Сюжетът на „Ние“ полага началните щрихи на много бъдещи класики в жанра, но изворът с бисерите се крие в езика. Замятин рисува една картина от цветове и ухания, изпъстрена със студените математическите метафори на главния герой и недомлъвки, които казват повече от цели глави на други писатели. Дори изкарани от контекст, много от изреченията добиват общ смисъл и звучат красиво или релевантно:
„Всеки истински поет е непременно Колумб. Америка и преди Колумб е съществувала векове, но единствен той е успял да я открие.“
„— Да, мили ми математико, за щастие, за щастие, за щастие! Ние сме най-щастливото средноаритметично… Както вие казвате: да се интегрира от нула до безкрайност — от кретена до Шекспир… Да!“
Книгата е от онези необяснимо тежки четива, които желаеш да погълнеш на един дъх, но с които отделяш по 5 минути на страница, а след три страници се чувстваш наситен. Стотината странички ме вълнуваха близо месец, а дори само краткото разлистване за припомняне преди написването на ревюто разкри нови, останали незабелязани неща. Новаторска, екстравагантна в похватите си и докосваща с човещината си, „Ние“ ще бъде актуална още дълго време
1|2




