Мартин МакДона и неговата черна комедия

25.10.2017
Мартин МакДона с актьорите Брендън Глийсън и Колин Фарел на снимачната площадка на „В Брюж“

Мартин МакДона е сред съвременните крале на черната комедия. Шегува се с нещата, които разплакват хората и го прави в момента преди душевния колапс на същите тези хора. Всичко е сериозно, а нищо не е взето насериозно.

Оставяме настрана драматургичната му работа, за да погледнем рожбите му в киното. Филмите му може да са само четири, но съдържат повече смисъл и добър хумор от поне половината комедии в стил „колежани-се-напиват-и-правят-мизерии“, излезли някога. Освен режисьор, МакДона е и сценарист на всички свои филми.

Киното му погребва спокойствието и го превръща в необезпокоявана лудост. Тя обаче не е водеща сила, а задължителен и изцяло възприет фактор. Героите му са изключителни, но вплетени в неговите сюжети изглеждат напълно нормални. Те са привикнали към вихрушката от странности около себе си и, изглежда, живеят преспокойно сред психопати и в центъра на престрелки.

‘Six Shooter‘ (2004)

Първия филм на Мартин МакДона е късометражния ‘Six Shooter‘, който спечели „Оскар“ за най-добър игрален късометражен филм. Лентата хумористично разказва трагичните истории на четири опечалени персони и един бял заек. Още тук започва влечението на МакДона към проследяването на самоубийствени сюжети. В ‘Six Shooter‘ обаче въпросното проследяване върви ръка за ръка с един летящ мозък. Това е и първият филм, в който МакДона и актьорът Брендън Глийсън работят заедно.

Светът на четирите персонажа и белия заек е съвсем познат. Целенасочената му визуална сивота ражда естествената човешка склонност на героите да се шегуват, а на зрителя да се смее в най-неловките моменти. Героите, които МакДона е създал, за кратките 27 минути успяват да предизвикат симпатия и раздразнение, като двете чувства се редуват и променят твърде бързо.

Черният хумор на лентата се държи на две опорни точки. Първата е елементът на шока, който зрителят изпитва. Такъв е случаят с „Подутата от газове крава“. Тя е класически пример за онези моменти, в които закриваме очи с ръка и надничаме през пръстите. Втората опора е иронизирането на сърцераздирателното, на прекомерно драматичното, на онзи продължителен крясък „НЕЕЕЕ!“, който тук е заменен от хора, които скачат от влака.

„В Брюж“ (‘In Bruges‘, 2008)

Брендън Глийсън и Мартин МакДона за втори път се срещат „В Брюж“. Сред актьорския състав се нареждат още и отвъд прекрасните Колин Фарел и Ралф Файнс. Рей и Кен са наемни убийци. Първият е крайно незаинтересован от всичко различно на Дъблин, бирата и красивите жени. Вторият изкачва кули и разглежда галерии, необезпокояван от тъмни мисли за професията си. Хари – техният шеф, пък разделя убийствата на обосновани и на неморални. Трите главни персонажа на лентата носят различни психопатски черти и са написани и изиграни абсолютно блестящо и пълнокръвно (последното може да се приеме като игра на думи).

„В Брюж“ майсторски съчетава оправданата тъга на самообвинението и произлезлите от нея наглед безумни действия. Отново е засегната темата със самоубийството, а филмът е истински шедьовър в жанра на черната криминална комедия. Хуморът е налице чрез шокиращи и непонятни сцени на пълна нелепост. Най-черното и най-комедийното обаче са героите, които са написани с хумор, но уважение. Думите, реакциите и размислите им са смехотворни заради наситеността си и още повече заради причината за тях.

Подходът на разказване на МакДона не си позволява да иронизира героите или действията им. Мъката им наистина е мъка – силна и осезаема, предизвиква напрежение, дори някоя друга сълза. Саундтракът преминава от тъжно пиано (‘Medieval Waters‘) към ирландски песни (‘On Raglan Road‘) и силно ни помага да се потопим в тягостната обстановка. Като допълнение към всичко това, МакДона ни показва съвсем ненатрапчиво красотата на Брюж с неговите канали, архитектура и приветливи жители.

„Седемте психопата“ (‘Seven Psychopaths‘, 2012)

Мартин МакДона прави филм за филмов сценарист на име Марти, който пише сценарий за филм със заглавие „Седемте психопата“. Самите седем психопата са номерирани и представени на зрителя прилежно с цифричка и стопкадър. Филмът толкова силно не се взима насериозно, че наистина е трудно да не го обичам. Трудно е също да се каже какъв е сюжетът на „Седемте психопата“, защото не можем да бъдем сигурни дали нещо се е случило наистина или само във въображението на героя на Колин Фарел – Марти.

При първото гледане на филма действието прелита пред очите ни, а изненади и неочаквани развои дебнат отвсякъде. При второто вече започва да се намесва логиката и да си обясняваме нещата. С други думи – „Седемте психопата“ успява да бъде непредвидим и да задържи вниманието до самия край.

Хуморът на филма се намира в характерите на героите му, в прекрасните религиозни и политически шеги, в нелепата лекота на действието при такава необикновена история. Бялото зайче се връща като герой, но този път води и приятели. Най-хубавото обаче са многото кучета. Главното куче се казва Бони и странно много прилича на Йода. По-хубаво от най-хубавото пък е участието на Сам Рокуел, Кристофър Уокън и Уди Харелсън.


Последният филм на МакДона е от тази година и се казва „Три билборда извън града“ (‘Three Billboards Outside Ebbing, Missouri‘), а от един от трейлърите му чуваме исландците ‘Kaleo‘. Лентата пристига у нас на „Киномания“ в края на ноември. Ако видите развълнувано къмпингуващо пред киното човече – заповядайте да изпием по кафе. Дотогава гледайте филмите на МакДона и се радвайте на доброто кино и живота!

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Илияна МаринковаДеветдесетите награди "Оскар" - фаворити и очаквания24.01.2018

Още от Под Моста

Анна-Мария ПоповаЗа по-добри градски пространства – интервю със създателите на ПОдЛЕЗНОLIFE