За малките истории и големия смисъл зад тях – „Парчета” от Николай Николов-Козия

01.08.2018

Те са навсякъде около нас – във всяка една минута от ежедневието ни. Понякога ни заобикалят. Друг път ни изпълват, а често без да се усетим, преминавайки, дори без да разберем, те започват да ни изграждат. Ставайки част от всичко, което правим. Всичко, което мислим. Всичко, което сме.

Историите. Или по-скоро малки фрагменти от тях.

Всичко, което ни се случва, без значение, даже дали ще му обърнем внимание, остава траен отпечатък върху нас. А той рефлектира – в нашите думи, нашите постъпки и най-вече нашите емоции.

Хората сме интересен микс от същност и битова среда, която конфигурира съзнаваната реалност. Ето защо, за да разбираме себе си, трябва да умеем да се взираме и да си обясняваме онези на пръв поглед малки случки, които ни обгръщат. Характерът на краткотрайната ни памет, съчетан с динамиката на скорострелно менящите се и отлитащи дни, обаче е такъв, че рядко можем да се спрем и да се фокусираме върху детайлите, за да ги разбъркаме и подредим в общата картина на живота. За чийто смисъл, често се чудим.

Ето защо са ни нужни разказвачите. Всяка общност, от всяка епоха, има своите ловци на истории. Като спецификите на времето и мястото винаги са ключови за вдъхновението и пътищата, по които ще поеме.

Ако трябва да опиша Николай Николов-Козия като разказвач, той е точно от тези, чиито истории са обърнати навън – към споделяният от всички ни свят, но техният фокус е точно в минимилистичното. В дребните, но важи детайли. Всички сме чували приказката за малките камъчета.

Такъв е и дебютният му сборник – „Парчета”. Творба за всичко онова, което ни се струва обикновено, но което съдържа необикновен смисъл и значение.

И макар тепърва Козият да започва да изгражда своя принос за родното литературно пространство като автор, той вече има такъв солиден като инициатор. Той е основен мозък и двигател, стоящ зад литературните четения „Истории от някога”, които представят фантастични, фентъзийни и хорър разкази от български ъндърграунд автори. Този елемент от биографията му го показва в интересна светлина и е показателен за самия него и част от ценностите, които изповядва.

Ето защо и не се учудих, че историите в „Парчета”, макар и сурови на моменти, са толкова човешки.

Броят на разказите в сборника е тридесет. Писани в различно време и в различно емоционално състояние, но бележещи общ и изключително характерен стил. Езикът на Козия е изчистен от високопарност и излишна възвишеност. Досущ като самия него и „Парчета”-та удивляват с това колко са земни, което е сигурен гарант за бързо установяване на близост директно с читателското сърце.

30 истории звучат много, но всички общо споделят скромното количество от 106 страници. Това е така, защото са изключително малки като обем. Късият разказ винаги е бил голямо предизвикателство за всеки автор. Неговото качество изисква майсторство, което се състои в това да се напипа определен момент, да се извлече ценното от него като поука и заряд, и най-вече да се представи синтезирано.

Защото подобно на лятна буря, всички моменти идват и си отиват мълниеносно, като това, което остава в главите ни е изключително размито.

Козия изглежда е в свои води, пишейки в кратката форма. От историите му се влиза и излиза лесно, но гледната точка, която предлагат за иначе стандартните житейски ситуации, които всички преживяваме – са уникални. Всяко парче е възможен ретроспективен фрагмент от живота на всеки един човек. Това е сборник с изключително универсален характер, чиито включени творби стъпват върху повърхността на битуваното и съзнаваното, но и дълбаят към значението му. Те карат читателя да се вгледа по-сериозно в себе си. Понякога критично, но и справедливо. Подходът на автора в този ред на мисли е похвален – той предлага лекия, ироничния и дори – игрив ъгъл.

„Някъде по пътя губим парчета от себе си. Смятаме, че заобикалящото ни никога не може да ни нарани щом не му обръщаме внимание. Може би е така, а може и да не е…”

Срещата с историите е като непринуден разговор с познат за нещата от живота. По-малко философстване, за сметка на повечко прости истини. Способни да подреждат мисли и да доизграждат впечатления, разказите имат и една друга специална сила и тя е да докарват до онова състояние познато като „да се чувстваш над нещата”.

Минавайки един по един разказите, много, от които ми напомняха на действителни преживяни от мен самия и мои познати ситуации, се замислих, колко често ние, хората, преживяваме дадено нещо, но не винаги разсъждаваме кой знае колко над него. И не винаги като цяло стигаме до някакво заключение.

И ето как се оказва, че носим незавършени истории. Съответно, така помещаваме и противоречиви емоции. Това довежда и до състоянията ни на обърканост, тревожност, двоумения и блокирана мисъл. Точно, защото вътре в нас не сме си дали отговор на всичко. То естествено, не че е и напълно възможно, но опитите са важни.

В „Парчета” разказите предлагат точно това – възможност да дообмислим недообмисленото  Да затворим, така да се каже, всички отворени от нас вратички в съзнанието, за да спрем течението, което помита и разпилява мислите ни във всякакви посоки.

В книгата предстоят много срещи. Колкото обясними, толкова и чудати. Със самоубийци; с ревниви, но правдиви съпрузи; с „говорещи“ некролози; апатични пиянки, белязани от безсмъртие; безумци; похотливи пътници от градския транспорт; раздавачи на флаери; несериозни охранители; нахакани новобогаташчета; изпечени комарджии, несбъднати любови… и още ред други… За да ни напомнят – на какво се дължи късметът; защо трябва по-често да се вглеждаме в малките неща; колко красиво е простичкото; и кое кара красивите лица да се смръщват. Всяко „парче” е отделно преживяване. То отнема няколко минути прочит, но остава часове и дни като чувство.

Книгата може да бъде намерена по книжарниците. Поздравления за Калия Калъчева за уникалната корица и благодарности на „Изток-запад” за издаването на творбата. Не пропускайте и другите заглавия от родни автори, които издателската къща публикува последната година

Време е да започнем да сглобяваме парчетата на път за себе си.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Стажанти на "Под Моста"„Прогонените гении на България”28.07.2016

Още от Под Моста

Боян СимеоновКак отидох в Исландия с палатка, но спах в колатаLIFE