„Три билборда извън града“ във виртуозен танц на хумор и трагедия

26.11.2017

В новия филм по режисура и сценарий на Мартин Макдона, с премиера у нас на Киномания, е събран отбор от не толкова звездни (в комерсиалния смисъл на думата), колкото многократно доказали се актьорски имена. И ако този факт все пак ви е усъмнил в останалите елементи на проекта – отдъхнете си, защото „Три билборда извън града“ притежава всичко нужно, за да се превърне в следващия ви любим филм.

„Как така“, ще попитате вие, подобно на надписа в 1/3 от билбордовете във филма. Обяснението тук обаче е по-просто – лентата стъпва на изключително силен сценарий, който преплита живота на персонажи, колкото противопоставени, толкова и близки в болката си. В комбинация с хумора на Макдона и пълнокръвието на ситуациите, резултатът е шедьовър с участници и история, които чувстваме близки до себе си, въпреки далечните измерения.

В центъра на сюжета е Милдред Хейс, която губи дъщеря си заради убийство. Виновникът не е открит вече 7 месеца, когато търпението на майката се изчерпва. Тя решава да „стимулира“ полицаите, слагайки три билборда близо да града, с обръщение към началника на управлението. Смелата постъпка на героинята е само началото на пътя й към справедливост, но още в първите сцени става ясно, че начело стои безкомпромисен женски персонаж.

Франсис Макдормънд присъства на екрана с цялата болка на света, която обаче не пречупва героинята, а я кара да се движи по-изправено и да действа безпощадно. В моменти на слабост я виждаме само няколко пъти, но и тогава горчивината е канализирана в хумор или решителност. Макдормънд без затруднения жонглира с нюансите на Милдред Хейс от скръб през сарказъм до гняв. През по-голямата част от времето виждаме укротена енергия, чиято мощ си проличава през поглед, интонация и стойка.

Но както знаем, във вселената на Макдона нищо не е черно или бяло, затова и останалите образи са симпатични с по нещо. В отсрещния, на пръв поглед, лагер е шериф Уилъби, изигран от Уди Харелсън. Характерното хитро и авторитетно излъчване на актьора на екран е изцяло в полза на героя. Тази негова страна е добър контрапункт на личната трагедия на началника, който се опитва да се справи с нея достойно и изолирано от крайни емоции, подобно на Милдред.

Сам Рокуел като невъздържания полицай Диксън има нелеката задача да демонстрира най-видимо емоциите си. Изтерзаният герой е може би най-противоречивият от триото в афиша заради емоциите, които предизвиква. Както в двата полюса, така и помежду им, актьорът успява да изобрази ярък и необуздан герой. Той е интересен за наблюдение и заради развитието, което претърпява.

Диксън, за щастие, не е единственият – всички герои изминават път, но без да напускат границите на измисления град Ебинг в щата Мисури. Това не става преди да се ранят един друг, за да дойде осъзнаването, че всички те стоят от една и съща страна на барикадата. Разказът е съсредоточен върху престъплението и справянето с последствията от страна на засегнатите, в което се състои именно силата на историята.

Тя не е за намирането на виновния – цикълът убийство-ненаказаност-саморазправа ще продължава да се съществува навсякъде. Това, което филмът внушава, е важността потърпевшите да направят опит за намиране на своя мир както със себе си, така и с останалите. Пътят на героите към тази крайна цел е извършен на малки стъпки, които изненадват и трогват. Мотивът за прошката присъства и в героите, които стоят на по-заден план, но също имат важна функция в цялостния замисъл – невинният, но изпатил рекламен агент Ред Уелби (Кейлъб Лондри Джоунс), и неудачният, но отстояващ щастието си Джеймс на Питър Динклидж.

 

Интелигентните диалози и малките обрати поддържат през цялото време вниманието на зрителя без да му оставят място за разсейване или безразличие. Пиперливият език и чувство за хумор не е самоцел, а е част от характеристиките на героите и служи за разведряване в иначе непоносимото без него пространство на филма. Подобен принос има и мрачно триумфалната музика на Картър Бъруел. Тя внася известна поетичност и подчертава усещането за калните и лишени от блясък, но чисто човешки ежедневни войни.

При атмосферата е постигната достоверност и с препратките към расизъм и хомофобия. По тези елементи от американската действителност лентата си прилича с друга скорошна и силна филмова история, поставена в съседен щат – Тексас в „На всяка цена“. Камерата е нестабилна в моментите, когато емоциите приемат физически измерения, а чрез приглушените светлини и тъмни тонове добиваме представа за един прихлупен и почти лишен от жизненост град и жители.

„Три билборда извън Мисури“ е ненатрапчив, но достатъчно силен зов към разбирателство и любов. Експлозията на силните съставки пред и зад камера отеква дълго след напускането на киносалона. Филмът успява да разсмее и разчувства без да бъде нито твърде сълзлив, нито твърде мрачен, носейки така нужната надежда. Макдона майсторски балансира между моментите на трагизъм и комичност, като превръща лентата във всичко, което можем да искаме от едно филмово преживяване – вълнуващо, ободряващо и обнадеждаващо.

 

„Три билборда извън града“ може да гледате на Киномания:

неделя, 26 ноември 2017, 20:30, Одеон 
вторник, 28 ноември 2017, 18:30, Euro Cinema 

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Деница Димитрова„Субурбикон“ или другото име на ада25.11.2017

Още от Под Моста

Под Моста6 български изпълнители ще развият своята музикална кариера във второто издание на Музикален АкселераторОбразование