Сладко-горчивата симфония в „За мишките и хората“ от Джон Стайнбек

Вкусът, който историята носи със себе си, е сладко-горчив. В по-голяма конкретика усещането е точно такова, след като сте изяли цял грейпфрут, полят с 2 супени лъжици мед.

Важно! Грейпфрутът трябва задължително да бъде нарязан на отделни парченца с посипан мед върху всяко едно, защото книгите се четат страница по страница, нали така? За предпочитане е и да четете книгата боси, за да си представяте как се разхождате из бекрайните ниви, редом с героите. Мисля, че вече мога да започна.

В какво се превръщат мечтите? Този въпрос обсебва мислите ми от началото до самия край на книгата „За мишките и хората“.  Също така се питам на каква цена е готов човек, за да ги постигне? Може би ще стигна до точен отговор след няколко прочита, тъй като един не е достатъчен.

Повестта е публикувана за пръв път през вече далечната 1937 г. Стайнбек не просто разказва, а ни пренася в Соледад, Калифорния, където се развива действието в повестта. По онова време Америка все още страда от мрачното следствие на Голямата депресия. Точно в този отрязък във времето се подвизават и двамата главни герои – мигриращите селскостопански работници Джордж Милтън и Лени Смол. Те пътуват от ферма на ферма в търсене на временна работа и мечтаят един ден да си имат тяхна собствена. Чрез стремежите и бляновете си представят идеята за достигането и изживяването на „американската мечта“. Пътят към нея ражда необичайно, но силно приятелство, което показва силата на човешкия дух в тежки, често дори фатални житейски ситуации.

Двамата герои са абсолютна противоположност един на друг както на външен вид, така и по характер. Лени е едър и тромав мъж, който по детски се радва на всичко пухкаво и меко. Джордж, дребен и слаб, бащински и неспирно го закриля и внимава приятелят му да не направи някоя беля поради извънредно голямата си физическа сила, която не умее да контролира. Начинът, по който са описани намеренията и действията на Лени, породени именно от неспособността му да контролира силата си, докосват, оставят едновременно чувство на умиление и съжаление. Той успява да изгради защитен механизъм, като ежедневно рисува в съзнанието си картини на мечтаната от него ферма и постоянно кара Джордж да му разказва какво ще има в нея.

Разказите са на път да се превърнат в реалност, когато съдбата се усмихва на Джордж, но за съжаление това е за кратко и блянът остава неосъществен до самия край. За сметка на това житейските уроци, които получава, се оказват много по-ценни, въпреки че са получени на прекалено висока цена.

Макар и състояща се само от 187 страници, повестта определено може да бъде определена като многопластова, заради различните аспекти, върху които Стайнбек акцентира. Това е своеобразна приказка за самотата, но и за приятелството. История за борбата със студената съдба, мечтите, насилието, предразсъдъците, справедливостта, човекът в природата и природата в човека.

Фоновата музика е полезен и релаксиращ елемент при цялостното потапяне в атмосферата на някоя история. Поради тази причина съм избрала песента “Bitter Sweet Symphony” („Горчиво-сладка симфония“) на The Verve.

А ето и откъс от песента:

„Защото този живот е горчиво-сладка симфония.

Опитваш се да свързваш двата края –

робуваш на парите, а после умираш.

Ще ти покажа единствения път, по който някога съм вървял.

Знаеш го – онзи, който води до местата,

където се сливат всички вени, да.

Повестта може да бъде възприета по различен начин, в зависимост от това как самите ние гледаме на живота. Дали го виждаме през детския, блуждаещ и мечтаещ поглед на Лени, дали се радваме на малки пухкави неща и до каква степен изобщо ги забелязваме. Или сме здраво стъпили на земята като най-далечният ни план е до утрешния ден, изпълнен със задачи и начин да оцелеем?

Именно затова избрах някои от най-запомнящите се и отличителни цитата в повестта, които застават по средата на различните виждания. А за тези от вас, които се чудят дали да прочетат „За мишките и хората“, се надявам тези откъси да събудят любопитството ви.

„Не е нужно човек да е много умен, за да е добър. Дори ми се струва, че е точно обратното. Вземи някой много умен и ще видиш, че едва ли е добър.“

„Трябва да имаш някого край себе си — изхлипа той. — Нямаш ли си никого, ще се побъркаш. Няма значение какъв приятел имаш, важното е да имаш приятел.“

„— Но при нас е друго! — намеси се Лени. — А защо? Защото… защото аз си имам приятел да се грижи за мене, и ти си имаш приятел да се грижи за тебе — ето защо.

„Вече рядко се случва двама души да се подкрепят. Кой знае защо е така. Сигурно всеки се страхува от ближния си в тоя мръсен свят.”

„И най-добрите помисли на мишките и хората пораждат често само теглила и горести.


Автор: Даниела Лалова

Под Моста

е независима медия, създадена от млади хора, занимаващи се с писане и журналистика. В сайта можете да намерите новини и изцяло авторска публицистика за култура и лайфстайл.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to