„Пернишки разкази” от Здравка Евтимова – когато Перник е само име

29.10.2013

razkaziПосрещам сборника „Пернишки разкази” от Здравка Евтимова с голяма радост. Досега съм чела може би само един-два нейни разказа в интернет, но знам, че е един от най-четените ни автори навън. Знам, че е много добра в това, което прави, макар повечето ми познати, на които споделям какво чета, никога да не са чували името й. Явно за нея се знае повече извън България, отколкото в собствената й родина.

Вижте още: ГАНКА ФИЛИПОВСКА И „30 ЩРИХА ЗА ЛЮБОВТА”- РАЗКАЗИ В ТОПЛО СИВО

От корицата на книгата ще разберете, че Здравка Евтимова шеговито нарича себе си “влаков” писател, заради това, че  голяма част от ранните й разкази са написани в купетата на влаковете, пътуващи между Перник (града, в който живее) и София (града, в който работи). Представям си как среща героите си задремали по седалките на старите влакове, забързани, тъжни,цветни и сиви, делнични и празнични, но винаги Хора. Независимо къде се намира обаче – в софийско село или в столицата на Европа, на пъпа на Стария континент или в сърцето на Новия свят, – Здравка Евтимова не спира да наблюдава човека и да пише с любов за него. И успява да спре дъха на читателя.

В сборника са включени някои съвсем нови разкази, както и разкази, все още непубликувани в България, но излизали на английски език в книгите на Здравка Евтимова „Pale and Other Postmodern Bulgarian Stories“, Vox Humana, 2010, Канада/Израел; „Carts and Other Stories“, Fomite Books, 2012, САЩ и „Time to Mow and Other Stories“, All Things That Matter Press, 2012, САЩ.  Възхитена съм от това колко много е разпространявана в чужбина-в САЩ, Австралия, Индия, Швейцария, Швеция, Канада, Германия и др. Разказите й са публикувани в 27 страни по света.

Поглеждам пак заглавието и се питам- говори ли му нещо на някого от тези страни  името Перник? Има ли значение то? Не са ли всички градове еднакви и всички ние не живеем ли дните си по сходен начин? Всички се радваме и всички скърбим, всички посрещаме и всички се сбогуваме, всички се страхуваме и всички растем.

Заглавията са простички, обикновено една дума, без да разкриват точно какво ще се случи. Разказите са кратки и заинтригуващи, често изненадващи с финалите си, непретенциозни- не присъства усещането за нещо голямо, макар то да е там. Повечето от тях са писани първо на английски, но българското е силно и ясно изразено. Докато чета, не се задавям от важни думи, от завъртяни изречения. Нещата са такива, каквито са всеки ден.

Силно, плътно е  усещането за време, за жив и конкретен свят, без значение от това точно в кой град живеят георите. Времето е сегашното време или бъдещето, днешния ден, денят, на който всички сме свидетели, този, който минава през нас, смачква ни, дава ни крила; днешният ден, който е най-големият ни стимул.

Вижте още: „ВНЕЗАПНИ УЛИЦИ” – КРАСИВА РАЗХОДКА ИЗ НЕИЗМИНАТИТЕ ПЪТИЩА В ЖИВОТА

Това са разкази обърнати към тези, от които се раждат, към хората от влаковете, към тези, които винаги очакват някой да се върне от далеч, към тези, които се молят на дъжда и тези, които се молят на себе си.

Разминаването на хора, души, емоции  ще срещнете често в тези разкази – Италия, Испания, Германия, които отнемат нечия любов, нечий татко, нечие бъдеще. Във възлите от минало и настояще, бъдещето  е въпрос без ясен отговор до финала, когато обикновено се усмихвам, защото героите са спасени. Или иначе казано- светът е голям и спасение дебне отвсякъде. И най-вече – от това място, от този човек, от който винаги най-малко сме очаквали.

Особено впечатляващи са разказите „Моливи”, „ Магазинче за домашни потреби”,  „Кларинет”, „Киселец”, „ Високо”,  „Обувки”, „ Пръстенът”,  „Гранит” „Небе със студени луни” и „Хлябът на обед”  и много други.  Това са разкази за тъгата, за спасението, от което всеки се нуждае, за надеждите и молитвите, за тайните копнежи и страхове, за онова, което обичаме от цялото си сърце. Разкази, които можеш да препрочиташ всеки ден и винаги да откриваш по нещо.

Приятно четене!

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Васил МирчевБългарската фантастика и "Мечове в космоса"15.07.2016

Още от Под Моста

Момчил Русев10 от най-великите песни в историята на видеоигритеМузика