Театър

Пиесата „Развратникът“ – Е.Е. Шмит, Дени Дидро и дефиницията за морал

21.11.2019

„Развратникът“ е част от тазгодишния театрален сезон на „Театър София“. Следващата постановка на Ерик-Еманюел Шмит може да гледате на 6 и 20 декември 2019г. от 19:00 часа, с участието на Лилия Маравиля и Ириней Константинов.

Историческият контекст на сюжета е свързан с философа Дени Дидро и издаваната от него през втората половина на ⅩⅧ век „Енциклопедия или Тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите…“ (Encyclopedie on Dictionnaire raisonne des science, des arts et des metriers…). В нея са публикувани философските идеи на Просвещението, както и множество научни статии в областта на математиката, природните науки, литературата и историята.

Снимки: Стефан Н. Щерев

Енциклопедията първоначално бива забранявана от църквата, но сравнително бързо успява да си проправи път и да спечели престиж, подкрепена от множество интелектуалци и влиятелни личности. Препечатвана в Женева, Лозана и на много други места в Европа, тя се превръща в сборник на човешкото познание. Частичен неин превод излиза дори в Русия по времето на Екатерина Велика. Жан Даламбер, Жан Жак Русо, Луи дьо Жокур, Волтер и Монтескьо са само част от хората, публикували своите трудове в „Енциклопедията“.

Във Волтеровия век на разума религията отстъпва място на научните открития, намират се природни закономерности и обяснения на света, а сляпата вяра и висшият мистицизъм вече не успяват да дадат на хората всички отговори. И все пак философията се занимава с душевни категории, човешки разбирания, начини на поведение и морални категории, при които няма строги, еднозначни и точно определими истини.

Снимки: Стефан Н. Щерев

Именно в тези времево-пространствени рамки и ключови за развитието на човечеството условия се развива действието в постановката „Развратникът“ на френско-белгийския писател и драматург Ерик-Еманюел Шмит. Пиесата разказва за един измислен ден на философа, но в идеите и посланията няма нищо фиктивно или несъответстващо на действителността. Ерик-Еманюел Шмит, както и режисьорът Стоян Радев са философи по образование и тови си личи. Дисертационният труд на Шмит е именно „Дидро и метафизиката“ (публикуван през 1997 г. като „Дидро или изкуството на съблазняването“).

Историята в постановката разказва как на Дени Дидро му се налага да напише статия за морала, докато красивата художничка мадам Тербуш му рисува портрет. Коя обаче е тя всъщност и колко точно варианти има моралът? Сам за себе си Дидро разсъждава, че човекът е зависим от тялото си и природните си нужди. Но тази философия се променя коренно за дъщеря му и съпругата му. Човешко е той да се отдаде на удоволствието, но абсолютно недопустимо дъщеря му да направи това без брак.

Снимки: Стефан Н. Щерев

До колко нормите могат да бъдат общовалидни? Необходима ли е измамата на жените за да постигнат своите цели? Какви са разликите в мъжката и женската природа? Как са свързани чувствата и логиката? В театъра се говори за мъжете и жените, любовта, сексуалността, волята, правото на свободен избор, зависимостта от общество и природа, нормите, гледните точки, правилното и грешното и морала като плаваща, двуизмерна категория.

За „етика“ – виж морал. За „морал“ – виж „етика“.

Независимо дали говорим за плурализъм на мненията, за мъжко и женско начало или за философски категории като „добро“ и „зло“ или „редно“ и „нередно“, двойнствеността на човешката личност е сред малкото сигурни неща. Тази вариативност на морала все пак е ограничена. Много философи се занимават именно с тези ограничения и вътрешни индивидуални критерии на човека за правилност и нравственост.

Снимки: Стефан Н. Щерев

Въпреки усещането за двоен морал, което постановката създава, човешката нравственост не се определя изцяло от любимия на поколения израз „зависи от ситуацията“. Има и други свързани категории. Този театър и сюжет провокира размисъл именно за такива вселенски категории и въпроси. А отговорите на кой, кога и доколко постъпва правилно си остават уклончиви.

По темата за моралните и неморални постъпки например романът „Тютюн“ на Димитър Димов дава, ако не напълно изчерпателен, то със сигурност смислен отговор.

„– Аз не мога да бъда уверена колкото вас… Аз съм дошла във вашия свят от низините и затова имам повече чувство за действителност от вас.
– Да – побърза да каже той. – Но това е вашата грешка. Доброто и злото са недействителни. Няма друга действителност освен тази, която човек си създава сам.
– Това е удобно, но безполезно – рече тя.
– Защо?
– Защото дори вие не можете да повярвате в това.“

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Калоян Гуглев5 театрални премиери през септември10.09.2019

Още от Под Моста

Анна-Мария ПоповаДа избереш книга по корицата и да си струваЛитература