Отново в цвят – архитектурни паметници на България

Архитектурата е изкуството майка. Без своя собствена архитектура цивилизацията ни няма душа.“ – Франк Лойд Райт

Темата за архитектурното наследство не от днес или вчера. Би било твърде оптимистично да мислим, че след случая с „Двойната къща“ в София разрушението ще спре. То ще продължава, а протестите и общественият интерес все така ще бъдат с една крачка назад. В част втора от рубриката „Отново в цвят“ ще бъдат представени няколко напълно загубени или рушещи се паметници на културата. Съществуването на тези сгради бавно, но сигурно потъва в пълна забрава. С тяхното изчезване постепенно се затрива и част от историята на България.

Нека се върнем назад във времето. Когато „Ytong“ и стъклопакет не са били на мода и за един паркинг не са събаряли цяла сграда.

Пивоварната на братя Прошек, построена през 1884., разрушена през 2005 г

 

Днес между улиците „Шейново“ и „Сан Стефано“ се издига „модерен комплекс с луксозни апартаменти, магазини и офиси.“ Преди 12 години там, изоставена и отблъскваща, се е намирала бирената фабрика на чешките братя.

Богатата история на сградата започва в първите години след Освобождението. Тогава десетки предприемчиви и будни хора помагат на младата държава да стъпи на краката си. Сред тях са и братята, които по-късно ще сменят имената си на Георги и Богдан Прошекови (от Иржи и Теодор Прошек). След смъртта им през 1905 г. пивоварната не спира производство, въпреки всички обстоятелства. През 1947г е обявена масова национализация и фабриката се преименува в Държавна пивоварна „Витоща“ към комбината „Софийско пиво“. Годината е 1976 и производството е преместено в Горубляне. През 96-та дружеството сменя име и собственик. Вече се казва „Пивоварна Ариана“ ЕАД и е собственост на „Хайнекен“ и „Кока Кола Хеленик“. Старата сграда на братя Прошек е изоставена на произвола. Постепенно се превръща в отблъскващо място без помен от своето минало. Имотът е продаден на търг през 2005 г. и фабриката е изравнена със земята.

Старата Централна гара в София

Една от главните задачи на правителството на Стефан Стамболов е била да развие железопътния транспорт у нас. Построена между 1882 и 1888 г. гарата е най-голямата обществена сграда в България. Била едноетажна, дълга 96 м. и широка – 12 м., в източната и в западната част е оформена с втори етаж, а в средата салон, споен с часовникова кула, която е с поглед към Витоша. След построяването на гара Подуяне през 1948 вече се нарича „Централна гара София“. През 40-те е разширена с втори етаж.

За жалост е срината окончателно през 1974 г. На нейно място е построена днешната Централна гара и небезизвестния подлез. С течение на времето през новото здание минават хиляди влакове и пътници и старата сграда постепенно бива забравена.

Захарна фабрика

Сградата на Захарна фабрика е построена през 1898 година от белгийската компания „Солвей“. Тя е открита в присъствието на цар Фердинанд I. За времето си е най-голямото промишлено предприятие в страната.

Концесионерите получават допълнителни стимули от държавата, за да поддържат предприятието си. През 1916 г. белгийците се оттеглят заради Световната война и противопоставянето Антанта – Троен съюз. Фабриката е купена от българско дружество и продължава развитието си. През 40-те се заражда и нов квартал на столицата, заселен с работници в завода.

След 1990 г. фабриката сменя собственици многократно – като повечето индустриални предприятия в България. Занемарена и без изглед за реновация, сградата е оставена на произвола. Днес представлява осквернен архитектурен остатък след постоянните набези на мародери.

Летище Божурище – снимка от 1926

Мястото се превръща летище през 1906 г. след като местната кавалерия става място, от което се правят полети с балон. През 1913 г. там са построени хангар и служебни сгради. Цар Фердинанд, престолонаследникът Борис и принц Кирил, правят полети със самолет и остават в историята сред малкото аристократи, позволили си този риск по онова време.

След ПСВ България едва успява да спаси летището след тоталната забрана за авиация. През 20-те властта и армията успяват да осигурят граждански статут на Божурище. Военната му роля се възстановява през 1937-ма.

През 30-те оттам се извършвани полети в страната и чужбина и Божурище се  превръща в основната авиоврата на България. На 20 декември 1943 г. от Божурище излита за последния си въздушен бой легендарният поручик Димитър Списаревски в защита на родното небе срещу налитащата американска армада от 150 бомбардировачи, охранявани от 50 изтребителя.

След построяването на „Враждебна“ през 1947 г. от Божурище основно се извършват тренировъчни и спортни полети.

В последните дни на кабинета Сакскобурготски площта на летището и сградния фонд са заменени за 106 апартамента в София и Пловдив. Ката частна собственост със статут на културен паметник споделя съдбата на повечето сгради в рубриката. Днес останалото от Божурище тъне в разруха и занемареност. Гордите дни на авиацията ни са заменени с дни на чакане. Чакане времето и стихиите да затрият остатъците от летището, за да може да се строи.

Домът на Александър Стамболийски В София

Тук Стамболийски е живял и рабoтил в тази сграда между 1921 и 1923 г. като действащ министър-председател. По-късно в нея е устроен музей, а през 1954 г. е построена и изложбена зала.

В самата къща е имало приемна стая, в която в спешни случаи е заседавал Министерския съвет, а на горния етаж се намирал кабинетът на председателя.

Днес сградата е разграбена и полуразрушена след постоянни набези. Кражбите започват след приватизацията на музея. Отговорността за имота по закон пада върху кръвните наследници. Но те нямат интерес да спасят сградата.

А културният паметник на улица „Суходол“ скоро може да се срути напълно. По скелетът на къщата няма как да се разбере, че за кратък период, преди 100 години, вътре се е решавала съдбата на България.

Сладкарница „Цар Освободител‘

Сградата съществува от началото на 20-ти век до 1977г., когато е разрушена след решение на архитектурна комисия. За самото място може да се изпише и каже много. За всеки, който иска да разбере повече за едно от средищата на интелигенцията в София и как е затрито от лицето на булеварда – един документален филм на БНТ.

 

Старата сграда на Народната библиотека

Тя е основана на 17 юни 1879 г. като държавно учреждение с името Българска народна библиотека. Младата столица е нямала място, където могат да се съхраняват книги, и в крайна сметка библиотеката се помещава в Бойюк джамия ( Национален археологически музей). През 1900 г. се мести в сграда до Министерския съвет на ъгъла на „Раковски“ и „Славянска“. Там се помещава до началото на англо-американските бомбардировки. В началото на 44-та фонда е преместен и дни след това сградата е срината след въздушна атака. Днес на това място се намира Министерството на икономиката.

Библиотеката е само една от многото сгради паметници н културата заличени в месеците на бомбардировки. Истински важен проблем назрява след това. Докато в Полша, Западна Германия, Унгария и Италия са предприети мащабни планове за възстановяване и реставрация, властта у нас прекроява центъра на столицата. С новия градски план изчезват стотици подобни сгради.

Благотворителен дом Д. П. Кудоглу в Пловдив

Намирал съм смисъл в живота, радост и щастие само тогава, когато съм можел да направя нещо добро, да бъда полезен на народа си, на бедните, на страдащите. Богатството, спечелено с честен труд, трябва да служи човеку, за да върши добри и полезни дела“. Това пише Димитър Кудоглу в учредителния акт на своя благотворителен фонд от 1926 г. Година по-късно сградата на снимката е осветена и отваря врати като безплатен диспансер за лечение на заразни болести. През годините тютюневият милионер дарява хиляди левове, за да може „Домът“ да продължи дейност.

За да се самоиздържа, диспансерът е обезпечен с тютюневите складове, от които трябвало да се пренасочват средства.

След масовата национализация сградата, както и складовете, стават държавни. Болницата е затворена, а „Булгартабак“ поема управлението на тютюневата търговия на Кудоглу. Домът на благотворителността и народното здраве е разрушен през 1973 г.

Преди години станахме свидетели как в демократичната ни държава складовете на Кудоглу изгоряха и стоят полусрутени. Някои от тях все пак стоят, за да ни напомнят за потъпкания завет на своя родолюбив собственик.

Панаирната палата на СССР в Пловдив

Панаирът в Пловдив търпи много промени през годините. Най-лошата е, когато палатата на СССР е съборена, за да се промени целия вид на панаирното градче.

Масивното здание е издигнато в последните години на управление на Сталин като жест към „братския съюз“. Стилът и е подобен на Партийният дом и Министерски съвет в София. В последствие се превръща в архитектурна емблема на панаира и Пловдив.

След като е взето решение за промяна облика на изложението, палатата е взривена и изравнена с земята. На нейно място днес се намира празно място, заобиколено от новите палати, подобни на складове.

Морското училище край Созопол

След ПСВ България е лишена от флот и авиация. Правителствата и новият цар работят усилено, за да създадат условия, в които забранените институции да просъществуват. На 3 октомври 1930 г. Царското рибарско училище отваря врати. Там ще се обучават бъдещи моряци на държавна издръжка.

Сградата служи за училище до 1940 г. След няколко смени на предназначение става главна централа на завърналия се флот. От 1944 г. До 1990 г. е база на военноморските  сили.  След 90-та се прехвърля от Министерството на отбраната на Мин. на Регионално развитие и накрая на Мин. на културата. Статутът му на военна база не отпада и до ден днешен няма достъп за цивилни до сградата, която е оставена на произвола на съдбата.

Единственият плюс е, че трябва да се бори само с един враг – времевите стихии. И все още удържа фронта.

Първата част от нашата поредица “Отново в цвят”, на тема “Бомбандирана София”, можете да прочетете тук.

Това бяха само 10 сгради с техните истории. Някои от тях вече не се помнят, а други постепенно потъват в забрава. Историята си отива пред очите ни и до ден днешен. Без нея от нация ние ставаме стадо, което бързо може да се разпръсне. Този текст ще е изпълнил целта си, ако драгият читател проумее, че е загубил твърде много, за да гледа как никнат паркинги и молове върху паметници на културата.

Автор и обработка на снимки: Петър Пенев

Под Моста
е независима медия, създадена от млади хора, занимаващи се с писане и журналистика. В сайта можете да намерите новини и изцяло авторска публицистика за култура и лайфстайл.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to