Отново в цвят – архитектурни паметници на България

28.05.2017
Varna Buddies 2019 Summer Edition

Захарна фабрика

Сградата на Захарна фабрика е построена през 1898 година от белгийската компания „Солвей“. Тя е открита в присъствието на цар Фердинанд I. За времето си е най-голямото промишлено предприятие в страната.

Концесионерите получават допълнителни стимули от държавата, за да поддържат предприятието си. През 1916 г. белгийците се оттеглят заради Световната война и противопоставянето Антанта – Троен съюз. Фабриката е купена от българско дружество и продължава развитието си. През 40-те се заражда и нов квартал на столицата, заселен с работници в завода.

След 1990 г. фабриката сменя собственици многократно – като повечето индустриални предприятия в България. Занемарена и без изглед за реновация, сградата е оставена на произвола. Днес представлява осквернен архитектурен остатък след постоянните набези на мародери.

Летище Божурище – снимка от 1926

Мястото се превръща летище през 1906 г. след като местната кавалерия става място, от което се правят полети с балон. През 1913 г. там са построени хангар и служебни сгради. Цар Фердинанд, престолонаследникът Борис и принц Кирил, правят полети със самолет и остават в историята сред малкото аристократи, позволили си този риск по онова време.

След ПСВ България едва успява да спаси летището след тоталната забрана за авиация. През 20-те властта и армията успяват да осигурят граждански статут на Божурище. Военната му роля се възстановява през 1937-ма.

През 30-те оттам се извършвани полети в страната и чужбина и Божурище се  превръща в основната авиоврата на България. На 20 декември 1943 г. от Божурище излита за последния си въздушен бой легендарният поручик Димитър Списаревски в защита на родното небе срещу налитащата американска армада от 150 бомбардировачи, охранявани от 50 изтребителя.

След построяването на „Враждебна“ през 1947 г. от Божурище основно се извършват тренировъчни и спортни полети.

В последните дни на кабинета Сакскобурготски площта на летището и сградния фонд са заменени за 106 апартамента в София и Пловдив. Ката частна собственост със статут на културен паметник споделя съдбата на повечето сгради в рубриката. Днес останалото от Божурище тъне в разруха и занемареност. Гордите дни на авиацията ни са заменени с дни на чакане. Чакане времето и стихиите да затрият остатъците от летището, за да може да се строи.

Домът на Александър Стамболийски В София

Тук Стамболийски е живял и рабoтил в тази сграда между 1921 и 1923 г. като действащ министър-председател. По-късно в нея е устроен музей, а през 1954 г. е построена и изложбена зала.

В самата къща е имало приемна стая, в която в спешни случаи е заседавал Министерския съвет, а на горния етаж се намирал кабинетът на председателя.

Днес сградата е разграбена и полуразрушена след постоянни набези. Кражбите започват след приватизацията на музея. Отговорността за имота по закон пада върху кръвните наследници. Но те нямат интерес да спасят сградата.

А културният паметник на улица „Суходол“ скоро може да се срути напълно. По скелетът на къщата няма как да се разбере, че за кратък период, преди 100 години, вътре се е решавала съдбата на България.

Продължава на следващата страница

1|2|3Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon

Под МостаОтново в цвят – бомбардировките над София09.05.2017

Още от Под Моста

Калоян ГуглевНа кого е нужен руският сериал „Чернобил“?Кино