За малките истории и големия смисъл зад тях – „Парчета” от Николай Николов-Козия

Те са навсякъде около нас – във всяка една минута от ежедневието ни. Понякога ни заобикалят. Друг път ни изпълват, а често без да се усетим, преминавайки, дори без да разберем, те започват да ни изграждат. Ставайки част от всичко, което правим. Всичко, което мислим. Всичко, което сме.

Историите. Или по-скоро малки фрагменти от тях.

Всичко, което ни се случва, без значение, даже дали ще му обърнем внимание, остава траен отпечатък върху нас. А той рефлектира – в нашите думи, нашите постъпки и най-вече нашите емоции.

Хората сме интересен микс от същност и битова среда, която конфигурира съзнаваната реалност. Ето защо, за да разбираме себе си, трябва да умеем да се взираме и да си обясняваме онези на пръв поглед малки случки, които ни обгръщат. Характерът на краткотрайната ни памет, съчетан с динамиката на скорострелно менящите се и отлитащи дни, обаче е такъв, че рядко можем да се спрем и да се фокусираме върху детайлите, за да ги разбъркаме и подредим в общата картина на живота. За чийто смисъл, често се чудим.

Ето защо са ни нужни разказвачите. Всяка общност, от всяка епоха, има своите ловци на истории. Като спецификите на времето и мястото винаги са ключови за вдъхновението и пътищата, по които ще поеме.

Ако трябва да опиша Николай Николов-Козия като разказвач, той е точно от тези, чиито истории са обърнати навън – към споделяният от всички ни свят, но техният фокус е точно в минимилистичното. В дребните, но важи детайли. Всички сме чували приказката за малките камъчета.

Такъв е и дебютният му сборник – „Парчета”. Творба за всичко онова, което ни се струва обикновено, но което съдържа необикновен смисъл и значение.

И макар тепърва Козият да започва да изгражда своя принос за родното литературно пространство като автор, той вече има такъв солиден като инициатор. Той е основен мозък и двигател, стоящ зад литературните четения „Истории от някога”, които представят фантастични, фентъзийни и хорър разкази от български ъндърграунд автори. Този елемент от биографията му го показва в интересна светлина и е показателен за самия него и част от ценностите, които изповядва.

Ето защо и не се учудих, че историите в „Парчета”, макар и сурови на моменти, са толкова човешки.

Броят на разказите в сборника е тридесет. Писани в различно време и в различно емоционално състояние, но бележещи общ и изключително характерен стил. Езикът на Козия е изчистен от високопарност и излишна възвишеност. Досущ като самия него и „Парчета”-та удивляват с това колко са земни, което е сигурен гарант за бързо установяване на близост директно с читателското сърце.

30 истории звучат много, но всички общо споделят скромното количество от 106 страници. Това е така, защото са изключително малки като обем. Късият разказ винаги е бил голямо предизвикателство за всеки автор. Неговото качество изисква майсторство, което се състои в това да се напипа определен момент, да се извлече ценното от него като поука и заряд, и най-вече да се представи синтезирано.

Защото подобно на лятна буря, всички моменти идват и си отиват мълниеносно, като това, което остава в главите ни е изключително размито.

Козия изглежда е в свои води, пишейки в кратката форма. От историите му се влиза и излиза лесно, но гледната точка, която предлагат за иначе стандартните житейски ситуации, които всички преживяваме – са уникални. Всяко парче е възможен ретроспективен фрагмент от живота на всеки един човек. Това е сборник с изключително универсален характер, чиито включени творби стъпват върху повърхността на битуваното и съзнаваното, но и дълбаят към значението му. Те карат читателя да се вгледа по-сериозно в себе си. Понякога критично, но и справедливо. Подходът на автора в този ред на мисли е похвален – той предлага лекия, ироничния и дори – игрив ъгъл.

„Някъде по пътя губим парчета от себе си. Смятаме, че заобикалящото ни никога не може да ни нарани щом не му обръщаме внимание. Може би е така, а може и да не е…”

Срещата с историите е като непринуден разговор с познат за нещата от живота. По-малко философстване, за сметка на повечко прости истини. Способни да подреждат мисли и да доизграждат впечатления, разказите имат и една друга специална сила и тя е да докарват до онова състояние познато като „да се чувстваш над нещата”.

Минавайки един по един разказите, много, от които ми напомняха на действителни преживяни от мен самия и мои познати ситуации, се замислих, колко често ние, хората, преживяваме дадено нещо, но не винаги разсъждаваме кой знае колко над него. И не винаги като цяло стигаме до някакво заключение.

И ето как се оказва, че носим незавършени истории. Съответно, така помещаваме и противоречиви емоции. Това довежда и до състоянията ни на обърканост, тревожност, двоумения и блокирана мисъл. Точно, защото вътре в нас не сме си дали отговор на всичко. То естествено, не че е и напълно възможно, но опитите са важни.

В „Парчета” разказите предлагат точно това – възможност да дообмислим недообмисленото  Да затворим, така да се каже, всички отворени от нас вратички в съзнанието, за да спрем течението, което помита и разпилява мислите ни във всякакви посоки.

В книгата предстоят много срещи. Колкото обясними, толкова и чудати. Със самоубийци; с ревниви, но правдиви съпрузи; с “говорещи” некролози; апатични пиянки, белязани от безсмъртие; безумци; похотливи пътници от градския транспорт; раздавачи на флаери; несериозни охранители; нахакани новобогаташчета; изпечени комарджии, несбъднати любови… и още ред други… За да ни напомнят – на какво се дължи късметът; защо трябва по-често да се вглеждаме в малките неща; колко красиво е простичкото; и кое кара красивите лица да се смръщват. Всяко „парче” е отделно преживяване. То отнема няколко минути прочит, но остава часове и дни като чувство.

Книгата може да бъде намерена по книжарниците. Поздравления за Калия Калъчева за уникалната корица и благодарности на „Изток-запад” за издаването на творбата. Не пропускайте и другите заглавия от родни автори, които издателската къща публикува последната година

Време е да започнем да сглобяваме парчетата на път за себе си.

Делиян Маринов

е на 25 години и е дипломиран политолог. Интересува се най-много от литература, музика, кино и пътувания. Има издадени три фентъзи романа.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to