Запазено за архитекта (там, по следите на една муха)

По време на цялата премиера на „Там, където не сме” от Георги Господинов една муха очакваше  архитект.

„Елате, слезте, ще ви покажа нещо, което никой засега не е виждал. Заповядайте!”. Георги Бакалов, председателят на управителния съвет на Съюза на архитектите в България, ни покани да разгледаме експозиция с проекти на дипломанти, специалност архитектура в НБУ. Разбира се, ние бяхме първите посетители на изложбата, просто защото тя се откриваше на следващия ден. С автора на новата стихосбирка  и последните оцелели след премиерата представители на „Жанет 45” в Дома на архитекта влязохме в малка зала на долния етаж. Тя беше прошарена с най-различни снимки, колажи, макети, слушахме похвалните слова на арх. Бакалов, във въздуха струеше горда амбициозност, строеше се бъдеще.

okgpsjgir

 

Това се случи след като над два часа на входа на премиерната зала се продаваха романи, разкази и стихове от Георги Господинов, докато отстрани до тях стоеше и чакаше самотен единственият му трагикомикс „Вечната муха”. Управителят на съвета си го беше поръчал специално. Мухата, която вътре в страниците, изрисувани от Никола Тороманов, измества човека от центъра на историите. Това малко същество без капка героизъм се беше свило между твърдите жълти корици – неговият  дом, от който щеше да излети при първото разлистване.

Публиката от около 300 души се беше свила между четирите стени, отново окачени със снимки на бъдещи и вече осъществени проекти на сгради отвъд модерността. Между тях, противно на характера на мястото, се говореше тихо и несигурно. „Понякога тихи и пусти”, „Понякога пълни и шумни места” (из „Местата, на които не сме”).

„Прекрасно стихотворение на Георги Господинов и ти малко хитро прочете само втората му част. В първата местата, където не сме, са тихи и пусти, там е винаги празно. Едва във втората му част те са понякога бурни и шумни места, където гъмжи от живот. Тоест отново някакви противоположности, някакви полярности се преминават. Едно „все едно” остава накрая, за да изпълни това „там”, където не сме, което е по-голямо от всякакви детайлировки.” Това беше част от анализа на Албена Хранова, която говореше от масата на представящите.

Снимка - Яна Лозева

Снимка – Яна Лозева

През всички утрини, та чак до неделните. Из всевъзможни кътчета на света, пътят към които е предвождан от езиците на рая. Това е мълчаливото, неохотно, но упорито търсене на райското място, където да властва отново онова детско, невинно безгрижие, където да няма разочарования, а страхът от края да е по-поносим. „Страх, който се предрешава по стотици начини – и това не е страхът на автора от собствената му смърт, разбира се, не е само този страх, а преди всичко страхът му от упадъка, разрушението, разтлението, чезненето на всичко, с което лирическият аз споделя живота си” – Марин Бодаков, в. „Култура”.

За това бръмчи на собствен език мухата в страниците на Там, където не сме. Дали защото никой не разбира този език, тя сякаш остава нечута и надеждата се прехвърля някъде в по-далечното бъдеще. От една страна в живота на дъщерята – Рая, от друга – в живота в рая. И в двата случая там, където може би няма да стигнем.

13382057_1077244672321827_1768606818_n

Тези чисти човешки терзания са заразни и спохождат дори млади актьори като Станислав Кертиков, който прекара рождения си ден, четейки „сгрешените стихотворения” на Господинов пред аудиторията. Иван Теофилов пък, също на масата на представящите,  благодари на писателя, че го е направил съпричастен към онзи тип свидетелска поезия, при който се събират, сграбчват, крадат истории от собствения живот, вместо да бъдат измисляни.

Първият макет, който видях при влизането в изложбената стая, беше на малък преносим правоъгълник, който се разгъва в маса със столчета за сядане. Простичък и удобен предмет, а в същото време толкова полезен, дори може да се използва за четене. Напомня на книга. Замислих се за причината такова литературно събитие да се проведе в място на коренно различно изкуство, вместо в книжен център например. Може би има общо между архитектурата и литературата, може би първата ще създаде местата, за които втората мечтае.

Дотогава ще се налага на вечната муха да кръжи между кориците.

Автор: Диляна Теохарова

Стажанти на
За втора поредна година "Под Моста" организира стажантска програма във Факултета по журналистика към СУ. Принципът на програмата е по-големи колеги да дадат част от опита си на по-малките. През 2016 г. през програмата ще минат 17 студенти по журналистика първи курс от ФЖМК.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to