се премести от Холивуд в Пловдив, за да работи по разпространението на новия си филм в Европа и да планира следващата си продукция, която ще снима в България. Симпсън е независим филмов продуцент със страст към културата и живота на индианците, живял е около година на индианска земя. Новият му филм „Нито вълк – нито куче“ също е свързан с индианската култура. Екранизацията е по едноименния бестселър на Кент Нърбърн и писателят сам се обръща към режисьора след празните обещания на продуценти от Холивуд. От много години насам това е най-успешният филм за индианци, който не е сниман в Холивуд, и има най-дългия период на излъчване в кината в Щатите от всички филмови продукции за 2017 година.

За да ни разкрие повече за новия си филм и интересното си решение да дойде да живее в България, ние от „Под Моста“ направихме интервю със Стивън Люис Симпсън.

Разкажи ни за текущия си проект – „Нито вълк – нито куче“.

„Нито Вълк – нито Куче” е адаптация на много известен индиански роман, който е публикуван през средата на 90-те. Филмът има изключителен актьорски състав, но сърцето и душата на филма лежат в невероятното изпълнение на Дейв Белоглав Орел – старейшина от племето Лакота, който е на 95 години по време на заснемането на филма и почина на 97. Неговият герой и неговият най-добър приятел въвличат бял писател в едно пътешествие през сърцето на техния свят, отваряйки очите на автора за съвременната индианска реалност.

Как успяваш да намериш финансиране и после интерес на важни обществени теми, за които обаче повечето хора не се интересуват, за съжаление?

Създаването на малки филми в САЩ е много по-трудно, отколкото в Европа, тъй като там няма нито държавни, нито европейски програми за финансиране. В моя случай успях да събера малко количество пари чрез кампания в Kickstarter, които бяха достатъчни, за да се създаде филмът. В Щатите, върху които концентрирахме усилията си, успяхме да прожектираме филма в повече кина от всички останали филми, освен най-големите. Дори бяхме в повече кина от последните два филма, спечелили награда „Златна палма” на филмовия фестивал в Кан. Продукцията привлича голям интерес, защото хората намират филма за забавен и същевременно за доста емоционален. На нас обаче ни е по-лесно да напълним кино в Европа, отколкото в САЩ, тъй като хората тук проявяват по-голям интерес.

Казваш, че си се преместил в Лос Анджелис в България, защото ти харесва много тук. Но това временно ли е или си решил да останеш за по-дълго тук?

Преди седем години исках да посетя София за 2-3 дена, но вместо това останах за 10 седмици. Имах чувството, че най-вероятно ще се върна за повече. Създаването на този филм ме накара да се върна в Лос Анджелис за няколко години, но след това се озовах тук през септември миналата година и реших да се установя в България за в близкото бъдеще. Надявам се да продължа да разширявам филмовата си компания и да започна да продуцирам филми от тук. Някои ще заснемам в България, а други извън страната, но желая базата на компанията да остане в Пловдив.

От твоите интервюта се разбира какво харесваш в България, но аз искам да те попитам – какво не ти допада?

Нещата, които не ми харесват тук, не са свързани с града, а са просто неща, които, ако бяха различни, щяха да улеснят живота ми тук. Също бих желал българският език да бъде по-лесен за научаване, тъй като винаги съм срещал трудности с ученето на езици. Но, от друга страна, се наслаждавам на предизвикателството. И още нещо, което би направило Пловдив дори още по-идеален за мен, е, ако имаше директен полет за Шотландия, за да посещавам семейството си. Ако оставим всичко това настрани, харесва ми спокойствието на града и това, че не повече от 10 минути пеша ме делят от местата, на които трябва да бъда.

Виждаш ли потенциал в нашата страна и какво би могло да ни спъне, за да го разгърнем?

Пловдив е невероятен град с невероятна история, но също така се усеща, че е вълнуващо място, на което да бъдеш в този момент. Младите хора, които срещам, имат удивителна енергия и виждам толкова много идеи, намиращи ежедневно реализация, докато се разхождам в Капана, който също разцъфтява възхитително. Но най-много ми харесват хората, които работят с мен. През януари едно 24-годишно момиче започна работа при мен и дотогава тя не беше работила от тази страна на бизнеса. А сега тя създаде кампанията за дистрибуцията на филма тук в България и се справя страхотно. И едновременно е човек, с когото можеш да работиш с най-голямо удоволствие. Най-важният ресурс на всяка страна са хората и възможността да се наслаждавам на работния процес с тези около мен. Пловдив има толкова много предимства пред големите градове в Европа, защото има добър стандарт на живот, спокойствие и ценовата база, която прави по-лесно разширяването на компанията, наемането на хората и преследването на идеи и мечти.

При нас има невероятни истории, култура, интересни, дори екзотични теми, но страната ни е тотално неизвестна в чужбина. Дори много по-бедни и малки африкански страни са по-интересни за европейците и американците, заради проблемите, които имат. Ние обаче тук хем имаме много проблеми, хем с бели и европейци и не живеем във война – тоест не представляваме абсолютно никакъв интерес. Как биха могли българските творци да разказват истории за и от България, които да достигат до някаква аудитория зад граница – в Европа и в САЩ?

Имам много идеи за истории, които могат да бъдат създадени в България. За мен, в моите собствени разкази (не моите индиански истории), всичко се върти около същинската история, герои и след това намирането на драматично или красиво място за заснемане. Освен проблемите с езиковата бариера, винаги съм си мислел, че разковничето е в това да имаш история, с която хората могат да се свържат. Ако историята е забавна, вълнуваща, емоционална или драматична, то тя в повечето случаи ще има потенциала да грабне публиката. Куросава създава филми, които са дълбоко в японски стил, но те са също така и универсални и за това се представят толкова добре. Дали индустрията обаче ще обърне внимание е трудната част. Аз заобиколих индустрията и се свързах директно с кината – така открих, че публиката е силно заинтересована, защото филмът ми кара хората да се смеят и плачат.

Нека се върнем на твоите филми – ти си специалист на тема индианска култура – разкажи ни малко повече за нея.

Имам три индиански филма и участия в 13 индиански телевизионни шоута през годините. И съм посветил по-голямата част от зрелия си живот в изкарването на тези истории на бял свят. За мен е много важно светът и по-специално хората от САЩ да осъзнаят какво се е случило и какво се случва в момента с индианците от Северна Америка.

Какво е за бял западен човек усещането да живее сред тези хора, които са сякаш от различен свят?

В резервата Пайн Ридж, където е заснет филмът ми, съм по-добре приветстван, от където и да е на света. Създадох толкова много приятелства там и това беше най-удивителната част от живота ми. Подкрепата на филмите ми от тези общества също беше невероятна. Преживяването ми беше толкова по-различно от стереотипа за индианците и това го прави толкова по-важно за мен да споделя техните истории със света.

Запазва ли се индианската култура или е обречена на тотална асимилация?

Въпреки че e било нелегално индианците да проповядват собствената си култура през по-голямата част от последните 150 години, индианската култура е може би най-непокътната в САЩ, от която и да е друга културна група. Определено е по-популярна сега, отколкото преди 50-100 години, защото сега могат да проповядват отново културата си свободно и не трябва да се крият, когато го правят. Има повече от 500 индиански нации в границите на САЩ и има основни културни различия при повечето от тях. Индианската култура е определено една от последните различни култури, която мога да усетя. Когато някой се е опитал да изтреби народа ти в миналото, това принципно те кара да се вкопчиш в малкото останало и да се бориш да го запазиш на всяка цена.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Боян СимеоновКапитан Филипс – твърде много неща в една истинска история08.01.2014

Още от Под Моста

Мирослав Петров, главен директор Продажби VIVACOM
Боян СимеоновVivacom представи Viva Smart – нова платформа за цялостни IoT услуги и решенияОбразование