Литература

Поколение‘27 – испанска поезия между експеримента и баланса

01.11.2018

Годината е 1927 г., а мястото Испания. Период на политическа нестабилност, вследствие от противопоставяне между либерали и консерватори и крайна бедност за по-голяма част от гражданите. Разделението между привърженици и опозиционери на властта заедно с множество протести и контра-протести довеждат до належаща нужда от промяна.

Поколение ‘27 е силно повлияно от състоящата се по онова време Гражданска война (1936 – 1939) и диктатурата на генерал Франциско Франко. Фашисткият метод на управление на Франко включва принудителен труд и екзекуции в концентрационни лагери, което кара групата на поетите да се противопоставя на зверствата. Тези техни действия обаче водят до необратими последствия за част от творците.

Ако се опитаме да определим с три думи работата им – те ще бъдат – експерименталност, метафоричност и балансираност между интелектуално и сантиментално.

Ето и основните членове на Поколение ‘27:

Федерико Гарсия Лорка

Федерико Гарсия Лорка
Федерико Гарсия Лорка

Лорка е най-популярният и влиятелен член на Поколение ‘27, но и един от най-добрите испански творци на XX век. В началото на писателската си кариера той експериментира, вдъхновен от испански фолклорни песни, японско хайку и съвременни авангардисти.

Чрез стремежа си към новото и непознатото той поставя основите на испанската поезия и театър. Повлиян от творчеството на Салвадор Дали, Лорка се фокусира върху сюрреализма, въпреки че предпочита да не се отъждествява с някое конкретно направление.

Определя себе си като комунист, анархист, традиционалист и монархист. Екзекутиран е заради републиканските си политически пристрастия и хомосексуалността си, която по онова време се смятала за непростимо престъпление.

Хорхе Гилен

Хорхе Гилен
Хорхе Гилен

Хорхе Гилен е известен със своите лирически творби, а поезията му е определяна като истинска и чиста. “Cántico” е първата колекция с негови поеми, посветена на абсолютната любов към човешкото съществуване.

Експериментира с различни стихотворни стъпки и използва малко количество глаголи, което се оказва по-достъпно за читателите. Поемите му акцентират върху музикалните свойства на езика, а не върху наративните техники. По време на Гражданската война в Испания заминава за Америка да преподава и да чете лекции в Европа, Канада и Латинска Америка.

Педро Салинас

Педро Салинас
Педро Салинас

Педро Салинас е по-известен като най-добрият любовен поет от Поколение ‘27. Най-популярните си творби посвещава на връзките, като за вдъхновение му служи студентка от Северна Америка, в която се влюбва, докато преподава там.

Прекарва голяма част от живота си в различни университети като лектор. Дефинира поезията като “пътешествие към абсолютното”, рядко използва рими и предпочита кратките стихове. Задвижващата сила в живота му и в живота на всеки един човек според него е любовта, която той описва като цялост, даваща смисъл и причина да съществуваш.

Рафаел Алберти

Рафаел Алберти
Рафаел Алберти

Още от детските си години Рафаел Алберти проявява талант в областта на изкуството, като започва с рисуване и по-късно се ориентира към поезията като основно свое призвание. Освен с поезия експериментира с проза, драматургия, автобиографични книги и мемоари.

Алберти насочва по-късните си творби към политическа тематика, след което се присъединява към Комунистическата партия и подкрепя марксистките убеждения. Застава на страната на републиканците по време на Гражданската война, а след това посвещава времето си на писане и рисуване.

Херардо Диего

Херардо Диего
Херардо Диего

В творчеството на Херардо Диего е застъпена религиозната тематика, която се разглежда с традиционен класически тон. Две от основните и най-важни списания за Поколение ‘27 са били под негово ръководство – “Лола” и “Кармен”. Последовател е на авангардните движения ултрамизъм и креационизъм, а в критиката си акцентира върху литературата, музиката и бикоборството.

Луис Сернуда

Луис Сернуда
Луис Сернуда

Луис Сернуда фокусира творбите си върху пропастта между желаното и постижимото. Повлиян е от сюрреализма, а хомосексуалността му кара остротата и горчивината, с които гледа на света, да се засилват. Поезията му е била по-известна като ред в света на хаоса, а литературната му критика се позовава на препратки към класически митове.

Емилио Прадос

Емилио Прадос

Творбите на Прадос се оценили от критици чак след смъртта му. Дълбокият философски смисъл, който влагал в поемите си, затруднява разбирането от читателите. По времето на Гражданската война в Испания се мести да живее в Мексико до края на живота си.

Поезията му дава усещане за смисъл дори и след рязката промяна в ежедневието му. Болката и самотата го превърнали в некомуникативен и изолиран.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Емилия ИлиеваПредколедно с Мария Донева и вълшебните ѝ думи22.12.2017

Още от Под Моста

Никол ПанковаКак светът празнува 100 години Ингмар Бергман?Кино