Всички обичат О’Хенри или защо да четете „Даровете на влъхвите“

03.02.2018

Когато бях тийнейджър мой приятел ми препоръча разказите на О’Хенри. Аз, току-що открила литературното богатство, което ни предлага интернет, четях жадно каквото откриех от него и често карах майка си да принтира десетки разкази на работното си място (тогава не всеки имаше принтер у дома, а и интернет, който да използва непрекъснато).

О’Хенри – майстор на късия разказ с неочакван край, разказващ делничния живот на жителите на Ню Йорк, се превърна в мой любим автор, а папката с разказите му – в първия негов сборник, с който се сдобих.

Причината да си спомня за О’Хенри и да се върна към тази позабравена любов е великолепното издание на издателство „Лабиринт“ на може би един от най-известните разкази на О’Хенри – „Даровете на влъхвите“. Оформлението е брилянтно – убедена съм, че издателство „Лабиринт“ знаят как се издават книги и виждам вложените любов и старание във всичко, което изберат да издадат.

Илюстрациите на това бижу са на Соня Дановски – млада художничка от Германия, която живее в Берлин и пренася таланта си основно върху книги за деца и възрастни. Нейното творчество можете да разгледате тук: Соня Дановски. Заслужава си! То определено напомня на изкуството, с което свързвам приказките, които четяхме като деца.

Красивият превод е на Емилия Масларова – наш любим преводач, който неведнъж ни е пренасял в магични светове, благодарение на вълшебството на думите и умението си да ги предава така вълнуващо.

Вярвам, че мнозина от вас са се сдобили с изданието още около Коледа или са подарили внимание и грижа с него.

Но защо „Даровете на влъхвите“ не е само коледен подарък?

Много исках да ви разкажа защо точно това издание е перфектният коледен подарък, но препрочитайки историята и разлиствайки отново и отново изданието, реших, че искам да ви разкажа защо всеки ден е подходящ да добавите тази книга в библиотеката си.

Дългият път към краткостта

Американският писател, който обича да изненадва читателя, да обръща фабулата, да иронизира света ни, с лекота да разказва важното в живота – така бих определила О’Хенри. Разбира се, като редица писатели той не започва от раз с кратките разкази – дълго време се лута между различни форми и професии преди да открие призванието си в късите форми на прозата. Интересен факт от живота му е, че още на 19 години работи в аптеката на чичо си и става фармацевт. Именно работата в дрогерията му донася и първото творческо вдъхновение – там той скицира жителите на града, които посещавали аптеката, а те се възхищавали на таланта му. Освен това О’Хенри свири на китара и мандолина и винаги е бил любител на литературата – така преследван от различни начинания и предизвикателства започнал своето хоби – писането.

Многобройните обрати в собствения му живот, включително пътуванията му до Латинска Америка и времето, прекарано в затвора, несъмнено вдъхновяват обратът на историите и думите му. Най-плодотворен е периодът му в Ню Йорк, започнал през 1902 година, където написва 381 разказа. По това време писателят изпращал по история на седмица за The New York World Sunday Magazine в продължение на година.

Някои от най-известните му творби са включени в сборника „Зелки и царе“, първата му колекция от публикувани истории. Вторият му сборник с разкази „Четири милиона“ е издаден през 1906 година, а заглавието се основава на населението на града по онова време. Част от сборника е и „Даровете на влъхвите“.

Ню Йорк, Ню Йорк

Любовта на О’Хенри към Ню Йорк и неговите хора е несъмнена. Отличително за творчеството му са остроумието и топлината, с които отразява трудните и неловки ситуации в живота, с които се сблъскват героите, както и всеки от нас и днес. Животът на обикновените хора всъщност разкрива вечните теми и истини по един лек и приятен начин. И макар не всички да са обичали О’Хенри, когато пише разказите си, днес мисля, че всеки любител на литературата може да оцени изяществото им, простичкото съвършенство и мъдростта. Често решение на проблемите героите откриват именно в изкуството и любовта – абсолютно олицетворение на неговата вяра в тях е именно „Даровете на влъхвите“.

За съжаление, личната трагедия на О’Хенри е тежкото влечение към алкохола, заради което здравето му се влошава и заради което умира през 1910 г. от цироза на черния дроб, диабет и уголемено сърце. Церемонията по погребението му е в любимия му Ню Йорк, вдъхновение за голяма част от най-добрите му разкази, но в действителност в погребан в родното си място в Северна Каролина.

 О’Хенри несъмнено оставя богато литературно наследство, на което да се наслаждаваме, а великолепните издания, които достигат до нас днес показват без съмнение – тази литература е вечна.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Елис Eмин„Убийството на Маргарет Тачър“ на Хилъри Мантел03.04.2017

Още от Под Моста

Под Моста„Операция „Жълти стотинки“ събира средства за олимпийските отбори по природни наукиLIFE