„Палачи“ между бесилото и правдата в Театър „София“

20.01.2018
Снимки: Гергана Дамянова

Последната пиеса на Мартин Макдона намери покрив у нас в Театър „София“. На премиерите там през 2018 дава начало „Палачи“ под режисурата на Стоян Радев, който поставя творбата три години след нейното излизане. Тя обира овациите още с първото си представяне, което се случва в Кралския двор, а по-късно печели и награда „Лорънс Оливие“ за най-добра пиеса.

Както и в най-новия си филм „Три билборда извън града“, и тук Макдона остава верен на традицията да разглежда малки общности в периферието. Сюжетът на „Палачи“ ни пренася в малко северно английско градче, където Хари Уейд изпълнява присъди чрез обесване. През 1965 г. смъртното наказание във Великобритания е отменено, а главният герой (построен върху действителната личност Хари Алън), трябва да се прости с дните си на палач.

Снимки: Гергана Дамянова

След откриващата сцена, когато когато той e във вихъра си, идва време да надникнем отвъд професионалната му фасада. Деян Донков колоритно пресъздава самовлюбен и арогантен герой, който все пак успява да спечели зрителските симпатии с разкриването на повече нюанси от характера. Сред тях са причините за неговите комплекси и начинът, по който екзекуторът възприема работата си. Палачът е показан и в своите семейни отношения, макар че с тях е по-малко вероятно да получи одобрение. Дистанциран от дъщеря си и третиращ жена си по обичайния за 60-те години начин, Хари не е от героите, които обикваме от пръв поглед, но постепенно започваме да разбираме. За това помага смелата драматургия, която под повърхността на черен хумор и моменти на абсурд разнищва по-сериозни морални теми.

Снимки: Гергана Дамянова

За това помагат и останалите ярки герои в обкръжението на Хари. Посетителите на неговата кръчма (тъй като бесенето не е единственото му занимание) са маргинали, които споделят склонността да смятат, че собствената преценка за другия е по-достоверна, околкото се оказва в действителност. Предубедеността им обаче се променя с появата на мистериозния и непредсказуем Мууни.

Снимки: Гергана Дамянова

Чрез многоликост в общуването с персонажите образът му излиза от рамките, които те лесно биха му поставили. Странникът се противопоставя на околните, представяйки се за какъвто на него му е изгодно, а не какъвто на тях им е удобно да го сметнат. Този елемент кореспондира и с теми като национализъм, съвест, смъртно наказание, а в по-общ план – и със съдничеството, което в сюжета е смъртоносно, но извън него продължава да е жестоко.

Снимки: Гергана Дамянова

Мартин Гяуров се справя с манипулативния Мууни с щипка зловещина и бунтарско излъчване. Партньорите му на сцена също изграждат така важната достоверност на останалите обикновени герои от малкото градче Олдъм. За нея се погрижват тъмните шейсетарски костюми на Елица Георгиева заедно с изчистената сценография на Венелин Шурелов, която уютно пресъздава мрачната атмосфера.

Снимки: Гергана Дамянова

В нея внася цвят присъствието на Алис, изиграна кокетно от Лилия Маравиля. Повече сценично време се полага също на Михаил Милчев като изтерзания от угризения асистент-екзекутор Сид и Пламен Манасиев в ролята на стриктния инспектор Фрай. Силен дебют прави и Мартина Троанска като дъщерята на семейство Уейд – Шърли, ключова за сюжета заради погрешното й възприемане от близките. Контрапункт на Хари се явява колегата му конкурент Пиърпойнт, изигран от Ириней Константинов с величествено излъчване, присъщо за подобна институционална фигура.

Снимки: Гергана Дамянова

С напредването на сюжета напрежението нараства, докато зрителят е оставен на своите догадки. Коренната промяна у Хари Уейд обаче е толкова важна, колкото и въпросът „Кой е убиецът?“ – и двете са без значение, когато идеята на Макдона всъщност е сближаването, възможно след оставянето на лесните преценки един за друг настрана. „Палачи“ е доказателство за умението на английския творец да постави в основата на произведенията си дълбоко хуманни теми, до които ни отвеждат лесно запалими герои в ескалираща атмосфера на опасност. Представлението на Театър „София“ успява да предаде всичко това с достойна режисура и многопластова актьорска игра, като постига повече от забавление.

Следващите дати на „Палачи“ в Театър „София“ са 23 и 30 януари.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Калоян Гуглев„В очакване на Годо“ на театър „Азарян“26.03.2017

Още от Под Моста

Деница Димитрова„Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ или страстите Яворови в Народния театърТеатър