Всички обичат О’Хенри или защо да четете “Даровете на влъхвите”

Когато бях тийнейджър мой приятел ми препоръча разказите на О’Хенри. Аз, току-що открила литературното богатство, което ни предлага интернет, четях жадно каквото откриех от него и често карах майка си да принтира десетки разкази на работното си място (тогава не всеки имаше принтер у дома, а и интернет, който да използва непрекъснато).

О’Хенри – майстор на късия разказ с неочакван край, разказващ делничния живот на жителите на Ню Йорк, се превърна в мой любим автор, а папката с разказите му – в първия негов сборник, с който се сдобих.

Причината да си спомня за О’Хенри и да се върна към тази позабравена любов е великолепното издание на издателство “Лабиринт” на може би един от най-известните разкази на О’Хенри – “Даровете на влъхвите”. Оформлението е брилянтно – убедена съм, че издателство “Лабиринт” знаят как се издават книги и виждам вложените любов и старание във всичко, което изберат да издадат.

Илюстрациите на това бижу са на Соня Дановски – млада художничка от Германия, която живее в Берлин и пренася таланта си основно върху книги за деца и възрастни. Нейното творчество можете да разгледате тук: Соня Дановски. Заслужава си! То определено напомня на изкуството, с което свързвам приказките, които четяхме като деца.

Красивият превод е на Емилия Масларова – наш любим преводач, който неведнъж ни е пренасял в магични светове, благодарение на вълшебството на думите и умението си да ги предава така вълнуващо.

Вярвам, че мнозина от вас са се сдобили с изданието още около Коледа или са подарили внимание и грижа с него.

Но защо “Даровете на влъхвите” не е само коледен подарък?

Много исках да ви разкажа защо точно това издание е перфектният коледен подарък, но препрочитайки историята и разлиствайки отново и отново изданието, реших, че искам да ви разкажа защо всеки ден е подходящ да добавите тази книга в библиотеката си.

Дългият път към краткостта

Американският писател, който обича да изненадва читателя, да обръща фабулата, да иронизира света ни, с лекота да разказва важното в живота – така бих определила О’Хенри. Разбира се, като редица писатели той не започва от раз с кратките разкази – дълго време се лута между различни форми и професии преди да открие призванието си в късите форми на прозата. Интересен факт от живота му е, че още на 19 години работи в аптеката на чичо си и става фармацевт. Именно работата в дрогерията му донася и първото творческо вдъхновение – там той скицира жителите на града, които посещавали аптеката, а те се възхищавали на таланта му. Освен това О’Хенри свири на китара и мандолина и винаги е бил любител на литературата – така преследван от различни начинания и предизвикателства започнал своето хоби – писането.

Многобройните обрати в собствения му живот, включително пътуванията му до Латинска Америка и времето, прекарано в затвора, несъмнено вдъхновяват обратът на историите и думите му. Най-плодотворен е периодът му в Ню Йорк, започнал през 1902 година, където написва 381 разказа. По това време писателят изпращал по история на седмица за The New York World Sunday Magazine в продължение на година.

Някои от най-известните му творби са включени в сборника “Зелки и царе”, първата му колекция от публикувани истории. Вторият му сборник с разкази “Четири милиона” е издаден през 1906 година, а заглавието се основава на населението на града по онова време. Част от сборника е и “Даровете на влъхвите”.

Ню Йорк, Ню Йорк

Любовта на О’Хенри към Ню Йорк и неговите хора е несъмнена. Отличително за творчеството му са остроумието и топлината, с които отразява трудните и неловки ситуации в живота, с които се сблъскват героите, както и всеки от нас и днес. Животът на обикновените хора всъщност разкрива вечните теми и истини по един лек и приятен начин. И макар не всички да са обичали О’Хенри, когато пише разказите си, днес мисля, че всеки любител на литературата може да оцени изяществото им, простичкото съвършенство и мъдростта. Често решение на проблемите героите откриват именно в изкуството и любовта – абсолютно олицетворение на неговата вяра в тях е именно “Даровете на влъхвите”.

За съжаление, личната трагедия на О’Хенри е тежкото влечение към алкохола, заради което здравето му се влошава и заради което умира през 1910 г. от цироза на черния дроб, диабет и уголемено сърце. Церемонията по погребението му е в любимия му Ню Йорк, вдъхновение за голяма част от най-добрите му разкази, но в действителност в погребан в родното си място в Северна Каролина.

 О’Хенри несъмнено оставя богато литературно наследство, на което да се наслаждаваме, а великолепните издания, които достигат до нас днес показват без съмнение – тази литература е вечна.

Емилия Найденова

е на 25 и е завършила специалност Българска филология в СУ „Свети Климент Охридски”. Интересува се от литература, култура, театър. Зад името й стои автор на две стихосбирки, млад мечтател, събирач на истории. Обожава да чете и пише поезия. Извън сайта работи като уеб мастър и учител по английски на малки деца.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to