„Симфония на мъртвите” – новият сборник на Сибин Майналовски

Хорърът е от онези филмови и литературни жанрове, които в наши дни се развиват изключително динамично и прогресивно и затова свидетелстват не само доволното количество пренаправени стари филми, като „Екзорсистът” и „Бебето на Розмари”, но и различните класации за съвременна популярна литература, в които автори като Стивън Кинг и Йон Линдквис държат убедително челните позиции.

Тези тенденции са повече от показателни за това какво се търси най-много. Също така за публиката на ужасите може да се каже, че се разширява, не само като количество, но и като типово разнообразие. И това е така, не само защото самият жанр не познава почти никакви тематични и сюжетни ограничения, а и защото в природата на почти всеки човек е закодирано влечението към свръхестественото, мистичното и необяснимото. В 21 век може смело да се твърди, че хорърът е напълно утвърден универсален жанр.

Родният хорър, ако допреди само годината беше обект на интензивно публикуване само от добре утвърденото в остросюжетните жанрове издателство „Гаяна”, то сега към него се обръщат повече издателства. Едно от тях е „Изток-Запад”, което само в рамките на четири месеца успя да публикува цели три книги на съвременни български хорър автори. Един от тях е Сибин Майналовски, като най-новият му сборник „Симфония на мъртвите” ознаменува 20-годишния му творчески юбилей.

Роденият в Стара Загора писател съвсем не е непознато име за читателите у нас. Като автор на цели четири сборника и носител на литературни отличия и награди, автор на годината за 2017 от фентъзи-клуб „Цитаделата” и „Златен Кан 2012”, Сибин се нарежда сред ключовите имена у нас, творящи истории на ужасите.

„Симфония на мъртвите”, чиято изящна корица е дело на художника Петър Станимиров, побира 33 разказа, сред които могат да бъдат намерени както съвсем нови творби на автора, които да зарадват ревностните му почитатели, така и някои от старите му, които имат художествения потенциал да привлекат тези, на които тепърва им предстои да се запознаят с автора.

Първото характерно за Майналовски, което може да бъде забелязано в този сборник, е, че историите му успяват да покрият изцяло богатия спектър на хорър жанра. Със същата лекота, с която авторът пише кървави и брутални разкази, той успява да създаде и по-умерени, психологически сюжети, които наблягат не толкова на насилието, колкото на смисъла, таящ се отвъд него. Отличително за стила на Сибин е обилното напояване на текстовете с всеки тип емоция, за който можете да се сетите, като главните са естествено любовта и омразата. Сюжетите му са сурови и имат изключително драматично развитие, а участниците, макар и хладнокръвно действащи, имат дълбока емоционална обосновка за постъпките си. Ето този контраст и най-вече детайлното представяне на влиянието, което оказват емоциите върху човешките деяния.

Първият разказ  “Symphoniae mortuorum” отвежда читателите в мрачната и зловеща стаичка на момченце и момиченце, на които им предстои среща със самата Смърт, която свири на цигулка. Уникалната призрачна атмосфера стисва за гушата още в самото начало. Макар че пише предимно къси разкази, Сибин умее бързо да пренася четящия на мястото, създадено от богатото му въображение. Авторът набляга върху детайлното описание, но въпреки това винаги избира точните думи, с които да пресъздаде още по-мащабна картина на случващото се.

Персонажите на Майналовски винаги са интригуващи, с богата история зад гърба си – дракони, извиращи от келтски легенди, приели, човешка форма; странници говорещи с котки, похотливи призрачни духове, бранители на социалния ред. Идеята за раздаването на справедливост, но не онази, породена от лични мотиви, а онази, изконно идваща от чувството за чест, е силно изразена при доста от героите на Сибин. Макар и хорър, в текстовете има дълбоко закодиран умисъл, обвързан с болезнени общочовешки теми, като преодоляването на разочарованията, цената на възмездието, двете страни на греха. Вниквайки в есенцията на разказите, опитвайки се да разгадаем жестокия шифър от брутални истории, напоени с кръв или такива, в които се срещаме с всякакъв род свръхестествени създания, включително и съживения посредством електрическа мрежа дух на починал човек, можем да осъзнаем доста житейски истини за реалността.

Както читателите могат сами да се убедят, макар и измежду тези 247 страници, стилът и езикът на Сибин може да са на моменти остри, груби и откровено цинични, в историите преди всичко преобладават наранената нежност, сблъсканият със суровата действителност чист идеализъм и онази отритната рицарска доблест, която по принцип става все по-презряна в съвремието. Динамиката в „Симфония на мъртвите” пък спомага за това книгата да бъде изчетена бързо, защото разказите прескачат през различни реалности и най-вече послания.

Препоръчвам книгата на всички отдадени читатели на хубавите ужаси. Но тя е подходяща и за онези, които искат нещо съвсем реалистично от чисто човешки аспект. Защото това определено е книга, която ще успее да ви уплаши с описания и умело предадени усещания, но и книга, която ще ви стресне със своята откровеност относно онези части от обществото и човешките черти, които имат спешна нужда от лечение. Какъв по-добър начин за опознаване на опасностите, които застрашават заобикалящия ни свят отвътре, от четенето на добре написани и хранещи въображението проникновени истории?

Делиян Маринов

е на 25 години и е дипломиран политолог. Интересува се най-много от литература, музика, кино и пътувания. Има издадени три фентъзи романа.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to