Пилотите писатели – полет между белия лист и небесната шир

Най-древната човешка мечта – полетът, вече е осъществена. Синята красота на небесния ефир и бялата пухкавост на облаците могат да бъдат докоснати с едно протягане на ръката, а земните дребнотемие, баналност, прозаично ежедневие…, остават далеч отдолу – при смаляващите се къщи, офиси и бетонната сивота, но също и безкрайните зелени поля, жълти пустини или гъсти джунгли, заснежени върхове или ледени полюси, вълнуващи се океани…

И някъде там, сред това пъстро земно великолепие откриваме една особено вдъхновяваща категория хора, които съчетават и осъществяват две прекрасни любови – към очарователния танц с метални птици в небето и изкусното рисуване с думи на белия лист – пилотите-писатели.

Антоан дьо Сент-Екзюпери

„Ако можеш да се влюбиш в полета и небето, ти знаеш къде трябва да дойдеш. Там ще откриеш хора, които са живи, приключения, които са истински, и ще се научиш да виждаш смисъла зад всичко това.”

Талант, който не се нуждае от представяне, тъй като едва ли има човек, който, чувайки за него, да не се сети за малкия принц с руса косица и развято шалче, чиито илюстрации, както и всички останали в книгата, също са на автора.

“Той беше едновременно голям писател, голям философ, изобретател (той има десет патента за изобретения), математик, без да смятаме – боен летец, инженер, конструктор, аеродинамик, военен герой и най-сетне приятел. И аз не смятам, че са различни хора Сент-Екзюпери, който играе с някое дете, и Сент Екзюпери, който чете Платон в някое нощно кабаре на Дакар.”
Генерал Шасен

Екзюпери е роден през 1900 г. в Лион, Франция.12-годишен се запознава с Габриел Вроблевски-Салвез, който го „заразява” с любов към летенето – след като малкият Антоан му досажда, той го взема със себе си на един полет. Върнало се на земята, момчето веднага описва преживяното вълшебство със следните въздействащи редове:

„Крилете треперят под вечерния бриз,моторът със своята песен люлее спящата душа, слънце грее върху нас”

Младият Антоан е приет в училището по изкуства да учи архитектура. Впоследствие започва военна служба и се обучава за пилот, където и получава лиценз. След кратка кариера във военновъздушните сили, 26-годишният Екзюпери постъпва на работа в авиокомпанията, която осъществява пощенски полети между Франция и колониите й. По това време дебютира с първия си разказ „Авиаторът“ в списаниe Le Navire d’Argent, след това се появява и първата му книга „Южна поща” (1928).

30-те години на 20-ти век са многостранни за писателя – награда „Фемина” за първия му голям роман – „Нощен полет”; бурен брак с Консуело, вдовица от Салвадор (изследователи твърдят, че тя е розата от „Малкият принц”); работи като летец-изпитател, служител по връзки с обществеността и журналист. Преживява и катастрофа в пустинята – двамата с навигатора му оцеляват, но преживяват 4 дни в пустинята, без да знаят къде се намират и само с единствените им запаси от грозде, 2 портокала и малко вино.

Знаем тези неща от неговите мемоари „Земя на хората” (1939) с оригинално заглавие „Вятър, пясък и звезди”:

„Смятах се за изгубен, бях стигнал до самото дъно на отчаянието; а после, когато ме изпълни духът на себеотрицание, познах мир; сега знам онова, което не осъзнавах тогава – в такъв момент човек усеща, че най-сетне е открил себе си и е станал приятел на самия себе си.”

Бедуин от един керван ги вижда и им спасява живота. Асоциация с това изпитание има и в „Малкият принц” – разказвачът е пилот, изоставен в пустинята. В началото на 40-те служи във въздушната разузнавателна група. Направил полет до Арас, Антоан написва едноименната книга (1942).

По-късно, когато Франция капитулира, той е демобилизиран и успява да замине за САЩ. Там през 1943-та чува, че старата му част се сформира наново в Алжир под американско ръководство.Той успява да се върне на активна военна служба и да замине с тях. Лети с един от най-бързите самолети по това време – двумоторният Lockheed Р-38 Lightning, самолет нарисуван първо на салфетка и дело на един от най-великите авиоконструктори в историята на авиацията – Кларънс „Кели” Джонсън (същите самолети участват и в бомбардировките над София).

Част 2 на „Пилотите писатели“- виж тук!

На 31 юли 1944 г. Антоан дьо Сент-Екзюпери излита от авиобаза в Корсика, но така и не се връща. През 2000 г., близо до Марсилия, водолаз се натъква на останки от самолет, с какъвто е летял Екзюпери. 4 години по-късно самолетът е идентифициран като Р-38 Lightning, борд 233 – самолетът, с който писателят излита 60 години по-рано. Най-обичаната книга на Екзюпери, единствената, която не е на авиационна тема, преведена на 250 езика и в Топ 3 на най-продаваните книги в света, е „Малкият принц” (1943). Освен нея посмъртно са издадени други негови произведения, най-известното от тях може би е недовършената „Цитадела” (1948).

Антоан дьо Сент-Екзюпери е един от най-популярните, вдъхновяващи, въздействащи и любими писатели, чийто книги, носещи мириса на авиационно гориво, ни подсещат за принципи като чест, достойнство, смелост, дълг и отговорност – човешки устои, жизнено необходими във време на война, в каквото авторът твори и лети. Същевременно неговата разноликост грижливо ни напомня за любовта, нежността, отдадеността и цялата пъстрота от топли емоции, извиращи в една написана като детска приказка, но всъщност книга-правило за красив и смислен живот – „Малкият принц”:

„- Какво значи „да опитомиш“?… – За мен ти още си само момченце, което прилича на сто хиляди други момченца. И нямам необходимост от теб. А и ти нямаш необходимост от мен. За теб аз съм лисица, която прилича на сто хиляди други лисици. Но ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света… – Започвам да разбирам… Има едно цвете…, мисля, че ме е опитомило. – Възможно е… … ако ме опитомиш, в живота ми ще грейне слънце. Ще чувам шум от стъпки, съвсем различен от всички други. Стъпките на другите ме прогонват под земята. Твоите стъпки ще ме викат като музика да изляза от дупката. Освен това погледни! Виждаш ли житните ниви ей там? Аз не ям хляб. За мен житото е безполезно. Житните ниви не ми напомнят нищо. И това е тъжно! Но твоята коса е с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде прекрасно! Житото, което е златисто, ще ми напомня за теб. И ще обичам шума на вятъра в житата…”