Отново в цвят – архитектурни паметници на България

28.05.2017
Varna Buddies 2019 Summer Edition

Сладкарница „Цар Освободител‘

Сградата съществува от началото на 20-ти век до 1977г., когато е разрушена след решение на архитектурна комисия. За самото място може да се изпише и каже много. За всеки, който иска да разбере повече за едно от средищата на интелигенцията в София и как е затрито от лицето на булеварда – един документален филм на БНТ.

 

Старата сграда на Народната библиотека

Тя е основана на 17 юни 1879 г. като държавно учреждение с името Българска народна библиотека. Младата столица е нямала място, където могат да се съхраняват книги, и в крайна сметка библиотеката се помещава в Бойюк джамия ( Национален археологически музей). През 1900 г. се мести в сграда до Министерския съвет на ъгъла на „Раковски“ и „Славянска“. Там се помещава до началото на англо-американските бомбардировки. В началото на 44-та фонда е преместен и дни след това сградата е срината след въздушна атака. Днес на това място се намира Министерството на икономиката.

Библиотеката е само една от многото сгради паметници н културата заличени в месеците на бомбардировки. Истински важен проблем назрява след това. Докато в Полша, Западна Германия, Унгария и Италия са предприети мащабни планове за възстановяване и реставрация, властта у нас прекроява центъра на столицата. С новия градски план изчезват стотици подобни сгради.

Благотворителен дом Д. П. Кудоглу в Пловдив

Намирал съм смисъл в живота, радост и щастие само тогава, когато съм можел да направя нещо добро, да бъда полезен на народа си, на бедните, на страдащите. Богатството, спечелено с честен труд, трябва да служи човеку, за да върши добри и полезни дела“. Това пише Димитър Кудоглу в учредителния акт на своя благотворителен фонд от 1926 г. Година по-късно сградата на снимката е осветена и отваря врати като безплатен диспансер за лечение на заразни болести. През годините тютюневият милионер дарява хиляди левове, за да може „Домът“ да продължи дейност.

За да се самоиздържа, диспансерът е обезпечен с тютюневите складове, от които трябвало да се пренасочват средства.

След масовата национализация сградата, както и складовете, стават държавни. Болницата е затворена, а „Булгартабак“ поема управлението на тютюневата търговия на Кудоглу. Домът на благотворителността и народното здраве е разрушен през 1973 г.

Преди години станахме свидетели как в демократичната ни държава складовете на Кудоглу изгоряха и стоят полусрутени. Някои от тях все пак стоят, за да ни напомнят за потъпкания завет на своя родолюбив собственик.

Панаирната палата на СССР в Пловдив

Панаирът в Пловдив търпи много промени през годините. Най-лошата е, когато палатата на СССР е съборена, за да се промени целия вид на панаирното градче.

Масивното здание е издигнато в последните години на управление на Сталин като жест към „братския съюз“. Стилът и е подобен на Партийният дом и Министерски съвет в София. В последствие се превръща в архитектурна емблема на панаира и Пловдив.

След като е взето решение за промяна облика на изложението, палатата е взривена и изравнена с земята. На нейно място днес се намира празно място, заобиколено от новите палати, подобни на складове.

Морското училище край Созопол

След ПСВ България е лишена от флот и авиация. Правителствата и новият цар работят усилено, за да създадат условия, в които забранените институции да просъществуват. На 3 октомври 1930 г. Царското рибарско училище отваря врати. Там ще се обучават бъдещи моряци на държавна издръжка.

Сградата служи за училище до 1940 г. След няколко смени на предназначение става главна централа на завърналия се флот. От 1944 г. До 1990 г. е база на военноморските  сили.  След 90-та се прехвърля от Министерството на отбраната на Мин. на Регионално развитие и накрая на Мин. на културата. Статутът му на военна база не отпада и до ден днешен няма достъп за цивилни до сградата, която е оставена на произвола на съдбата.

Единственият плюс е, че трябва да се бори само с един враг – времевите стихии. И все още удържа фронта.

Първата част от нашата поредица „Отново в цвят“, на тема „Бомбандирана София“, можете да прочетете тук.

Това бяха само 10 сгради с техните истории. Някои от тях вече не се помнят, а други постепенно потъват в забрава. Историята си отива пред очите ни и до ден днешен. Без нея от нация ние ставаме стадо, което бързо може да се разпръсне. Този текст ще е изпълнил целта си, ако драгият читател проумее, че е загубил твърде много, за да гледа как никнат паркинги и молове върху паметници на културата.

Автор и обработка на снимки: Петър Пенев

1|2|3Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Под МостаОтново в цвят – бомбардировките над София09.05.2017

Още от Под Моста

Калоян ГуглевНа кого е нужен руският сериал „Чернобил“?Кино