Ondine е красив филм. Това е едно от малкото произведения на киното и изкуството въобще, които успяват да запазят в себе си специфично етно усещане, без това да ги прави недостъпни за масова публика. Формулата е проста – окей сценарий, добри актьори, страхотен сетинг и щипка ирландска магия.

Вижте още: Ревюто ни за „Лок“ с Том Харди – нискобюджетният критически хит на Великобритания за 2014 година

Добра роля от Колин Фарел, който играе ирландския селянин Сиракюз, сякаш за това е роден и изключително likeable Алиция Бакхледа Цуруш, която с ръка на сърцето обявявам за полската Оливия Уайлд. Алисън Бари играе  малката дъщеря на Сиракюз, която през по-голямата част от времето е в инвалидна количка – нещо, с потенциал да я превърне в поредното филмово хлапе-инвалид, ако момичето не изпълнява ролята си с чар и сдържаност, които много зрели актьори не притежават. Обещавам да се върна към кариерата й, след като навърши 18.

Филмът разказва историята на  Сиракюз, бивш алкохолик, разведен с жена си, който един ден изтегля полуживата Ондин на риболовното си корабче. Необичайният му улов се превръща в част от приказка, която той разказва на дъщеря си, а тя на свой ред скоро разкрива, че събитията в нея са истински и има своя теория за произхода на Ондин – митично морско същество, подобно на русалките, наречено селки (selkie). В сюжета има известна доза мистерия и дори на моменти съспенс, достоен за първокласен трилър, но в основата му стоят няколко обикновени истории на повредени хора, страхуващи се от щастието, които животът среща и увлича по необичайни, почти магични начини.

А сега за най-впечатляващата част от филма – сетингът и атмосферата. „Ондин” е сниман в малко градче в Република Ирландия и се възползва от всички възможности, които това му предоставя. Есенцията на Ирландия – не американската представа за нея, а визията на ирландски режисьор, е отпечатана върху всяка секунда от лентата. Разбира се, и тук има мрачни пейзажи, които изглеждат сиви и мокри, дори когато не вали, тревисти пътища, красиви заливи и стари фарове, но те запазват усещането за девственост и неподчиненост на Холивуд, ирландският дух в тях не е профанизиран, не е и самоцел.

Вижте още: Ревюто ни за друг критически хит – „Drive: Живот на скорост“ с Райън Гослинг

И в заключение, един съвет – гледайте сами и в дъждовен ден. „Ондин” не е филм за компания – в него има нещо интимно, което присъствието на други хора би заглушило. И разбира се, след като филмът все пак е ирландски – гледайте със субтитри на книжовен английски.