Там, където е „Иначе писано” в поезията, не си сам

Определят се като литературна общност от млади автори, обединени около идеята „Иначе писано“. Те са Любомир Кючуков, Кристина Станкова, Николай Генов, Атанас Янев, Златина Тодорова и Атанаска Илинчева. Радваме им се, защото споделят своето творчество, което оцветява дните и ни прави съпричастни. Те се чувстват уютно в класическите стихотворни форми и изразни средства без да са клише.

Освен това поддържат жив спомена за забравени автори и значими личности от българската и световната култура, използвайки социалните мрежи без да са патетични. Чрез удобствата на нашето време тези млади хора успяват да традиционализират модерности и да модернизират традиции в най-широк идеен и смислов контекст. И най-вече – да създават едно специално място, в което поезията живее.

Лого: Ивана Караянова

Под моста: Разкажете ни повече за Иначе писано – как дойде идеята, как се събрахте?

Иначе писано: Пътят на това, което по-късно се разгърна в “Иначе писано”, е всъщност доста неравен и дълъг, но като по-значещ епизод от него можем да откроим едно четене в двора на Яворовата къща през миналата есен – всъщност първата ни колективна изява.

До този момент всеки от нас работеше по свои проекти. Бързо си допаднахме и започнахме да обменяме идеи; свързаха ни както жаждата за повече музикалност, красота и смисъл в съвременната поезия, така и подчертаното несъгласие с нарушената приемственост в творческия процес. Любо се присъедини по-късно, но внесе свеж заряд и ценно присъствие, към които бързо се привързахме.

ПМ: С какво се занимавате извън любовта към поезията?

Всеки от нас се занимава с различни неща извън поезията и това е съвсем очаквано – събрали сме се един юрисконсулт, двама студенти по право, двама филолози и един философ-педагог. Работим, учим, падаме и ставаме. Стремим се да бъдем колкото се може по-активни в повече сфери, да се развиваме като личности и поети, да си изграждаме непосредствени впечатления за живота от най-разнородни негови елементи, да бъдем ерудирани, знаещи, широкоскроени.

ПМ: Има ли стихотворение, което всички единодушно харесвате? Споделете го с нас.

Изберете си нещо на Борис Христов 

ПМ: Как се вдъхновявате в прозата на ежедневието?

Иначе. Едно въгленче е достатъчно, за да запали огън.

ПМ: Разкажете ни какво се случва с Иначе писано – как се развивате, на какви събития участвате, какви са плановете ви?

Имаме страница във Facebook (“Иначе писано”). Там споделяме свои авторски произведения и публикуваме чужди текстове, стига те да отговарят идейно и стилово на духа на нашата общност. Опитваме се също така да поддържаме жив спомена за забравени автори и значими личности от българската и световната култура. Участваме в малки културни събития.

Следващата година планираме да дадем началото на сайт с разнообразни рубрики, като се надяваме междувременно да издадем поетически сборник. Организираме и наши собствени четения – предстои ни едно такова през декември, на което няма да презентираме свои текстове, а ще споделяме стихове само на мъртви и (по)забравени поети – идеята е да ги приобщим към кръга на живите с ясното съзнание, че не всичко започва тук и сега. За датата и мястото на предстоящото събитие, както и за бъдещите ни планове, ще можете да се информирате от фейсбук страницата ни.

ПМ: Какво е мнението ви за литературните конкурси?

По отношение на литературните конкурси чувствата ни са смесени. Някои от нас ги приемат като възможност за себеизява и опит, а други ги намират за непълноценни, което в някаква степен ги прави предвидими и отблъскващи.

ПМ: Кои са книгите, които препрочитате? А тези, които все не успявате да прочетете?

Криси е влюбена в произведения като „Параграф 22“, „На изток от рая“, „Старецът и морето“. Атанаска познава в детайли „Пътуване към себе си“ на Блага Димитрова, а Злати се вдъхновява от „Хари Потър” (казва, че Роулинг е религия) и всичко, написано от Ремарк – от ,,Мансардата на бляновете” до ,,Сенки в рая”. Атанас продължава да преоткрива нови и нови смисли в „Бесове“ на Достоевски, Николай – в “Метаморфози” на Овидий, Любо – в романите на Тери Пратчет. Разбира се, не успяваме да прочетем още много книги, но и тяхното време ще дойде.

Защо се обръщате към миналото? И къде е мястото на модерното в поезията?

Обръщаме се към миналото, защото там сме посяти и оттам тръгва растежът ни. Без корени короната пада. Мястото на модерното в поезията е в душата на съвременния поет и читател, а не в пазарната тенденция, която ги ухажва недобронамерено.

Какво ви носи Иначе писано?

Златина: Петима приятели, с които споделям общо светоусещане, а това пък вече ми носи изключителна радост. Щастлива съм, че създадохме тази общност, чрез която едни други се вдъхновяваме ежедневно и съм благодарна, че успяхме да съхраним и запазим първоначалната си идея – любов към поезията и после всичко останало.

Кристина: От практическа гледна точка – знания, стимул за развитие и пространство за работа в желана посока. От емоционална – възстановява и подкрепя вярата ми, че това, което така или иначе неизбежно правя, има смисъл за някого извън мен, пък бил той и само един.

Атанаска: При мен „Иначе писано“ се появи в момент, в който бях спряла да пиша и бях потънала буквално в баналния стремеж „ден да мине, друг да дойде“. Тази общност ми донесе нов поглед върху себе си и върху изкуството; даде ми онова усещане, че не съм сама, но и не ми отне индивидуалността. Това е един от най-важните проекти в живота ми.

Любо: „Иначе писано” за мен е възвърнатата надежда, че имам съмишленици и не съм сам в творческите си опити, което е изключително важно за един пишещ човек.

Атанас: „Иначе писано” ми носи усещането, че съм жив и че отстоявам онова, в което вярвам, колкото и да е трудно.

Николай: Нищо хубаво. Шегувам се! Но дори да бях прав, нямаше да съжалявам в компанията на останалите. 


Открийте повече за и от„Иначе писано”: Иначе писано във Facebook

Иначе писано в Instagram

Емилия Найденова

е на 25 и е завършила специалност Българска филология в СУ „Свети Климент Охридски”. Интересува се от литература, култура, театър. Зад името й стои автор на две стихосбирки, млад мечтател, събирач на истории. Обожава да чете и пише поезия. Извън сайта работи като уеб мастър и учител по английски на малки деца.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to