LIFE

По следите на пътните табели

11.09.2019

Истории и легенди зад селата с причудливи имена

Километри и километражи, стъпки и крачкомери, начални точки, крайни дестинации и планирани предарително идеи. Молби за отпуски и кавги сред оформяне на графици, обмислени бягства в откраднат петък от събиращи се празнични дни. С внимание върху подробностите, пътешествията все повече зачеркват свободната воля. Безгрижието се премества в страниците на Червената книга на душата, а срещу него виси надпис: „Изчезващо“. Вторачени в лелеяни представи за съвършеното лято, уикенд или празник, разфокусираме образа на истинското пътуване – откриването.

То често е в кривите отбивки, по черните пътища, под сгушените мълчаливи покриви в някое нечувано или дори позабравено село. Забелязвала съм ги случайно на картата, в разказите на някой познат или в онези кратки топли разговори с непознат на някоя гара. Разговори някъде и някога, които помним дълго, макар да не са нищо кой знае какво. И така, знам за тези места, но не съм ги поставила в листа от задължителни, няма и да ги търся, за да се оставя те да ме открият.

Чуйпетлово, област Перник

Разположено на 1250 метра над морското равнище, Чуйпетлово е най-високото село на Витоша, за което до момента все още оставам глуха. Неговото обособяване е пряко обвързано със символиката на името. Селището започва своя живот през първата половина на XVII век, когато преселници, търсещи укритие от Османската власт, се установяват в пределите му. За недостъпността му обаче не се оказва от ключова роля толкова надморската височината, колкото разположението му по най-горното течение на река Струма. Дълбоките урвести склонове, опасващи долината, приютяват и скриват от всякакви погледи планинското село. Неговата закътаност, осигурена във всички посоки околовръст го правят абсолютно незабележимо. Като единственият начин да бъде открито от неканени гости или случайни пътници е кукуригането на петлите, издаващи признаци за наличие на общност.

Палилула, област Монтана

Легендата зад името на село Палилула отново пуска дълбоко своите корени към отминалите времена на Османската империя. Историята разказва, че през района минавал бей. На влизане в селото му се допушило и решил да си запали лулата, но тютюнът не можел да се разгори добре. Така докато беят бил улисан с разпалаването, неусетно преминал през цялото село и  се озърнал едва когато достигнал неговия край. Османлията останал много изненадан колко бързо успял да прекоси пределите на селото, при което възкликнал: „Какво малко село – колкото една пали лула!“ Оттогава легендата заживяла ръка за ръка с новото име.

Интересното е, че Палилула също така е наименование на квартал в Белград. Обяснението да се крие в обстоятелството, че по  време на Османското владичество е действала забрана да се пуши в Белградската крепост (Калемегдан), поради опасност от възникване на пожар, който би могъл да възпламени или взриви боеприпасите, съхранявани в нея. Пушачите били принудени да излизат извън пределите на крепостта, за да се отдадат на слабостите си. Бихме могли обаче да си представим, че мястото е наречено Палилула, заради пътуващият бей с лошия тютюн, нявярно отбил се и по тази владения. Защото разликата между съчинената история и легендата са броят усни, които да ги украсят, ушите, които да ги посрещнат и времето, което да ѝ придаде чудата символика.

Връх Черноглав, област Видин

Възможно ли е да разказваме легенди, без появата на поне един змей? Преди много, много години морето заливало днешните земи и очертания на върха. Вълните облизвали малък остров, на чийто връх в пещера живеел змей с черна глава. Той бил натоварен с тежката задача да пази входа между двата свята на Горната и Долната земя. Щом змеят се изправял, опашката му отивала в Долната земя, а главата в Горната, с което се превръщал в мост между тайнствата на двата свята. Търкаляли се годините, а морето се отдръпвало, земята започнала да дава плодове и препитание на хората, заселили се там. Змеят не бил кръвожаден, дори напротив, той станал закрилник на човеците, борейки се с чужди змейове и хали. Помагал на местните жители при болести и се грижил за плодородието на земите. Обичан бил змеят и хората започнали да вплитат образа му в килими, които постилали по подовете на домовете си, разделяйки Горния и Долния свят. Навярно тази предана обич и благодарност станали причина върхът в Западна Стара планина да бъде кръстен в негова чест. Черноглав.

Продължава на следващата страница

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Цветелинка ЦветановаDrink and draw - мястото, където виното среща изкуството02.09.2019

Още от Под Моста

Под Моста„Операция „Жълти стотинки“ събира средства за олимпийските отбори по природни наукиLIFE