Пилотите Писатели – Част 2

17.10.2013

Живеем във времена,  в които онези така жадувани при летене усещания за безграничност, свобода, пречистване, разтваряне във времето и пространството…, най-после не са просто хаотична игра на въображението, а реалност за много хора.
А има и такива, които пренасят впечатленията си от преживяното на хартия, или оставят фантазията им да ни поведе в други посоки, различни от авиацията. И ни доставят двойно удоволствие – веднъж с полета си, и втори път – с прекрасни четива. Пилотите-писатели (първата част от материала можете да прочетете на този линк):

Джон Нанс

JohnNance2

Американски пилот, автор на документалистика, бакалавър по изкуствата, журналист, лицензиран адвокат, авиационен консултант към различни авиокомпании, радио и телевизионни станции, и писател на трилъри – всичко това е Нанс.

Роден през 1946-та година в Далас, Тексас, Джон се обучава за пилот и през 1971 г. завършва с отличие. Служи във военновъздушните сили на САЩ, участва във Виетнамската война и Пустинна буря в Ирак. Подполковник от запаса, Нанс е световно признат анализатор по въпросите на авиацията.Пилотира много военни и граждански самолети, включително и Boeing 727, 737, 747 и Lockheed C-141 Starlifter, като има над 12000 летателни часа….

Два от неговите романа са филмирани през 96-та и 97-ма – „Часовникът на Пандора” и „Децата на Медузата”.

„Рискът беше огромен, летеше без светлини и без радар, разчитайки само на опитното си око, за да прецени къде океанът се среща с ниските канари на острова. Когато вече не можеше да издържа на напрежението, той се изкачи на 150 метра и даде знак на Роб да включи предавателя… Холанд последователно подаде команди за спускане на задкрилките и колесника при подхождане към пистата. Облекчи двигателите, намали вертикалната скорост на 3,5 м/сек и въпреки значителното отклонение на вертикалното кормило извърши едно от най-гладките кацания в живота си.“

Джон Нанс е единствен от всички пилоти-писатели, чиито романи засягат пряко  авиационната тематика. Четат се лесно, задържат вниманието, наситени са с динамика и напрежение, интересно представени психологични образи и реакции в различни критични ситуации, професионално описани технически подробности, свързани със самолетите (както и при другите пилоти-писатели), затова и книгите му са удоволствие и наслада за почитателите на авиацията. Много от тях се превръщат в бестселъри и са издадени в над 30 страни по света, включително и у нас.

Някои от другите заглавия на автора са: „Турбуленция”, „Ударът на скорпиона”, „Терористи”, „Полет 6”, „Операция Скайхоук”, „Насрещен вятър”, „Последният заложник”

Робърт Джордан

Robert-Jordan

„Според закона за непредвидените последствия всяко наше действие, независимо дали доведе до желания от нас резултат или не, води след себе си поне три неочаквани последствия, едно от които задължително е неприятно“

Eдин от любимите автори в съвременната фентъзи литература, написал станалата бестселър и една от най-добрите и известни фентъзи поредица „Колелото на времето”, чиято първа книга е издадена 1990 г. С годините„Колелото“  придобива печалната слава на „оная поредица с тухлите“, която никога не бива довършена, тъй като Робърт Джордан почива пред 2007ма година.  За щастие книгата бива довършена от талантливият млад писател Брандън Сандерсън.

Ветеранът от Виетнам умело сплита идеите от легендарната фантастика  на Франк Хърбърт „Дюн“ с индуската митология и по този начин поредицата се продава в десетки милиона копия по цял свят. По книгата има направени компютърна и настолна ролева игра.

Джордан е един от няколкото псевдоними на Джеймс Оливър Ригни-младши, който пише и като Джаксън О’Рийли и Рейгън О’Нийл. Използва различни имена за различните жанрове, за да не се объркват читателите му.

Още на 4 се научава да чете под давлението на по-големия си брат, а на 5 вече поглъща на един дъх книгите на  Жул Верн и Марк Твен. Затова не е изненада, че още от малък знае, че иска да стане писател.

„Смъртта е по-лека от перце, а дългът по-тежък от планина“

wheeloftime

През 1968-1970 пилотира хеликоптер във Виетнамската война, като получава Почетен Въздушен Кръст и Бронзова звезда, също и Кръст за храброст, присъден му от виетнамците. След завръщането си от войната завършва физика във военния колеж в Южна Каролинаи започва работа като ядрен инженер във военноморските сили на САЩ.

Романите на Джордан се основават на особено противопоставяне на Сянката и Светлината. Завладяващ и епичен, някои от изследователите му определят автора като духовен наследник на Толкин. Фентъзи е любимият му жанр, защото е „зона, в която може да се говори за всичко правилно и неправилно, добро и зло, с открито лице”.

Други обичани произведения са поредицата за Конан Варварина, сборникът от разкази „Легенди”, уестърнът „Шайенски ездачи”, „Fallen series” – историческа белетристика, и театрална критика излязла изпод перото на Чан Лун – още един негов псведоним.

Артър Хейли

Arthur-Hailey-Quotes-1

„Такава е човешката природа – ощетеният понася нещастието си по-лесно, когато знае, че и останалите страдат…“

Въпреки разкъсващата критика, че романите му са сковани и разхвърляни в множество сюжетни линии, успехът му сред читателите е толкова голям, че му гарантира място сред най-издаваните автори. Умеещ еднакво добре да описва различни теми, сякаш се страхува да не доскучае на читателя, всяка негова книга показва един нов професионален свят и различни човешки конфликти и ситуации, предизвикани от тази среда .

Но все пак слабостта му към летенето като че ли надделява и му носи първия успех през 1956 г. в лицето на телевизионната пиеса, която е превърната и в роман „Полет в опасност”, и бестселърът „Летище”(1968).

Хейли (1920-2004) е британско-канадски писател, чиито книги са продадени в над 170 милиона копия на 40 езика. Осем години служи в Кралските военновъздушни сили – по време на Втората световна война и след нея. Известно време работи като журналист, а след успеха на телевизионната му драма и книгата, става писател.

„-…понякога си струва да отстояваме и принципите си, нали? -Понякога, да… Номерът е да знаеш точно кога и точно кои принципи!“

Преди да започне следваща книга, Хейли се приготвя стрателно като си води бележки и събира много информация по темата. Така се раждат и някои от най-популярните му произведения, всичките познати на българския читател – „Окончателна диагноза”(1959), „Хотел”(1965), „Колела”(1971), „Банкери”(1975), „Свръхнатоварване”(1979), „Опасно лекарство”(1984), „Вечерни новини”(1990) и „Детективи”(1997).

Автор: Ками Димитрова

 

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Карина НиколоваДобромир Банев и Петър Антонов: Няколко дефиниции на любовта14.10.2020

Още от Под Моста

Деница Димитрова„Любовникът от Zanziбар“ или когато щастието е по-близо, отколкото си мислимТеатър