„Ние“ на Евгений Замятин е неоправдано забравената антиутопия

10.06.2013

yevgeny-zamyatin-weЗа много хора жанрът „антиутопия“ (или „дистопия“) се изчерпва с най-известните му представители – „1984“, „Фермата на животните“, „451 градуса по Фаренхайт“ и „ПРекрасният нов свят“. Макар и да са неоспорими класики, гореспоменатите книги често стават причина други великолепни творби в жанра да бъдат покрити от забрава. В предстояща серия от статии ще се постараем да поправим това и да ви представим най-доброто от роботизираните общества, бездушния модерен човек и строгия, граничещ с жестокост социален ред.

Вижте още: Страхотен анализ на „Прекрасният нов свят“!

Непознатата класика, превърнала се в чернова за всички наследници (паралелите с Оруеловата „1984“ са много и оправдани). Романът е написан през 1921 от пряк свидетел на процесите в руското общество и е първият забранен от Госкомиздат – Съветското бюро по цензура.

В далечното бъдеще човечеството е достигнало нов връх в своето съществуване и ефикасност. Хората функционират само в рамките на Всеобщата Държава, ежедневието е разграфено по формули, а сексуалните контакти са с молба в писмена форма и без право на отказ (примамливо?). Номер Д-503 (всички жители са познати единствено като букви и цифри) е един от създателите на ИНТЕГРАЛА – космически кораб, който ще разпространи човешките достижения в далечния Космос, който решава да запише в дневник своите – общите – мисли за Всеобщата Държава. Започнат като възхвала, математически точна и студена като самия им свят, дневникът се превръща в ключ към дълбоко заровената „душа“ (мръсна дума в новото общество) на Д-503 и шифър към едно емоционално порастване.

Продължава на следващата страница

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon

Под МостаКои книги ще гледаме по кината през 2015-та25.02.2015

Още от Под Моста

Деница Димитрова„Портретът на Дориан Грей“ – ефектно гмуркане в бездната на човешката душаТеатър