Сладко-горчивата симфония в „За мишките и хората“ от Джон Стайнбек

06.07.2018

Вкусът, който историята носи със себе си, е сладко-горчив. В по-голяма конкретика усещането е точно такова, след като сте изяли цял грейпфрут, полят с 2 супени лъжици мед.

Важно! Грейпфрутът трябва задължително да бъде нарязан на отделни парченца с посипан мед върху всяко едно, защото книгите се четат страница по страница, нали така? За предпочитане е и да четете книгата боси, за да си представяте как се разхождате из бекрайните ниви, редом с героите. Мисля, че вече мога да започна.

В какво се превръщат мечтите? Този въпрос обсебва мислите ми от началото до самия край на книгата „За мишките и хората“.  Също така се питам на каква цена е готов човек, за да ги постигне? Може би ще стигна до точен отговор след няколко прочита, тъй като един не е достатъчен.

Повестта е публикувана за пръв път през вече далечната 1937 г. Стайнбек не просто разказва, а ни пренася в Соледад, Калифорния, където се развива действието в повестта. По онова време Америка все още страда от мрачното следствие на Голямата депресия. Точно в този отрязък във времето се подвизават и двамата главни герои – мигриращите селскостопански работници Джордж Милтън и Лени Смол. Те пътуват от ферма на ферма в търсене на временна работа и мечтаят един ден да си имат тяхна собствена. Чрез стремежите и бляновете си представят идеята за достигането и изживяването на „американската мечта“. Пътят към нея ражда необичайно, но силно приятелство, което показва силата на човешкия дух в тежки, често дори фатални житейски ситуации.

Двамата герои са абсолютна противоположност един на друг както на външен вид, така и по характер. Лени е едър и тромав мъж, който по детски се радва на всичко пухкаво и меко. Джордж, дребен и слаб, бащински и неспирно го закриля и внимава приятелят му да не направи някоя беля поради извънредно голямата си физическа сила, която не умее да контролира. Начинът, по който са описани намеренията и действията на Лени, породени именно от неспособността му да контролира силата си, докосват, оставят едновременно чувство на умиление и съжаление. Той успява да изгради защитен механизъм, като ежедневно рисува в съзнанието си картини на мечтаната от него ферма и постоянно кара Джордж да му разказва какво ще има в нея.

Разказите са на път да се превърнат в реалност, когато съдбата се усмихва на Джордж, но за съжаление това е за кратко и блянът остава неосъществен до самия край. За сметка на това житейските уроци, които получава, се оказват много по-ценни, въпреки че са получени на прекалено висока цена.

Макар и състояща се само от 187 страници, повестта определено може да бъде определена като многопластова, заради различните аспекти, върху които Стайнбек акцентира. Това е своеобразна приказка за самотата, но и за приятелството. История за борбата със студената съдба, мечтите, насилието, предразсъдъците, справедливостта, човекът в природата и природата в човека.

Фоновата музика е полезен и релаксиращ елемент при цялостното потапяне в атмосферата на някоя история. Поради тази причина съм избрала песента “Bitter Sweet Symphony” („Горчиво-сладка симфония“) на The Verve.

А ето и откъс от песента:

„Защото този живот е горчиво-сладка симфония.

Опитваш се да свързваш двата края –

робуваш на парите, а после умираш.

Ще ти покажа единствения път, по който някога съм вървял.

Знаеш го – онзи, който води до местата,

където се сливат всички вени, да.

Повестта може да бъде възприета по различен начин, в зависимост от това как самите ние гледаме на живота. Дали го виждаме през детския, блуждаещ и мечтаещ поглед на Лени, дали се радваме на малки пухкави неща и до каква степен изобщо ги забелязваме. Или сме здраво стъпили на земята като най-далечният ни план е до утрешния ден, изпълнен със задачи и начин да оцелеем?

Именно затова избрах някои от най-запомнящите се и отличителни цитата в повестта, които застават по средата на различните виждания. А за тези от вас, които се чудят дали да прочетат „За мишките и хората“, се надявам тези откъси да събудят любопитството ви.

„Не е нужно човек да е много умен, за да е добър. Дори ми се струва, че е точно обратното. Вземи някой много умен и ще видиш, че едва ли е добър.“

„Трябва да имаш някого край себе си — изхлипа той. — Нямаш ли си никого, ще се побъркаш. Няма значение какъв приятел имаш, важното е да имаш приятел.“

„— Но при нас е друго! — намеси се Лени. — А защо? Защото… защото аз си имам приятел да се грижи за мене, и ти си имаш приятел да се грижи за тебе — ето защо.

„Вече рядко се случва двама души да се подкрепят. Кой знае защо е така. Сигурно всеки се страхува от ближния си в тоя мръсен свят.”

„И най-добрите помисли на мишките и хората пораждат често само теглила и горести.


Автор: Даниела Лалова

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Стажанти на "Под Моста"„Прогонените гении на България”28.07.2016

Още от Под Моста

Мирослав Петров, главен директор Продажби VIVACOM
Боян СимеоновVivacom представи Viva Smart – нова платформа за цялостни IoT услуги и решенияОбразование