LIFE

По следите на пътните табели

11.09.2019

Ждрело на река Тъжа, област Стара Загора

Processed with VSCO with a7 preset

И докато добрият змей Черноглав се грижил за хората из Видинско, самодиви пленявали сърца и погубвали човешки животи из дебрите на Стара Планина. Някога, много отдавна, водите на реката, извираща под върховете на Юмрукчал и Марагидик, били безименни. Страхували се местните да ходят из ждрелото. Самодиви обитавали красивите старопланински усои и играли буйни хора с развети от вятъра коси.

В едно от селата, сгушени в прегръдката на Стара планина, живеели брат и сестра. Сираци от малки, бедно минавали дните им и самотно протичали. Пораснал братът и започнал да дири прехрана. Помолил се да го вземат за овчар и съседско семейство се смилило над него. Поверили му едно от стадата си и изпратили момъка нагоре в планината, тучни пасища имало там. Сестра му обаче останала самичка в селото и не след дълго започнала да жали за брат си. Решила да се качи при него хем да му бъда от помощ, хем да не живеят разделени.

Излизал на паша овчарят и крачел след стадото, свирейки на кавал. Един ден обаче, без да забележи, наближил самодивското сборище. Дочул песните им и видял дивите хора, които се виели из свежите треви като в приказен сън. Дощяло му се да се пристъпи по-близо, за да се наслади на чудните им коси, от които не можел да откъсне поглед. Любопитство изпълнило сърцето му и закопнял да зърне лицата им. Скрил се зад едно дърво, макар да знаел, че тези омайни създания били опасни и непредсказуеми. Помислил, помислил, пък подхванал кавала и засвирил красива мелодия, скрит зад дърветата. Песента се леела, танцувала из клоните на дърветата, влизала в реката и милвала косите на самодивите. Овчарят извил все по-весело и по-бързо своята свирня, а самодивите се завихрили в живо хоро. Открили му лицата си, а момъкът бил стъписан. Невиждана хубост носели те.

Не щеш ли, една от самодивите го съзряла сред дърветата и му извикала.

Дошъл си на нашия събор неканен! Щом искаш да свириш, свири, колкото ти сърце държи. Ако ни надсвриши, можеш да вземеш за жена, която си избереш от нас. Ако те наиграем обаче – ще те разкъсаме на парчета, за да те разделим. Един си и не можеш да бъдеш на всички. Вече ни видя и без нас не ще можеш да живееш повече.

Овчарят засвирил с цената на живота си. Свирил, свирил и луната се показала. Сестричката му го чакала у дома и започвала да се тревожи. Какво ли се е случило? Да не се е изгубил, или е паднал по дивите чукари. Стадото намерило пътя обратно и само се върнало. Тогава тя узнала, че нещо лошо се е случило с брат ѝ, но тъмно било вече и не посмяла да тръгне да го дири. Не мигнала цяла нощ и още с първите лъчи на слънцето, озаряващи небето, тя се втурнала да го търси. Ходила, ходила, а стъпките ѝ я отвели чак до самодивското сборище. Видяла брат си да лежи вцепенен из тревите. Окървавените му ръце все още стискали кавала, а тъмна алена вадичка си проправяла път, стичайки се от устните му. Издъхнал бил от умора.

Девойката не могла да сдържи сълзите си, които закапали едри и красиви като бисери. Плакала три дни и три нощи за своя брат, а сълзите ѝ падали в планинските води. Затова и реката била наречена Тъжа. Казват, че и до днес, ако отидеш на свечеряване в ждрелото, потоците не текат, а сякаш ридаят.

И ето ни отново в началото, където табелите крият истории и ги разказват като предания само на осмелилите се да пристъпят. В началото, където пътуването може да бъде пътешествие, а приказките да оживеят, а вълшебството дреме във всеки. И чака да бъде събудено в нечий непознат, но гостоприемен двор, огрят от тихото слънце, отколкото в задушевността на метрото, на път за… работа.

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Димитър РахталиевУикенд бягство: Стара планина и хижа Амбарица06.10.2019

Още от Под Моста

българската музика през септември
Момчил РусевКакво се случи в българската музика през септември?Музика