Литература

Поколение‘27 – испанска поезия между експеримента и баланса

01.11.2018

Годината е 1927 г., а мястото Испания. Период на политическа нестабилност, вследствие от противопоставяне между либерали и консерватори и крайна бедност за по-голяма част от гражданите. Разделението между привърженици и опозиционери на властта заедно с множество протести и контра-протести довеждат до належаща нужда от промяна.

Поколение ‘27 е силно повлияно от състоящата се по онова време Гражданска война (1936 – 1939) и диктатурата на генерал Франциско Франко. Фашисткият метод на управление на Франко включва принудителен труд и екзекуции в концентрационни лагери, което кара групата на поетите да се противопоставя на зверствата. Тези техни действия обаче водят до необратими последствия за част от творците.

Ако се опитаме да определим с три думи работата им – те ще бъдат – експерименталност, метафоричност и балансираност между интелектуално и сантиментално.

Ето и основните членове на Поколение ‘27:

Федерико Гарсия Лорка

Федерико Гарсия Лорка
Федерико Гарсия Лорка

Лорка е най-популярният и влиятелен член на Поколение ‘27, но и един от най-добрите испански творци на XX век. В началото на писателската си кариера той експериментира, вдъхновен от испански фолклорни песни, японско хайку и съвременни авангардисти.

Чрез стремежа си към новото и непознатото той поставя основите на испанската поезия и театър. Повлиян от творчеството на Салвадор Дали, Лорка се фокусира върху сюрреализма, въпреки че предпочита да не се отъждествява с някое конкретно направление.

Определя себе си като комунист, анархист, традиционалист и монархист. Екзекутиран е заради републиканските си политически пристрастия и хомосексуалността си, която по онова време се смятала за непростимо престъпление.

Хорхе Гилен

Хорхе Гилен
Хорхе Гилен

Хорхе Гилен е известен със своите лирически творби, а поезията му е определяна като истинска и чиста. “Cántico” е първата колекция с негови поеми, посветена на абсолютната любов към човешкото съществуване.

Експериментира с различни стихотворни стъпки и използва малко количество глаголи, което се оказва по-достъпно за читателите. Поемите му акцентират върху музикалните свойства на езика, а не върху наративните техники. По време на Гражданската война в Испания заминава за Америка да преподава и да чете лекции в Европа, Канада и Латинска Америка.

Педро Салинас

Педро Салинас
Педро Салинас

Педро Салинас е по-известен като най-добрият любовен поет от Поколение ‘27. Най-популярните си творби посвещава на връзките, като за вдъхновение му служи студентка от Северна Америка, в която се влюбва, докато преподава там.

Прекарва голяма част от живота си в различни университети като лектор. Дефинира поезията като “пътешествие към абсолютното”, рядко използва рими и предпочита кратките стихове. Задвижващата сила в живота му и в живота на всеки един човек според него е любовта, която той описва като цялост, даваща смисъл и причина да съществуваш.

Рафаел Алберти

Рафаел Алберти
Рафаел Алберти

Още от детските си години Рафаел Алберти проявява талант в областта на изкуството, като започва с рисуване и по-късно се ориентира към поезията като основно свое призвание. Освен с поезия експериментира с проза, драматургия, автобиографични книги и мемоари.

Алберти насочва по-късните си творби към политическа тематика, след което се присъединява към Комунистическата партия и подкрепя марксистките убеждения. Застава на страната на републиканците по време на Гражданската война, а след това посвещава времето си на писане и рисуване.

Херардо Диего

Херардо Диего
Херардо Диего

В творчеството на Херардо Диего е застъпена религиозната тематика, която се разглежда с традиционен класически тон. Две от основните и най-важни списания за Поколение ‘27 са били под негово ръководство – “Лола” и “Кармен”. Последовател е на авангардните движения ултрамизъм и креационизъм, а в критиката си акцентира върху литературата, музиката и бикоборството.

Луис Сернуда

Луис Сернуда
Луис Сернуда

Луис Сернуда фокусира творбите си върху пропастта между желаното и постижимото. Повлиян е от сюрреализма, а хомосексуалността му кара остротата и горчивината, с които гледа на света, да се засилват. Поезията му е била по-известна като ред в света на хаоса, а литературната му критика се позовава на препратки към класически митове.

Емилио Прадос

Емилио Прадос

Творбите на Прадос се оценили от критици чак след смъртта му. Дълбокият философски смисъл, който влагал в поемите си, затруднява разбирането от читателите. По времето на Гражданската война в Испания се мести да живее в Мексико до края на живота си.

Поезията му дава усещане за смисъл дори и след рязката промяна в ежедневието му. Болката и самотата го превърнали в некомуникативен и изолиран.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Стажанти на "Под Моста"Запазено за архитекта (там, по следите на една муха)06.06.2016

Още от Под Моста

Боян Симеонов5 албума от януари, които трябва да слушатеМузика