„Палачи“ между бесилото и правдата в Театър „София“

Снимки: Гергана Дамянова

Последната пиеса на Мартин Макдона намери покрив у нас в Театър „София“. На премиерите там през 2018 дава начало „Палачи“ под режисурата на Стоян Радев, който поставя творбата три години след нейното излизане. Тя обира овациите още с първото си представяне, което се случва в Кралския двор, а по-късно печели и награда „Лорънс Оливие“ за най-добра пиеса.

Както и в най-новия си филм „Три билборда извън града“, и тук Макдона остава верен на традицията да разглежда малки общности в периферието. Сюжетът на “Палачи” ни пренася в малко северно английско градче, където Хари Уейд изпълнява присъди чрез обесване. През 1965 г. смъртното наказание във Великобритания е отменено, а главният герой (построен върху действителната личност Хари Алън), трябва да се прости с дните си на палач.

Снимки: Гергана Дамянова

След откриващата сцена, когато когато той e във вихъра си, идва време да надникнем отвъд професионалната му фасада. Деян Донков колоритно пресъздава самовлюбен и арогантен герой, който все пак успява да спечели зрителските симпатии с разкриването на повече нюанси от характера. Сред тях са причините за неговите комплекси и начинът, по който екзекуторът възприема работата си. Палачът е показан и в своите семейни отношения, макар че с тях е по-малко вероятно да получи одобрение. Дистанциран от дъщеря си и третиращ жена си по обичайния за 60-те години начин, Хари не е от героите, които обикваме от пръв поглед, но постепенно започваме да разбираме. За това помага смелата драматургия, която под повърхността на черен хумор и моменти на абсурд разнищва по-сериозни морални теми.

Снимки: Гергана Дамянова

За това помагат и останалите ярки герои в обкръжението на Хари. Посетителите на неговата кръчма (тъй като бесенето не е единственото му занимание) са маргинали, които споделят склонността да смятат, че собствената преценка за другия е по-достоверна, околкото се оказва в действителност. Предубедеността им обаче се променя с появата на мистериозния и непредсказуем Мууни.

Снимки: Гергана Дамянова

Чрез многоликост в общуването с персонажите образът му излиза от рамките, които те лесно биха му поставили. Странникът се противопоставя на околните, представяйки се за какъвто на него му е изгодно, а не какъвто на тях им е удобно да го сметнат. Този елемент кореспондира и с теми като национализъм, съвест, смъртно наказание, а в по-общ план – и със съдничеството, което в сюжета е смъртоносно, но извън него продължава да е жестоко.

Снимки: Гергана Дамянова

Мартин Гяуров се справя с манипулативния Мууни с щипка зловещина и бунтарско излъчване. Партньорите му на сцена също изграждат така важната достоверност на останалите обикновени герои от малкото градче Олдъм. За нея се погрижват тъмните шейсетарски костюми на Елица Георгиева заедно с изчистената сценография на Венелин Шурелов, която уютно пресъздава мрачната атмосфера.

Снимки: Гергана Дамянова

В нея внася цвят присъствието на Алис, изиграна кокетно от Лилия Маравиля. Повече сценично време се полага също на Михаил Милчев като изтерзания от угризения асистент-екзекутор Сид и Пламен Манасиев в ролята на стриктния инспектор Фрай. Силен дебют прави и Мартина Троанска като дъщерята на семейство Уейд – Шърли, ключова за сюжета заради погрешното й възприемане от близките. Контрапункт на Хари се явява колегата му конкурент Пиърпойнт, изигран от Ириней Константинов с величествено излъчване, присъщо за подобна институционална фигура.

Снимки: Гергана Дамянова

С напредването на сюжета напрежението нараства, докато зрителят е оставен на своите догадки. Коренната промяна у Хари Уейд обаче е толкова важна, колкото и въпросът „Кой е убиецът?“ – и двете са без значение, когато идеята на Макдона всъщност е сближаването, възможно след оставянето на лесните преценки един за друг настрана. „Палачи“ е доказателство за умението на английския творец да постави в основата на произведенията си дълбоко хуманни теми, до които ни отвеждат лесно запалими герои в ескалираща атмосфера на опасност. Представлението на Театър „София“ успява да предаде всичко това с достойна режисура и многопластова актьорска игра, като постига повече от забавление.

Следващите дати на “Палачи” в Театър “София” са 23 и 30 януари.

Деница Димитрова

е на 23 г., завършила е „Социален мениджмънт“ в родната си Варна, а по настоящем изучава електронни медии в Софийския университет. Отразява онова, което я впечатлява, вдъхновява и кара да се наслаждава на бъркотията живот в блога си Wondermess. Не може да живее без повсевместно търсене на красота, изкуство, пътувания… и кафе, даващо енергия за всичко останало.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to