Времевият парадокс – едни работят, за да почиват други.

25.07.2013
Varna Buddies 2019 Summer Edition

Наскоро ми се удаде да отида на море. За цели три дни. Което си е направо срамота, имайки предвид, че съм роден и отрасъл във Варна. Успокоява ме единствено мисълта, че за мен плажът никога не е представлявал такова изкушение, каквото явно е за цялата западна половина на страната. Наречете го имунитет, ако искате.

Но, за жалост, има хора, на които тези три дена мазане с литри лосион, заплитане на водорасли в косите и вадене на пясък от изключително неудобни и съмнителни места биха им се сторили като манна небесна. С привкус на цаца.  Повечето от тези мирни граждани виждат слънце единствено на стотиците снимки, заливащи всекидневно стената им във Facebook от профилите на приятели и колеги, увенчали се със заветната отпуска, измолена на колене от шефа. Други мярват парещите му лъчи изпод козирката на шапката си, почесващи изгорелия си врат, преди да подадат напред поредната продадена царевица. Или коктейл. Или плажна кърпа. Или сладолед. Или дюнер с подозрително на вид месо, навяващо смътна прилика с изчезналото преди два дни в квартала куче.

Това са хората, за които лятото е синоним на здраво бачкане. Които сменят чаршафи, висят по рецепции, продават хотдози или се опитват да разкарат нахалните туристи от шамандурите. А после въздишат, стават и отиват да я вържат отново за камъка. Че да може следващата девойка, решила да се отдаде на нови усещания, да я натика необезпокоявано между краката си.

Черноморски "лайфстайл", такъв какъвто ни го натрапват рекламите
Черноморски „лайфстайл“, такъв какъвто ни го натрапват рекламите

Това са хората, споходени от тежката присъда „сезонна работа“.

Е, нека съм честен – за повечето работата не спира през цялата година. Но и на тях не им е леко. Основно виня за това телевизията. Проклетите сладкодумци ни заливат ежедневно с рекламни клипчета, на които инак бели като платно индивиди са хванали здравословен тен и похапват сладолед на клечка с мирис на спаружен лед от фризера. Пълнят главите ни с илюзорни представи за лятото, изведено като въплъщение на почивка, забавления, напиване без махмурлук и страст на кристали. Къде е тъмната страна на луната? Къде е рекламата за клетия труженик, заточен да превива гръб върху неудобния стол в офиса? Не сме ли се нагледали на хлапета, лъжещи безсрамно за изядения сандвич, развяти любеници насред обедни запои с мастика и самоуки бармани, развалящи хубавата бира с изветрял лимонов разредител?

Защо никъде не е възпят труда на стотиците мъченици, отдали свободното време, нервите и пришките на ходилата си за благородната кауза да развиваме алкохолния туризъм у нас? Мъже и жени, скърцащи със зъби само при споменаването на думата „лято“, осъзнавайки, че и тази година ще се насладят на времето по Черноморието единствено в компанията на Емил Чолаков. За да могат рускините, украинките и германките да обърнат по някой коктейл на народни цени, докато спасителите търчат подир децата им.

Настане ли юни и населението почти по команда се разделя на две половини. Едната преравя всички чекмеджета, за да види дали банските от миналата година още им стават, а другата навива алармата за 6 сутринта и тихичко плаче. И докато за първите лятото (както и трябва да бъде) е синоним на почивка, то за вторите то е поредният сезон на завист, неудовлетвореност и „желая ви приятен ден“.

The-Working-Dead
Здраво бачкане + заплата = привилегията да бъдеш на моренце = на успешен живот…

Ето това е времевият парадокс на този погален от слънцето сезон. За едни от нас трите месеца на слънчеви бани и морска сол минават по-бързо от приемането на решение в парламента. Докато за други периодът изглежда по-дълъг и безнадежден от сдобиването на ЦСКА с лиценз. Несправедливо е. Българската народопсихология лежи твърде много върху завистта и „минаването на тънко“, за да махне с лека ръка на подобна дискриминация. Нужно е само да излезеш на спирката на трамвая, за да пожелаеш  в този момент да си някъде в Несебър, стиснал студена биричка в ръка, докато някой друг нещастник ти взима парите за чадър и ти подава влажно от пот билетче.

Истината е неоспорима – държавата не може просто да замръзне (не че има накъде повече). Не можем всички да нахлузим джапанките и да се стечем на изток, иначе отдавна да сме го направили. За да почиват едни, други трябва да работят. Особено ако под „работа“ се разбират 12-часови смени, изпълнени с вечно недоволни туристи и невъзпитани нашенци. И то за заплати, с които студентите да покрият поне семестриалните такси, а по-възрастните да спестят, за да ги пратят по-късно на децата за… Познахте! Семестриални такси.

   Каква идилия.

   Покрай която сами не осъзнаваме как се прецакваме.

Работим извънредно, за да могат други да идват на нашите плажове. Трудим се, за да могат други да се къпят в морето ни. Събираме пари, докато други събират тен, релаксирайки в някое китно хотелче току до прибоя. Вместо ние да сме на тяхно място. Строим, почистваме и обновяваме курортите си, за да могат чужденците да им се насладят. Съсипваме Черноморието, за да не може поредната финландка да се оплаче, че в Слънчев бряг най-близкият бар е на цели 60 метра от хотела й. И винаги се грижем за нечие чуждо лято. Нашето кучета го яли.

ahmoreto
Хотел до хотел, гъз до гъз, на морето не остана незастроен бряг…

Затова на есен пак ще слушаме оплаквания от европейските ни съседи колко много британчета, украинчета и белгийчета са се удавили/натровили/паднали през хотелски балкони у нас. И колко немарливо е обслужването в България. Че как няма да е немарливо, уважаеми? Как да са на ниво служителите, след като цяла година не си взимат почивка?

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Под МостаКартофена крем супа с крутони, концерт за пиано и... багер26.11.2013

Още от Под Моста

Момчил РусевКакво се случи в българската музика през първата половина на 2019?Музика