„Три билборда извън града“ във виртуозен танц на хумор и трагедия

26.11.2017

В новия филм по режисура и сценарий на Мартин Макдона, с премиера у нас на Киномания, е събран отбор от не толкова звездни (в комерсиалния смисъл на думата), колкото многократно доказали се актьорски имена. И ако този факт все пак ви е усъмнил в останалите елементи на проекта – отдъхнете си, защото „Три билборда извън града“ притежава всичко нужно, за да се превърне в следващия ви любим филм.

„Как така“, ще попитате вие, подобно на надписа в 1/3 от билбордовете във филма. Обяснението тук обаче е по-просто – лентата стъпва на изключително силен сценарий, който преплита живота на персонажи, колкото противопоставени, толкова и близки в болката си. В комбинация с хумора на Макдона и пълнокръвието на ситуациите, резултатът е шедьовър с участници и история, които чувстваме близки до себе си, въпреки далечните измерения.

В центъра на сюжета е Милдред Хейс, която губи дъщеря си заради убийство. Виновникът не е открит вече 7 месеца, когато търпението на майката се изчерпва. Тя решава да „стимулира“ полицаите, слагайки три билборда близо да града, с обръщение към началника на управлението. Смелата постъпка на героинята е само началото на пътя й към справедливост, но още в първите сцени става ясно, че начело стои безкомпромисен женски персонаж.

Франсис Макдормънд присъства на екрана с цялата болка на света, която обаче не пречупва героинята, а я кара да се движи по-изправено и да действа безпощадно. В моменти на слабост я виждаме само няколко пъти, но и тогава горчивината е канализирана в хумор или решителност. Макдормънд без затруднения жонглира с нюансите на Милдред Хейс от скръб през сарказъм до гняв. През по-голямата част от времето виждаме укротена енергия, чиято мощ си проличава през поглед, интонация и стойка.

Но както знаем, във вселената на Макдона нищо не е черно или бяло, затова и останалите образи са симпатични с по нещо. В отсрещния, на пръв поглед, лагер е шериф Уилъби, изигран от Уди Харелсън. Характерното хитро и авторитетно излъчване на актьора на екран е изцяло в полза на героя. Тази негова страна е добър контрапункт на личната трагедия на началника, който се опитва да се справи с нея достойно и изолирано от крайни емоции, подобно на Милдред.

Сам Рокуел като невъздържания полицай Диксън има нелеката задача да демонстрира най-видимо емоциите си. Изтерзаният герой е може би най-противоречивият от триото в афиша заради емоциите, които предизвиква. Както в двата полюса, така и помежду им, актьорът успява да изобрази ярък и необуздан герой. Той е интересен за наблюдение и заради развитието, което претърпява.

Диксън, за щастие, не е единственият – всички герои изминават път, но без да напускат границите на измисления град Ебинг в щата Мисури. Това не става преди да се ранят един друг, за да дойде осъзнаването, че всички те стоят от една и съща страна на барикадата. Разказът е съсредоточен върху престъплението и справянето с последствията от страна на засегнатите, в което се състои именно силата на историята.

Тя не е за намирането на виновния – цикълът убийство-ненаказаност-саморазправа ще продължава да се съществува навсякъде. Това, което филмът внушава, е важността потърпевшите да направят опит за намиране на своя мир както със себе си, така и с останалите. Пътят на героите към тази крайна цел е извършен на малки стъпки, които изненадват и трогват. Мотивът за прошката присъства и в героите, които стоят на по-заден план, но също имат важна функция в цялостния замисъл – невинният, но изпатил рекламен агент Ред Уелби (Кейлъб Лондри Джоунс), и неудачният, но отстояващ щастието си Джеймс на Питър Динклидж.

 

Интелигентните диалози и малките обрати поддържат през цялото време вниманието на зрителя без да му оставят място за разсейване или безразличие. Пиперливият език и чувство за хумор не е самоцел, а е част от характеристиките на героите и служи за разведряване в иначе непоносимото без него пространство на филма. Подобен принос има и мрачно триумфалната музика на Картър Бъруел. Тя внася известна поетичност и подчертава усещането за калните и лишени от блясък, но чисто човешки ежедневни войни.

При атмосферата е постигната достоверност и с препратките към расизъм и хомофобия. По тези елементи от американската действителност лентата си прилича с друга скорошна и силна филмова история, поставена в съседен щат – Тексас в „На всяка цена“. Камерата е нестабилна в моментите, когато емоциите приемат физически измерения, а чрез приглушените светлини и тъмни тонове добиваме представа за един прихлупен и почти лишен от жизненост град и жители.

„Три билборда извън Мисури“ е ненатрапчив, но достатъчно силен зов към разбирателство и любов. Експлозията на силните съставки пред и зад камера отеква дълго след напускането на киносалона. Филмът успява да разсмее и разчувства без да бъде нито твърде сълзлив, нито твърде мрачен, носейки така нужната надежда. Макдона майсторски балансира между моментите на трагизъм и комичност, като превръща лентата във всичко, което можем да искаме от едно филмово преживяване – вълнуващо, ободряващо и обнадеждаващо.

 

„Три билборда извън града“ може да гледате на Киномания:

неделя, 26 ноември 2017, 20:30, Одеон 
вторник, 28 ноември 2017, 18:30, Euro Cinema 

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Илияна МаринковаМартин МакДона и неговата черна комедия25.10.2017

Още от Под Моста

Деница Димитрова„Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ или страстите Яворови в Народния театърТеатър